Владимир Малинов: До началото на 2024 г. се очаква да бъде завършен LNG терминала край Александруполис

Държавата „Булгартрансгаз“ очаква най-късно до началото на 2024 година да стартира работата на терминала за втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис. Това стана ясно от думите на Владимир Малинов, изпълнителен директор на дружеството. Той участва в Софийски икономически форум. „Булгартраснгаз“ е акционер с 20% в този проект и според Малинов съоръжението ще даде на България един различен източник на природен газ, който ще бъде на конкурента цена.

Другият важен проект за газовия оператор е разширението на подземното газово хранилище „Чирен“, като то ще служи не само на България, но и на целия регион. Разширението, в симбиоза с инвестицията в терминала за втечнен природен газ, ще даде по-голяма стабилност на пазара, изтъкна Малинов. Той потвърди, че от особено значение в наши дни е доброто сътрудничество в енергийната сфера между България и Гърция.

Енергийният преход е свързан и с енергийната сигурност, припомни Малинов. Според него природният газ не е руски, не е недостъпен и не е скъп. Затова той ще остане енергия на прехода в едни тежки икономически и геополитически времена. Оттук нататък е преходът към водорода. Но водородът не е конкурент, а ще бъде допълнение на природния газ, заяви още Малинов. Той допълни, че с времето ще се вдига съотношението на зеления водород спрямо природния газ. В момента „Булгартрансгаз“ планира да започне да миксира природния газ с водород. През 2025 г. се очаква 10-15% от горивото в газопроводите да бъде водород, а останалата част да е природен газ.

България и Гърция планират и общи проекти за зеления преход. Ще се работи за изграждане на водородопровод между София и Солун, който ще е паралелен на сега съществуващия газопровод. Изцяло нова водородна мрежа до комплекса „Марица Изток“ също е на дневен ред и вече се обсъжда с компаниите в региона, сподели още Малинов.

Шефът на „Булгартрансгаз“ ще обсъжда следващата седмица в Атина развитието на газовата инфраструктура в региона.

Енергийни предизвикателства

През последните 6 месеца България се сблъска с изключително много предизвикателства. Това сподели и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на форума днес. Според нея предизвикателствата от една страна са били енергийните цени и волатилността на пазарите, а от друга страна - войната в Украйна и прекъсването на доставките на природен газ за България. 

Освен това продължават усилията за постигане на климатична неутралност и декарбонизация на икономиката, които са споделени на общностно ниво, добави зам.-министър Петрова. 

Спирането на газовите доставки от страна на Русия към България на 27 април е изключително голямо изпитание за гарантиране на сигурността на доставките на бита и индустрията, припомни тя. Усилията са насочени към гарантиране на доставките за българските потребители чрез алтернативни маршрути на доставка и алтернативни доставчици, както и подкрепа на структурирането и завършването на критични инфраструктурни проекти, които са необходими в този контекст.

Енергийният зам.-министър уточни, че това са газовата връзка между България и Гърция, терминалът за втечнен газ край гръцкия град Александруполис и проектът за разширение на подземното газово хранилище в Чирен, който получава подкрепа по Механизма за свързване в Европа.

Зам.-министър Петрова изтъкна, че продължава да бъде предизвикателство осигуряването на доставките на газ, както на достатъчно количество за запълването на газовото хранилище за предстоящия отоплителен сезон. 

По отношение на цените перспективите са поне до 2023 година да има волатилност на пазарите, прогнозира енергийният зам.-министър. Затова правителството мобилизира ресурси в подкрепа на бита и индустрията за справяне с високите цени. В момента се работи по намиране на устойчиви краткосрочни и дългосрочни решения, които биха дали възможност да се фокусират усилията в подкрепа за уязвимите потребители, защита на бита и икономиката - в частност енергоинтензивната индустрия, обясни още Петрова.

Конкретни предложения трябва да бъдат внесени в Народното събрание под формата на законодателни инициативи до края на тази година, обясни Петрова. В тези промени се очаква да бъде включена и новата енергийна стратегия на страната ни.