Стефанос Паланцас, Институт Пасивна къща – Гърция: Пасивната къща няма нужда от отопление

Със Стефан Паланцас, директор на Институт Пасивна къща в Гърция разговаряме за опита, който има гръцката ни съседка в изграждането на пасивни къщи, кои са предизвикателствата и перспективите пред изграждането на въглеродно неутрални пасивни къщи. Основният проблем е намирането на квалифицирани специалисти. В начинанието да стимулират нуждата от обучения в сектора на строителството се заемат шест партньори от България, Хърватия, Гърция, Италия и Румъния по проекта nZEB Roadshow (www.nzebroadshow.eu).

Колко пасивни къщи има в момента в Гърция и какъв е интересът за изграждането им?

В Гърция има повече от 50 пасивни къщи, от които осем са сертифицирани, а повечето са в процес на сертификация. Вероятно има още много, които се изграждат в момента, но нямаме точна информация колко точно са те. Естествено може да се изграждат и други пасивни къщи, за които ние нямаме информация, но това е нормално, става дума за свободен пазар. Сертификацията дава допълнителна гаранция за качеството на изпълнение независимо дали от Институт Пасивна къща в Германия или от независимо акредитирани компании. Те си партнират с проектантите от самото начало, за да се постигнат най-добрите резултати, по най-финансово изгоден начин. Основното предимство на концепцията пасивна къща е, че няма разлика в качеството. Но ако не желаеш да получиш  сертификат, може да има разлика в качеството, което не е добре за пасивната къща.

Защо потребителите трябва да предпочетат пасивна къща?

Пасивната къща е сградата, в която всички трябва да живеят.  Основният въпрос е обаче защо не всички живеят в такива къщи, а отговорът не е много лесен. Досега всички изкопаеми горива, които горим, за да отопляваме своите домове, бяха много евтини. Както виждате, сега цените им обаче се вдигат. Но освен това, това е най-вредният начин за отопление, който влияе негативно на природата. В пасивната къща не е необходимо да избираш горивото, което да гориш, просто трябва да проектираш къщата по такъв начин, за да нямаш нужда от гориво.

Трябва да следваш няколко принципа, в концепцията за пасивна къща те са пет: добра изолация, избягване на топлинни мостове, инсталиране на добри прозорци, въздухоплътност и вентилационна система. Именно заради въздухоплътността се получава почти херметична сграда, затова е необходимо да се изгради вентилационна система, което е много важно, а много хора го забравят. Това дава гаранция, че качеството вътре в сградата е перфектно.

Но това не е евтина инвестиция?

Напротив, това не е никак скъпо да се проектира.

Статистиката казва, че в Централна Европа това

е 5-8% по-скъпо отколкото стандартна къща

В страните от Средиземноморието и в нашите страни от Източна Европа данните показват, че ако се проектира много внимателно, може да излезе дори по-евтино от стандартна къща. В нашия климатичен пояс ние не се нуждаем чак толкова от отопление. Времето, за което се изгражда, е както една традиционна къща. Може би плановете и проектите отнемат малко повече време, защото е много важно да имаш добър проект за пасивна къща. Много е важно всички строители и всеки изпълнител във всеки етап на проекта да знае какво точно трябва да прави.

Има ли достатъчно капацитет и специалисти, които да знаят как се изграждат пасивни къщи?

Не, и това е основният проблем за сектора в момента. Затова подготвяме толкова много проекти и организираме толкова много инициативи като nZEB Roadshow и nZEB Ready, за да образоваме хората и професионалистите в тази сфера.

Обикновените хора се вълнуват повече от

инженерите от енергийна ефективност

В Гърция поне ние отчитаме феномен, при който обикновените хора се интересуват повече от енергийна ефективност отколкото инженерите. На инженерите не им пука. Гърция влезе в икономическа криза, която продължава вече 10 години, секторът на строителството пострада най-много и инженерите в сектора оцеляваха от други бизнеси, друга заетост, други дейности. Но не се вълнуваха да обучат самите себе си в новите изисквания за енергийна ефективност, което е нещо ново за всички. За енергийна ефективност в домовете заговорихме около 2000 г. и вече през 2010 г. стана ясно, че ЕК има определени изисквания за енергийна ефективност.

Енергийната ефективност липсва в обучението

на строителните специалисти и архитекти

Инженерите в Гърция не се обучиха, така както се получава и в много други страни и все още след пандемията, след започването на войната в Украйна, те нямат време да се обучават. Те не знаят какво точно е енергийна ефективност и как да се изпълняват най-добре правилата на енергийната ефективност. Има и други фактори, които повлияват на тази ситуация - като университетите, които не включват в техните програми по-системно обучение в сферата на енергийния дизайн и енергийна ефективност като цяло. Те имат следдипломна квалификация или магистърски степени в тези области, но не и такива предмети по време на редовното обучението. Така е поне в Гърция, Камарата на строителите не прави обучения. Не се вълнуват, нямат време или изпълняват интересите на големите компании в бранша на политическо ниво, не знам.

Европейски проекти се опитват да стимулират обученията на специалистите

По проекта по Хоризонт 2020 Fit-to-nZEB например ние изпълнихм три важни задачи. Ние поехме ангажимент и във всяка страна - партньор по проекта от всички осем държави изградихме обучителни центрове. Следващият етап на този проект беше да създадем материали за обучение за енергийна ефективност. Третият етап – вече в NZEB Roadshow – беше да покажем на хората как работят принципите на енергийната ефективност, с две думи, да ги сложим на колела, и аз мисля, че го правим успешно.

Колко събития предстоят в Гърция?

Ние няма да изградим каравана като нискоенергийната каравана Муза, както направиха нашите колеги от Хърватия, и както планират българските ни партньори от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, защото това е много тежка задача. Ние ще направим малък бус и ще се придвижваме с него до всеки град и затова няма да обиколим само шест града, а поне 10. Досега сме посетили три града в Гърция заради пандемията и ни предстои да обиколим останалите седем. Ние мислим да реализираме идеята за ледени блокове, които да съхраним, показвайки принципите на енергийната ефективност. Това може да се случи на заключително събитие по проекта в Солун другата година. Такъв опит е направен за първи път в Брюксел, вече се прави в държави от Австралия до Шотландия. Във всеки град, в който е правено такова предизвикателство, то  е имало голям ефект върху обществото, но истината е, че е много скъпо.

Ще се случи ли в рамките на този проект?

Това е изключително събитие, което изисква голяма предварителна подготовка и поне две седмици на мястото на събитието, за да се предоставят информационни материали и да се информират всички заинтересовани страни колко е важна енергийната ефективност. Този експеримент представлява следното – строят се две еднакви конструкции, в които се поставят големи кубове лед; в едната конструкция, в която са приложени принципите на нулево енергийната сграда, ледът няма да се стопи толкова бързо, колкото в другата, която е изградена като обикновена сграда. Но става дума за човешки ресурс и време. Ще стигнем до правилното решение през следващите няколко месеца. Този Ice Box Challenge е 100% за публиката, за гражданите, не толкова за професионалистите. Това предизвикателство трябва да е на площада две седмица по-рано преди да се случи самото събитие, за да може да се подготвят хората, което значи, че този лед трябва да се поддържа, а в топли страни като нашите това е истинско предизвикателство. Целта е да стане като истинска игра, в която хората да предположат какво ще се случи, и тези, които познаят, да получат награди. Един от най-успешните Ice Box Challenge бе проведен в Австрия две седмици преди да се проведе най-голямото изложение за пасивни къщи във Виена. Това бе средство за промоция и реклама.

Колко специалисти според вас са необходими да се обучат в сферата на енергийната ефективност?

В интерес на истината дори един човек да обучим в тази сфера е важно, гладът за кадри наистина е огромен. Но в действителност трябва да обучим всички специалисти, защото те все още преминават през обучителна система, която не им дава необходимите знания и умения. По международните проекти, по които работим вече са преминали обучение повече от 3000 специалисти. Въпреки това, и в Гърция, и в България са необходими десетки хиляди обучени, които трябва и да поддържат знанията си. Но процесът е много бавен и рядко среща подкрепа от държавата или от браншовите организации.