Лек спад на световните цени на храните през април отчита FAO

Цените на храните по света са спаднали леко през април, след като през март се покачиха до рекордни нива, съобщи Организацията по прехраната и земеделието (FAO) към ООН. Намалението се дължи най-вече на спад при цената на растителните масла и зърнените храни.

Индексът на FAO

за глобалните цени на храните, който следи най-масовите от тях, през април е бил средно 158.5 пункта спрямо 159.7 пункта през март.

Намалението е добра новина, особено за бедните страни, но въпреки това храните остават скъпи и близо до максималните си равнища, което продължава да създава опасност от глобална хранителна криза, заяви главният икономист на FAO Максимо Тореро.

Макар и да е по-нисък спрямо март, индексът за април е с 29.8 на сто по-висок от преди година през април, като основна вина за това носи руската инвазия в Украйна.

Индексът за зърнените храни

е спаднал през април с 0,7 на сто след скок със 17 на сто през март. И докато царевицата е поевтиняла с 3 на сто, пшеницата е поскъпнала с 0,2 процента.

Цената на растителните масла е спаднала с 5,7 на сто, като наложени ограничения са довели до намаление при палмовото, слънчогледовото и соевото олио.

За сметка на това цената на захарта се е покачила с 3,3 на сто, месото е поскъпнало с 2,2 на сто, а млякото и млечните продукти - с 0,9 на сто.

Прогноза за реколтата през 2022 г.

В друга своя оценка, оповестена днес, FAO леко намали прогнозата за глобалното производство на пшеница през 2022 г. до 782 милиона тона. Предходната прогноза предвиждаше 784 милиона тона.

Намалението се дължи на свиването на обработваемите площи в Украйна с около 20 на сто и на по-ниските добиви в Мароко заради сериозното засушаване.

Въпреки че прогнозите за световното производство на пшеница през 2022 г. бяха леко понижени спрямо предходния месец до 782 млн. тона, FAO все още очаква световното производство на пшеница да се увеличи през тази година. Намаляването на прогнозата от миналия месец се дължи най-вече на Съединените щати, където продължаващите засушавания влошиха перспективите за реколтата от зимна пшеница и намалиха очакванията за общото производство на култури. Въпреки това, благодарение на по-големия брой насаждения в резултат на по-високите цени, общото производство на пшеница в тази страна все още се очаква да достигне 50 млн. тона през 2022 г., което е с около 5 млн. тона (11%) повече, отколкото преди година.

В Канада, където засаждането на пролетната пшеница е на път да започне, се очаква производството да се възстанови значително след слабата реколта през 2021 г., засегната от сушата. Що се отнася до Европа, производството на пшеница в Украйна все още се очаква да бъде под средното ниво: поради конфликта насажденията може да намалеят с поне 20 %. Освен това през 2022 г. се очаква намаляване на добивите, тъй като конфликтът е довел до нарушаване на графика на селскостопанската работа преди прибирането на реколтата.

Перспективите за развитие на културите в Руската федерация остават като цяло благоприятни, като метеорологичните условия също обещават по-високи добиви и съответно по-голямо производство през 2022 г. Прогнозата за производството на пшеница в Европейския съюз за този месец беше повишена на 139,5 млн. тона: последните официални данни сочат леко увеличение на обработваемите площи с пшеница в сравнение с предишните прогнози.

Въпреки това продължаващото сухо време в южните региони може да намали добивите през 2022 г., като компенсира ефекта от по-големите насаждения и остави производството непроменено на годишна база. В Азия през 2022 г. се прогнозира малко увеличение на производството в Индия и Пакистан, докато в Близкия изток производството на пшеница се очаква да бъде близко до средното, подкрепено от като цяло благоприятните климатични условия. В Северна Африка обаче последиците от сушата, които са особено остри в Мароко, могат да доведат до значителен спад в производството.