Българският план "Енергетика и климат" вече е изпратен в Брюксел за одобрение

България е представила пред Брюксел своя интегриран план „Енергетика и климат“ в началото на 2025 г. Планът е изпратен до Европейската комисия по служебен път, без да бъде дадена информация на българското общество как всъщност България планира да постигне целите си за декабронизация, повишаване на производството от възобновяеми източници и как точно ще продължат да работят въглищните централи до 2030 година. Самият план е ключов за създаването на редица енергийни и климатични политики у нас и ще бъде основа за бъдещата енергийна стратегия на страната. Той трябваше да бъде представен пред Европейската комисия още в средата на лятото на миналата година, но изискването за ОВОС и други административни процедури забавиха изпращането на стратегическия документ. И до момента остава неясно дали Министерството на околната среда и водите е завършило екологичната оценка на Планa, чрез който ще се водят бъдещите енергийни и климатични политики у нас.

Ето и основните акценти от документа, изпратен в Брюксел:

1. Декарбонизация

България се ангажира с декарбонизацията на икономиката, като поставя цел за климатична неутралност до 2050 г. Основните усилия са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на възобновяемата енергия (ВЕИ):

·   Националната цел за 2030 г. предвижда дял на ВЕИ в брутното крайно енергийно потребление от 34.96%. Целта обхваща енергия от слънчеви, вятърни, водни и биомасови източници.

·  В електроенергийния сектор целта е 49.34% дял на ВЕИ, който се очаква да бъде постигнат чрез новоизградени мощности (основно вятърна и слънчева енергия) с капацитет до 7 160 MW след 2022 г. Прогнозите включват и развитие на геотермални източници в определени региони на страната.

·  Устойчивото развитие на сектора ще включва въвеждането на водородни технологии и иновации. Плановете предвиждат внедряване на технологии за производство на зелен водород чрез електролиза, захранвана от ВЕИ, както и интеграция на водорода в индустрията и транспорта.

2. Енергийна ефективност

Енергийната ефективност е ключов приоритет, тъй като България остава сред страните с най-висока енергийна интензивност в ЕС (394.95 kgoe/1000 EUR през 2022 г.). Планът включва:

·  Саниране на жилищни и нежилищни сгради с цел намаляване на енергийното потребление. Програмите обхващат термоизолация, модернизация на отоплителни системи и внедряване на системи за управление на енергията в обществените сгради.

·  Програми за енергийна ефективност в транспорта и индустрията. Включват стимули за електрификация на транспорта, намаляване на въглеродния отпечатък от производствените процеси и оптимизация на енергийните потоци.

·  Насърчаване на иновации и нови технологии за подобряване на енергийната ефективност, като интелигентни мрежи, енергийно ефективни уреди и оборудване.

3. Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

ВЕИ заемат централно място в плана за енергийния преход:

·  Развитие на слънчевата и вятърната енергия с акцент върху децентрализираното производство и потребление. Това включва стимулиране на индивидуални слънчеви панели и малки вятърни турбини за домакинства и общности.

·  Подкрепа за енергийни общности и индивидуални потребители на ВЕИ чрез финансови механизми, като грантове и кредити с ниска лихва.

·  Насърчаване на използването на биомаса и утайки от пречиствателни станции за енергийни цели. Планира се разширение на съоръжения за обработка на биомаса и внедряване на когенерационни инсталации.

·  Подобряване на инфраструктурата за пренос, разпределение и съхранение на енергия от ВЕИ. Това включва изграждане на батерийни системи за съхранение и модернизация на електропреносната мрежа.

4. Ядрена енергия

Ядрената енергетика остава важен елемент в националния енергиен микс:

·   Плановете включват развитие на нови ядрени мощности след 2030 г., които ще допринесат за енергийна сигурност и намаляване на въглеродните емисии. Предвижда се и проучване на нови технологии, като малки модулни реактори (ММР).

·   Страната се ангажира с модернизация на съществуващите ядрени мощности и безопасното им опериране. Този процес включва удължаване на живота на текущите реактори и подобряване на мерките за сигурност.

·   Ядрената енергия се разглежда като стабилна и нисковъглеродна технология, която подкрепя климатичните цели и осигурява базова мощност в енергийния микс.

От данните се вижда, че България е насочена към устойчив енергиен преход, балансиращ декарбонизация, повишена енергийна ефективност, развитие на ВЕИ и безопасно използване на ядрената енергия. Плановете включват не само амбициозни цели, но и конкретни механизми за тяхното постигане, които ще допринесат за по-ниски въглеродни емисии, енергийна независимост и икономическа конкурентоспособност. Включването на иновации и нови технологии ще бъде ключов фактор за успех

Ролята на природния газ в енергийния преход

Природният газ е ключов компонент в прехода на България към нисковъглеродна енергийна система. Страната планира да използва природния газ като преходно гориво, което ще подпомогне намаляването на въглеродните емисии, докато се развиват възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродните технологии. Основните цели и инициативи включват:

1.  Диверсификация на източниците и доставчиците на природен газ:

o    Увеличаване на вноса от различни доставчици чрез изграждане на нова инфраструктура и междусистемни връзки, като:

§  Междусистемна газова връзка Гърция-България (IGB);

§  Разширяване на капацитета на съществуващите газопроводи.

o    Използване на втечнен природен газ (LNG) чрез терминали в региона, за да се осигури енергийна сигурност и независимост.

o    Насърчаване на сътрудничеството със съседни държави за общи проекти и споделяне на инфраструктура.

2.   Развитие на газопреносната инфраструктура:

o    Модернизация и разширение на националната газопреносна мрежа за по-голяма гъвкавост и капацитет.

o    Подобряване на връзките със съседните страни за улесняване на регионалния енергиен пазар и интеграция с европейската мрежа.

o    Инвестиции в интелигентни системи за мониторинг и управление на газопреносната мрежа.

3. Използване на природния газ в ключови сектори:

o    Подмяна на въглищата с природен газ в топлофикационни и електроцентрали за намаляване на емисиите на парникови газове.

o    Насърчаване на употребата на природен газ в транспорта като по-чиста алтернатива на дизеловото гориво, с акцент върху изграждане на инфраструктура за компресиран и втечнен природен газ (CNG и LNG).

o    Подкрепа за преход към газово отопление в жилищния и обществения сектор чрез субсидии и финансови стимули.

o    Насърчаване на използването на природен газ в индустриалните процеси като алтернатива на по-въглеродно интензивни горива.

4.  Въглеродно неутрални технологии и синергия с водорода:

o    Природният газ се разглежда като преходно гориво към бъдеща система, базирана на водород. Планира се интеграция на водородни технологии в газовата инфраструктура, включително смесване на природен газ с водород.

o    Инвестиции в пилотни проекти за производство и съхранение на зелен водород, както и развитие на водородна икономика.

o    Разработване на регулации и стандарти за безопасно и ефективно използване на водород.

Инвестиции в газопреносна инфраструктура и устойчиво развитие
·         България ще насочи значителни инвестиции в газопреносна инфраструктура и съоръжения за съхранение на природен газ, като се гарантира устойчиво и надеждно снабдяване.

·         Специално внимание се отделя на намаляване на метановите емисии, свързани с добива, преноса и употребата на природен газ.

·         Насърчаване на частните инвестиции чрез публично-частни партньорства и достъп до европейски фондове.

·         Осигуряване на финансова подкрепа за научноизследователска и развойна дейност в областта на природния газ и свързаните с него технологии.

Какви са предизвикателства?

И занапред основното предизвикателство остава зависимостта на страната ни от внос на природен газ. Така стратегиите за диверсификация и сътрудничество със съседни държави са от решаващо значение и в нашата политика.

Високата цена на природния газ изисква ефективно управление на енергийните разходи чрез подпомагане на уязвимите групи потребители и разработване на механизми за компенсиране.
Осигуряване на прозрачност и ефективност на газовите пазари, включително подобряване на регулаторната рамка.
Разработване на дългосрочни стратегии за управление на рисковете, свързани с доставките и цените на природния газ.

И в следващите години природният газ ще играе важна роля в енергийния преход на България, като осигурява стабилност и намаляване на въглеродните емисии в краткосрочен и средносрочен план. Развитието на инфраструктурата и синергията с възобновяемите източници и водорода ще укрепят енергийната сигурност и устойчивост на страната. Плановете включват също така интеграция на иновативни технологии, стимулиране на инвестициите и активно международно сътрудничество, което ще гарантира конкурентоспособността на страната в контекста на глобалния енергиен преход.

Какви са климатичните цели, които ще преследваме до 2030 година?

България се ангажира с амбициозни климатични цели в контекста на Европейската зелена сделка и Парижкото споразумение. Основната цел е постигане на климатична неутралност до 2050 г., като ключовите инициативи за периода до 2030 г. включват намаляване на емисиите на парникови газове на нетно ниво с 55% спрямо нивата от 1990 г. Трябва да бъдат постиганати и националните цели за намаление в сектори извън схемата за търговия с емисии (СТЕ).

По отношение на декарбонизацията от ключово значение ще бъде замяната на въглищните мощности с по-екологични технологии, включително природен газ и водород.

Ролята на енергийната ефективност е огромна като планът предвижда намаляване на енергийното потребление с 11.7% спрямо референтните прогнози за 2020 г. Важно ще бъде и реализирането на програми за саниране и подобряване на ефективността в транспортния, индустриалния и жилищния сектор.

Ето и няколко конкретни секторни цели

1.      Енергетика:

o    Преход към нисковъглероден енергиен микс с акцент върху слънчевата и вятърната енергия.

o    Подкрепа за развитието на ядрената енергетика, включително изграждане на нови мощности след 2030 г.

o    Инвестиции в интелигентни мрежи и съоръжения за съхранение на енергия.

2.      Транспорт:

o    Насърчаване на електрификацията на транспорта и използването на алтернативни горива, включително водород.

o    Развитие на инфраструктура за зареждане на електромобили и станции за компресиран природен газ.

o    Устойчиви транспортни системи с акцент върху обществения транспорт и комбинирания транспорт.

3.      Индустрия:

o    Намаляване на въглеродния отпечатък чрез модернизиране на производствените процеси.

o    Подкрепа за внедряването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS).

4.      Селско стопанство и земеползване:

o    Подобряване на въглеродните поглътители чрез устойчиво управление на горите.

o    Насърчаване на практики за редуциране на емисиите в селското стопанство.

5.      Биомаса и отпадъци:

o    Увеличаване на използването на биомаса за енергийни цели при минимално въздействие върху околната среда.

o    Подобряване на системите за управление на отпадъците за намаляване на метановите емисии.

Иновативни технологии и научни изследвания

България ще инвестира в следващите години сериозно време и усилия в разработване на водородни технологии и изграждане на инфраструктура за тяхното производство и транспорт. Подкрепа ще има и за научноизследователска и развойна дейност в областта на ВЕИ и нисковъглеродни технологии. Нужно е и въвеждането на иновативни решения за управление на енергията, включително интелигентни системи.

За поставените цели страната ни планира да използване на средства от Европейския съюз, включително Плана за възстановяване и устойчивост и Кохезионния фонд. Самият План за възстановяване и устойчивост за момента обаче е „на трупчета“ заради липсата на напредък по реформите в законодателството ни.
Отделно страната ни планира развитие на публично-частни партньорства за финансиране на екологични проекти. Ще има и активно участие в регионални и международни инициативи за климатична устойчивост.

Като цяло целите на България за опазване на климата до 2030 г. са амбициозни и насочени към устойчиво развитие и модернизация на икономиката. Чрез интегрирането на иновативни технологии, увеличаване на дела на ВЕИ и ефективно управление на ресурсите, страната цели да се утвърди като лидер в региона в контекста на енергийния преход и опазването на околната среда.

Какви стратегически документи планира да създаде България?

България планира да изготви и прилага следните стратегически документи до 2030 г. според актуализирания Интегриран план за енергетика и климат (ИНПЕК):

• Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.
• Пътна карта за климатична неутралност на Република България.
• Национална стратегия за развитие на минната индустрия до 2030 г.
• Стратегия за участие на България в Четвъртата индустриална революция.
• Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на жилищни и нежилищни сгради с хоризонт 2050 г.
• Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г.
• Иновационна стратегия за интелигентна специализация.
• Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
• Национална рамка за политика за развитие на пазара на алтернативни горива и инфраструктура за тях.
• Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г.
• Национален план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 г.
• Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018–2027 г.
• Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие.
• План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2023–2032 г.
• Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2023–2032 г.
• Национална пътна карта за развитие на водородните технологии и механизми за производство и доставка на водород.

Тези документи се насочват към подобряване на енергийната ефективност, намаляване на въглеродните емисии и повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на страната.

Документът е обширен и те първа Европейската комисия ще се запознава с него. В случай че не бъде одобрен страната ни ще трябва да пренаписва отново заданието, за да отговор на съвременната визия за енергийни и климатични политики на ЕС.