Над 70% от българите са готови да съфинансират санирането на домовете си

70,9 на сто от българите биха участвали в програма за енергийно обновяване на жилищата, която изисква съфинансиране и са убедени в ползите от цялостното саниране на сградите. Това заяви на пресконференция Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч", която представи резултатите от проучването на социологическата агенция за възобновяване на санирането на жилищните сгради. Към момента по различни европейски програми са обновени малка част от многофамилните жилищни сгради у нас. От две години обаче около 2000 сгради стоят с готови проекти и очакват финансиране.

По оценки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 93 процента от сградите в България са енерго - неефективни, обясни Димитрова. Близо 54 000 многофамилни сгради, 12 000 обществени сгради се нуждаят от обновяване и 645 000 еднофамилни сгради, в които живее повече от 50 процента от населението на страната.

Основните аргументи на хората са, че обновяването води до по-красива и сигурна сграда, повече комфорт за собствениците и по-висока стойност на имота, по-ниски сметки за отопление. 94.6% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване ще доведе до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество. Безспорен принос за тези нагласи имат създадените високи очаквания от Националната програма за енергийна ефективност. 78% от нейните бенефициенти декларират, че след обновяването сметките им за отопление са намалели, при две трети от тях – с над 20%. 80% са започнали да поддържат по-висока температура в жилищата си в отоплителния сезон, над половината – между 3 и 4 градуса повече.

80% от хората вече са извършвали ремонтни дейности със собствени средства. Това поставя въпроса с частични решения, но показва че хората са активни, защото досега са инвестирали 100% собствени средства.

За да бъде отговорено на тези нагласи и очаквания на собствениците, по време на пресконференцията бе представен и изцяло нов модел на финансиране, разработен по международния проект SHEERenov.

Подходът дава възможност за обновяване чрез съ-инвестиране на собствени средства при улеснен достъп до кредит, както и чрез целева помощ за уязвими групи. Разработеният модел на кредит отчита очакванията на гражданите за размер на месечните вноски между 50 и 100 лева, а направените от експертите изчисления показват, че със спестените средства от по-ниските месечни разходи за енергия е напълно възможно да се покриват до 80% от вноските и кредитът да се изплати в обозрими срокове. Целта е този модел да се приложи като алтернатива на познатите програми за саниране, до които достъп ще продължават да имат много малка част от гражданите, а в същото време огромната част от тях са убедени, че обновяването не търпи отлагане.

„Този модел предоставя не само по справедливо използване на публичните средства, но и значително ускоряване на темповете за обновяване. Той също предполага и завишено участие на собствениците във вземането на решенията и контрола върху изпълнението, като за това е осигурена и подкрепа от специализирани проектни мениджъри.“ Това подчерта заместник-председателят на УС на БГФМА Цвета Наньова заяви

„Ако чакаме някой да дойде да ни оправи жилищата, с настоящите темпове може да ни се наложи да почакаме и 200 години. Хората искат да вземат нещата в свои ръце и държавата трябва да им даде тази възможност. Заедно с финансовата помощ, особено за най-бедните, трябва обаче да се осигури достоверна информация, технически консултации и административна подкрепа, защото това създава доверие в програмите“, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.

“Енергийно ефективното обновяване на сградния фонд е 100% най-устойчивото действие за преодоляване на енергийната бедност и за намаляване на енергийната зависимост на България. Това е инвестиция, която веднъж направена, носи приходи до края на жизнения цикъл на сградата и не изисква никакви допълнителни разходи при експлоатацията. Необходими са обаче много средства, които не могат да се осигурят от обществени фондове. Необходимо е включването на банков капитал чрез финансови механизми, както и осигуряване на други стимули за гражданите – например данъчни облекчения.“ Това обясни изпълнителният директор на БАИС Йордан Николов, който бе категоричен: 

Инициативата „Да обновим България“ предвижда да засили обществения натиск за приемане на пътна карта за сградно обновяване със заложени конкретни ангажименти за финансиране, каквато вече бе неколкократно предложена на правителството.

Паралелно с това вече се предприемат конкретни стъпки за възможно най-бързо стартиране на програми по предложения бизнес модел. Ще бъде обърнато особено внимание и на адекватното и прозрачно провеждане на реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост – дефиниция за енергийна бедност, бюра за обслужване на едно гише и създаване на Национален декарбонизационен фонд, защото те са решаващи не само за реализацията на плана, но и за бъдещото разширяване на обхвата на сградното обновяване и достигане на средствата до максимален брой хора.