Ключът към декарбонизацията: ACER и CEER дават насоки как ефективно да се планира развитието на енергийните мрежи

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1471
article picture alt description

Източник: ЕСО, архив.

Институт за енергиен менидмънт

С ускоряването на прехода към възобновяема енергия и електрификация в Европа, електроразпределителните мрежи на континента са изправени пред безпрецедентни предизвикателства. Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) и Съветът на европейските енергийни регулатори (CEER) публикуваха подробни насоки за планиране на разпределителните мрежи, които отговарят на тези променящи се нужди и предоставят пътна карта за модернизиране на енергийната инфраструктура в Европа.

Още по темата

Те са в отговор на Плана за действие на Европейската комисия за енергийните мрежи (2023 г.) и имат за цел да укрепят планирането на разпределителните мрежи в разнообразния пейзаж на ЕС, в който има близо 3000 оператори на разпределителни системи (ОРС). Препоръките са насочени към създаване на по-координирани, прозрачни и ефективни процеси на планиране, които да подкрепят масивните инвестиции, необходими за енергийния преход на Европа.

Мащабът на предизвикателството

Преобразуването на разпределителните мрежи в Европа представлява едно от най-големите инфраструктурни предизвикателства на нашето време. Разпределителните мрежи служат като гръбнак, свързващ възобновяемите енергийни източници и подпомагащ декарбонизирането на секторите на транспорта и отоплението. Тази трансформация изисква значителни инвестиции, оценявани на над 50 млрд. евро годишно до 2050 г., като приблизително две трети от общите инвестиционни нужди в преноса и разпределението са на ниво разпределение.

Разпределителната мрежа в ЕС е изключително разнообразна — от малки селски предприятия, обслужващи по-малко от 100 000 клиенти, до големи градски оператори, управляващи милиони връзки. Някои държави членки имат над 100 ОРС, докато други работят с един национален разпределителен оператор. Това разнообразие създава значителни предизвикателства за хармонизираните подходи за планиране и регулаторния надзор.

Основни предизвикателства пред сектора

Националните регулаторни органи съобщават за няколко общи предизвикателства при оценката на плановете за развитие на разпределителните мрежи (DNDP). Те включват различно ниво на подробност и прозрачност в представените планове, несъответствия в данните и предположенията, както и сложни изисквания за координация между ОРС и операторите на преносни системи (ОПС). Ограничените ресурси, кратките срокове за консултации и бързият темп на енергийния преход допълнително усложняват процеса на планиране.

Самите ОРС се сблъскват с не по-малко сложни предизвикателства. Забавяния в издаването на разрешения, прекъсвания във веригата на доставки и недостиг на работна ръка засягат сроковете за изпълнение на проектите. Трудността да се превърнат дългосрочните прогнози в конкретни нужди от капацитет, особено предвид несигурността относно темповете на електрификация и разгръщането на разпределени енергийни ресурси, добавя още едно ниво на сложност. Много ОРС се сблъскват и с трудности при достъпа до финансиране и при адаптирането към новите технически и регулаторни изисквания във връзка с интелигентните мрежи, цифровизацията и интегрирането на г

Ролята на националните регулаторни органи

Директивата за електроенергията (2019) задължава ОРС да представят своите планове за развитие на мрежите на националните регулаторни органи (НРО) и дава на НРО правото да изискват изменения. ACER и CEER подчертават, че НРО са в най-добра позиция да гарантират, че плановете отговарят на достатъчни стандарти за качество и осигуряват стабилно развитие на инфраструктурата в полза на потребителите.

В насоките се препоръчва настоятелно НРО да получат солидни правомощия за контрол над плановете за развитие на мрежите, включително правомощия да одобряват планове и да изискват изменения. Когато ОРС са освободени от изискванията за изготвяне на планове, НРО следва да запазят правомощията си да изискват информация за развитието на мрежата и да предприемат необходимите корективни действия.

За да се улесни ефективният надзор, в насоките се препоръчва хармонизиране на съдържанието и структурата на плановете чрез общи образци и предварително определени структури. Този подход насърчава хармонизирането на национално равнище, улеснява регулаторния контрол и позволява сравнителен анализ чрез прилагане на последователни критерии за оценка. Няколко държави членки вече са въвели такива рамки, като подобни усилия са планирани в България и Чешката република.

Прозрачност и участие на заинтересованите страни

Ефективното участие на заинтересованите страни е в основата на успешното планиране на разпределителните мрежи. Насоките подчертават, че проактивното участие помага на ОРС да разберат по-добре нуждите на потребителите на мрежата, да получат по-добра представа за местните условия и да изградят взаимно доверие, което води до по-голямо обществено приемане на инфраструктурните проекти.

Препоръките призовават за провеждането на всеобхватни обществени консултации с продължителност най-малко шест седмици преди приемането на плановете. Коментарите на заинтересованите страни и съответните отговори следва да се публикуват изцяло или в обобщен вид. За по-задълбочено участие насоките предлагат отделни консултации по ключови елементи на планирането, като например сценарии, както и целеви консултации с участието на конкретни заинтересовани страни, включително общини, държавни органи, потребители на мрежата и организации на гражданското общество.

За да се подобри достъпността, насоките предлагат триетапен подход за публикуване на плановете. Първо, всеки оператор на разпределителна система трябва да публикува своите планове заедно с всички свързани официални документи. Второ, всички национални планове трябва да бъдат събрани и публикувани на една национална платформа, като например уебсайт на НРО. Трето, EU DSO – Entity трябва да събере плановете от националните платформи и да ги картографира на специална платформа за целия ЕС.

Координация и интегриране на планирането

Насоките подчертават критичното значение на координираното планиране между системните оператори. В държавите членки съществуват множество национални инструменти за планиране и тяхното съгласуване е от съществено значение за ефективното постигане на националните цели. Освен координацията в енергийния сектор, DNDP трябва да отчитат и други съответни национални и местни процеси на планиране, включително пространствено и градско планиране, което отразява моделите на енергийно търсене и може да улесни или затрудни развитието на инфраструктурата.

Тясното сътрудничество между операторите на преносни системи и между ОПС и ОРС става все по-важно предвид възникващите предизвикателства и новите отговорности в енергийния преход. Методиката за оценка на нуждите от гъвкавост е пример за този подход на сътрудничество, който позволява на ОРС да делегират отговорности на други ОРС или ОПС, което позволява по-ефективен анализ и предоставяне на данни.

Ключови елементи на ефективното планиране на разпределителните мрежи

Времеви хоризонт и честота

Насоките препоръчват ОРС да приемат времеви хоризонт от най-малко десет години за своите планове, като същевременно осигуряват достатъчна степен на детайлност. Този перспективен подход им позволява да излязат извън рамките на краткосрочните нужди и да планират инфраструктурата проактивно, като по този начин предотвратяват превръщането на разпределителните мрежи в пречки за енергийния преход.

По отношение на честотата, насоките подкрепят двугодишни цикли на публикуване, които са в съответствие с плановете за развитие на преносната мрежа и осигуряват достатъчно време за задълбочена подготовка, взаимодействие със заинтересованите страни и консултационни процеси. Този подход намалява административната тежест, като същевременно подкрепя хармонизираното планиране и ефективното сътрудничество между системните оператори.

Процес на планиране на три стълба

Насоките препоръчват структуриран подход, изграден върху три основни стълба. Първо, разработването на сценарии включва проучване и оценка на възможната еволюция на търсенето и предлагането на електроенергия, като се отчитат фактори като растеж на населението, икономическо развитие и технологичен напредък. Тези сценарии формират основата за определяне на бъдещите нужди от капацитет и решения.

Второ, определянето на нуждите от капацитет на мрежата определя къде и кога може да е необходим допълнителен капацитет на мрежата, за да се отговори на прогнозираното търсене и предлагане. Този процес се основава на съществуващата инфраструктура и използва сценарии за прогнозиране и локализиране на пропуските в капацитета.

Трето, идентифицирането и подборът на проекти има за цел да разработи оптимални решения за идентифицираните нужди. Решенията могат да включват укрепване на електроенергийната мрежа чрез нова инфраструктура или модернизиране на съществуващите съоръжения, както и други алтернативи.

Разработване на сценарии

Разработването на всеобхватни сценарии е в основата на ефективното планиране на мрежите. Насоките препоръчват сценариите на ОРС да отчитат националните енергийни и климатични планове (НПЕК) и да са съгласувани с актуалните цели на политиките. ОРС следва да разработват сценарии, като се основават на сценариите на ОПС, превеждат ги на ниво разпределение и ги адаптират към местните условия и специфики.

Сценариите следва да бъдат координирани между секторите и съгласувани с приложимите национални и местни стратегии за пространствено планиране. За да се гарантира надеждността и прозрачността, DNDP следва да се основават на публично достъпни сценарии и да включват подробно описание на методологията за изготвяне на сценарии, ясна документация на източниците на данни и предположенията, както и обяснения на използваните подходи за моделиране.

Интегриране на гъвкавостта

С навлизането на енергийни източници, зависими от времето, в местните мрежи и ускоряването на електрофицирането, електроенергийните потоци на ниво разпределение стават по-променливи и непредсказуеми. В насоките се подчертава, че решенията за гъвкавост следва да се оценяват заедно с конвенционалните инвестиции като част от интегриран подход за планиране, който определя най-ефективната комбинация от решения за преодоляване на пропуските в капацитета на мрежите.

DSO следва систематично да включват оценката на нуждите от гъвкавост в своите методики за планиране и да разработват методики за оценка на потенциала и рентабилността на решенията Насоките препоръчват нуждите от гъвкавост в DNDP да бъдат количествено изразени в енергия и мощност, като оценките се представят с възможно най-голяма степен на подробност.

За всяко планирано решение за гъвкавост DNDP следва да предоставят насоки за планираното използване, очакваната площ и нива на напрежение, очаквания график, договорни споразумения за достъп до гъвкавост и конкурентни алтернативни решения за укрепване на мрежата, придружени от анализ на рентабилността.

Планиране и изпълнение на проекти

Насоките препоръчват DNDP да включват различни категории проекти извън традиционната инфраструктура, като интелигентни електроенергийни мрежи, друга инфраструктура, включително SCADA и мерки за киберсигурност, компенсатори на реактивна енергия и, където е уместно, съоръжения за съхранение, експлоатирани от ОРС.

Информацията за проектите следва да се предоставя с подходяща степен на подробност в зависимост от  напрежението  – проектите за високо напрежение следва да включват подробни описания, местоположения, технически спецификации, състояние на напредъка, дати на пускане в експлоатация и приблизителни разходи. За проекти за средно и ниско напрежение е достатъчна обобщена информация, макар че по-подробните данни добавят стойност, особено за проекти на средно напрежение.

За да се улесни мониторингът и цифровата обработка, в насоките се препоръчва предоставянето на информация, свързана с проектите, във формат на работни таблици и прилагането на уникални системи за кодиране. Стандартизираното кодиране във всички DNDP, както е приложено в Дания и Испания, подобрява оперативната съвместимост и последователността на данните.

Мониторинг и изпълнение

Ефективният мониторинг на изпълнението е съществен елемент от развитието на разпределителните мрежи. Насоките препоръчват НРО да наблюдават изпълнението на DNDP най-малко в годините между последователните планове или да интегрират мониторинга в следващите издания на DNDP. Този процес следва да се фокусира върху напредъка на инвестициите и причините за забавяния или препрограмиране, като се насърчава прозрачността и отчетността и се дава възможност за навременни корекции.

Съображения, свързани с веригата на доставки

Като отчита нарастващите предизвикателства пред веригата на доставки, насоките предлагат EUDSO Entity да проучи начини за подпомагане на разрешаването на тези проблеми, евентуално чрез включване на обобщена информация за нуждите от оборудване в DNDP. Ако се счете за полезно и осъществимо, EUDSO Entity може да разработи образци за докладване на очакваните нужди от оборудване, което ще улесни по-добрата координация на веригата на доставки.

Заключение

Насоките на ACE/CEER представляват рамка за модернизиране на планирането на разпределителните мрежи в цяла Европа. Като поставят акцент върху проактивни, координирани и прозрачни подходи, препоръките имат за цел да ускорят интелигентното и приобщаващо развитие на мрежите, като същевременно осигуряват строг регулаторен надзор.

Насоките целят да отговорят на наложителната необходимост от преминаване от традиционните, реактивни подходи за планиране на мрежите към по-структурирани и ориентирани към бъдещето методологии, подходящи за енергийния преход Успехът ще зависи от ефективното прилагане от страна на ОРС, строгия регулаторен надзор от страна на НРО и продължаващата координация между всички заинтересовани страни в преобразуването на енергийната система в Европа.

Докато Европа продължава прехода си към декарбонизирана енергийна система, тези подобрения в планирането ще се окажат от съществено значение за гарантиране, че разпределителните мрежи могат да се приспособят към нарастващата интеграция на енергията от възобновяеми източници, търсенето на електроенергия и нововъзникващите технологии, като същевременно се запази надеждността и рентабилността за потребителите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща