Икономистите на БАН: Очаква ни стагфлация при задълбочаване на военния конфликт в Украйна

Не само високата инфлация, но и неблагоприятните перспективи пред развитието на бюджетните показатели на страната силно ще затруднят присъединяването на България към еврозоната през 2024 г., прогнозират икономистите на БАН в годишния си доклад. Според тях, в по-оптимистичен план, бързото разрешаване на конфликта в Украйна и активизирането на програмите, свързани с европейските фондове, могат допълнително да ускорят икономическия растеж, но вероятността на практика е ниска.

В същото време в годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) на БАН за 2022 година "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания. Тема на фокус: Минимални доходи от социални трансфери – развитие и политики", който е изготвена въз основа на макроикономическа информация, налична към 30 април 2022 г., се уточнява, че рисковете от възможна ескалация на конфликта между Русия и Украйна и евентуалното му прерастване от локален в глобален и последиците ще бъдат от такова естество, че ще обезсмислят всякакви прогнози и затова няма да бъдат разглеждани.

Икономистите от БАН смятат, че е голяма е вероятността българската икономика да стагнира през 2022 г. - при задълбочаването на военния конфликт в Украйна, стагфлацията е напълно възможен сценарий, тъй като по-високите цени на енергийните ресурси едновременно оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи.

Докладът на ИИИ при БАН се състои от 3 части. В първата се анализира икономическата среда в глобален и регионален аспект, представят се оценки и очаквания за основните макроикономически параметри на развитието на България до 2024 г. Във втората част се прави анализ на макроикономическата ситуация и провежданите икономически политики по основни сектори през изминалата 2021 г., като се дават и предложения за тяхното усъвършенстване. Третата част включва специалния фокус на доклада, който тази година е на тема: Минимални доходи от социални трансфери – развитие и политики.

Във втората част - Макроикономически прогнози за развитието на България до 2024 г. икономистите от БАН очакват реалният растеж на БВП да намалее до около 2% през 2022 година, да нарасне до 3.5% през 2023 година и да се ускори до 4.4% през 2024 година, когато се предвижда България да се присъедини към еврозоната.

Вследствие на рязко ускорената инфлация през последните месеци, БВП в номинално изражение ще надхвърли 150 млрд. лв. през настоящата година, което представлява увеличение с повече от 15% спрямо предходната година. В средносрочен план, икономическият растеж в България ще остане около 3.5-4.5% годишно и плавно ще се възстанови до средните нива от преди пандемията.

Глобалните рискове, свързани с инфлацията

са несиметрични и определено са във възходяща посока, а България ще е по-скоро „вносител на инфлация“. Тук влияние ще оказва не само нестабилната икономическа среда, но и натрупаната в предишните години огромна ликвидност и високите нива на публична задлъжнялост, водещи до високи инфлационни очаквания. Рисковете конкретно в България се увеличават от липсата на парични инструменти за противодействие.

Според икономистите на БАН, инфлацията за целия прогнозен период (2022-2024) ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 г. Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, докато безработицата се очаква леко да нарасне т.г., а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.

Възстановяването на икономическата активност

се дължи на динамиката на вътрешното търсене, върху която положителен ефект оказаха предприетите фискални мерки, докато инвестициите отбелязват реален спад от 11% за 2022 година. Подхранван от изнасянето на капитали, този неблагоприятен процес е индикация, че бизнес доверието в българската икономика е свито следствие на наслагващите се негативни шокове по линия на повишаващата се инфлация, ефектите от пандемията от COVID-19 и регионалните геополитически турбуленции. Измерената инфлация през първите месеци на т.г. надвишава значително средната в ЕС и еврозоната, което поставя под риск в средносрочна перспектива изпълнението на критерия за ценова стабилност за присъединяването ни към еврозоната в сегашния му вид и провокира по-висок вътрешен инфлационен растеж у нас.

Неблагоприятната тенденция, според учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 г. България изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването ни към ЕС, БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави-членки.

Реалният БВП на човек от населението на България през 2021 г. възлиза на 6690 евро, което е увеличение с 4.9% спрямо 2020 г. Средният реален БВП на човек от населението в ЕС през 2021 г. възлиза на 27 800 евро, което е увеличение с 5.4% спрямо 2020 г. и показва, че България изостава от средните темпове на растеж на показателя за ЕС. В същото време, реалният БВП на човек от населението в Румъния възлиза на 9380 евро и нараства с 6.3% на годишна база.

Икономистите от БАН прогнозират, че

бюджетните приходи до 2024 г. ще се запазят около 39% от БВП

следствие на растящата инфлация и предприетите дискреционни мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки. Предвид текущите параметри и евентуалната актуализация на бюджета в средата на годината, много е вероятно делът на разходите по консолидираната фискална програма да достигне почти 50% от БВП през 2022 г., смятат учените. Очакванията са бюджетният дефицит в края на 2022 г. да възлезе на -5% от БВП и постепенно да се свива до 3% от БВП до 2024 г. При подобно развитие на бюджетните показатели, присъединяването на страната към еврозоната през 2024 г. изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се казва още в доклада на ИИИ.

В темата на фокус: Минимални доходи от социални трансфери – развитие и политики

се акцентира върху положителните и отрицателните страни на минималните доходи от социални трансфери. Минималните доходи от социални трансфери в темата на фокус се разбират като:

- парични доходи с гарантирани от държавата минимални размери;

- с подчертано социални функции и предоставяни целево чрез системата за социална защита по линия на социалното осигуряване или на социалното подпомагане;

- с регулярен характер, а не еднократни или епизодични;

- държавата пряко определя целите, условията за достъп, механизмите за формиране и равнищата на съответните доходи, и управлява достъпа и предоставянето на тези защитени доходи.

Икономистите от БАН отчитат, че развитието на минималното дневно обезщетение за безработица е съпроводено с повече слабости, отколкото с позитивни страни. Вероятната причина за това е фактът, че то има предимно наказателен характер за доброволно напусналите работа или за провинения, като България е сред малкото европейски страни без механизъм за неговото формиране и актуализиране.

В областта на минималните пенсии се очертава силният субективизъм при определяне на техния размер, сериозната диспропорция в съотношенията им със средното равнище на пенсиите, средният разполагаем доход на семейство и линията на бедност. В същото време, България изостава от почти всички държави-членки от ЕС по размер на минималните пенсии.

Позитивните страни в областта на минималните пенсии се изразяват в наличието на законов механизъм за осъвременяване, изразен във възстановяване на политиката на индексация по т.нар. „швейцарско правило“ и наличието на ясни правила за съвместимост при получаването на пенсионните доходи.

При месечните семейни помощи за деца и помощта за отглеждане на дете до 1 година се наблюдава непоследователна и ограничена (пестелива) политика по определяне на техните размери, независимо че тези социални плащания имат за цел да стимулират раждаемостта. Налице е субективизъм при ежегодното определяне на размера на месечното плащане и при фиксирането на доходна граница за достъп до тази социална защита на семействата.

Като позитивни страни могат да се посочат въвеждането на междинна доходна група с намален размер на месечните семейни помощи за деца и елементи на данъчно кредитиране на семействата, които не покриват доходния тест за достъп до семейни помощи за деца.

Докладът може да бъде прочетен тук!