Глобалният дефицит на чипове дава нови възможности за модернизацията на икономиката ни

България има традиции в сектора на микроелектрониката, които могат да подпомогнат много развитието и модернизацията на икономиката й. Това е валидно с особена сила днес предвид ситуацията с дефицита на микрочипове на световно ниво и нуждата от изграждане на нови производствени мощности, които да покрият недостига. Тласък в тази посока могат да дадат и плановете на ЕС за разширяване и развитие на собственото производство на полупроводници в рамките на стратегията на Общността за намаляване на зависимостта й от доставките им от трети страни. Изводите са от провелата се вчера онлайн кръгла маса на тема „Българският интерес в индустрията на микрочиповете“.

„Като български представител, който познава традициите ни в сектора, е важно да направим така, че държавите от Източна Европа да не бъдат просто зрители. Нашият капацитет и специализация трябва да се развият и използват ефективно“, заяви евродепутатът ни Ева Майдел.

Целта на дискусията бе да бъдат представени целта, времевата рамка и основните мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците и чиповете, залегнали в подготвяния в момента Европейски акт за интегралните схеми и да бъдат обсъдени мнения и съвети от сектора, които да бъдат отчетени в него. Мерките имат за цел да осигурят сигурността на доставките, устойчивостта и глобалното технологично лидерство на ЕС.

Ева Майдел, като член на Европейския парламент, преговаряща по Европейския акт за интегралните схеми, сподели, че със законодателството в областта на производството на чипове Европейският съюз не само отделя финансов ресурс, но и се стреми да постигне автономност и технологично лидерство, както и да развие капацитет в цялата верига на доставки. Според нея Европейският съюз може да навлезе в нова фаза в областта на енергетиката именно благодарение на чиповете, като за целта трябва да се развие капацитет в производството им чрез инвестиции в новите пазари на бъдещето. По този начин промишлеността на ЕС ще стане още по-конкурентноспособна, ще бъдат разкрити нови висококвалифицирани работни места и ще се ускори енергийната независимост на Съюза от външни фактори. Тя заяви:

„За мен като преговарящ за Европейския парламент по законодателство за микрочиповете (Chips Act), е важно не просто да предложим финансов ресурс, но да осигурим устойчивост на доставките в бъдеще. Защото без чипове, няма технологии. А без технологии, няма икономическо развитие. Като български представител, който познава традициите ни в сектора, е важно да направим така, че държавите от Източна Европа да не бъдат просто зрители. Нашият капацитет и специализация трябва да се развият и използват ефективно.“

Доц. д-р Димитър Николов, преподавател във Факултета по електронна техника и технологии в Технически университет в София, направи преглед на индустрията в България, напомняйки, че страната има развити дългогодишни традиции и капацитет в сектора, с големи инвеститори и ползватели на чипове, като сектор електроника от 2016 г. насам е водещ за българската икономика с близо 6,5 млрд. лв. приходи. Като основно предимство на България доц. д-р Николов отличи интелектуалния капацитет на българската индустрия в областта на чиповете, а учебните заведения продължават да имат водеща роля в подпомагането на развитието на сектора. Според него създаването на фонд от независим капитал, който да подпомага стартиращи фирми и сътрудничеството им с водещите компании в тази сфера, е важна стъпка, която би позволила и на нови играчи да навлязат на пазара.

Ева Майдел добави, че в момента се водят дискусии по отношение на финансирането на програмата на ЕС за производство на чипове, като се очаква да постъпят и чуждестранни инвестиции в проекта. Тя посочи, че това е уникална възможност за България, тъй като страната ни е лидер в интелектуалния капацитет в сектора на фона на липсата на кадри в целия Европейски съюз. Според нея България трябва да се възползва от тази възможност, като се опита да мотивира студентите и учебните заведения да кандидатстват по многобройните европейски проекти за финансиране на закупуване на тренировъчно оборудване, както и стипендии за обучение на кадрите в чужбина. Тя определи темата за микроелектрониката като геополитическа и заяви, че ЕС трябва да стане привлекателен за инвеститорите чрез изграждането на развити кадри и утвърдена правна рамка за сигурност в сектора.

В заключение участниците в дискусията се обединиха около тезата, че важните фактори за развитие на индустрията на чиповете са именно модернизиране на университетските програми, количеството на интелектуалните кадри в ЕС, инфраструктурата за доставки, нуждата от координационни центрове за сътрудничество между страните членки и дигитализация на сектора по микроелектроника.