Константин Константинов, БНЕБ: България е сериозен фактор, който влияе на пазарната обстановка в Югоизточна Европа

Господин Константинов, втората половина на 2021 г. и началото на 2022 г. и отново лятото се характеризират с необичаен ръст на цените на европейските електроенергийни борси. Как се отрази това на работата на БНЕБ (IBEX) ? 

Цените на електрическата енергия не зависят и не се определят от самата борса и нейната оперативна дейност. Надявам се, че все повече хора започват да разбират, че цените са функция на офертите, които се подават от търговските участници – било то оферти „купува“, или оферти „продава“. Борсата по никакъв начин не влияе на параметрите на тези оферти. Разбира се, стига те да са съгласно правилата и да изпълняват изискванията за обезпечение. Единственото, което се отразява върху работата на борсата при тези по-високи цени, е засилен контрол от най-различни институции. През миналото лято коментирахме проверките, които бяха афиширани в публичното пространство от различни органи и тогава казах, че те са нормални за работата на борсата, работим с тези институции и сме в непрекъснат контакт с тях. Когато има завишени цени, тази дейност става много по-интензивна. Тогава екипът е повече административно натоварен. Не мисля че има друго отражение на работата на борсата. Що се касае за ликвидност, за количества, които се търгуват, не мисля, че има някаква съществена промяна през последната половин година.

Офертите се запазват в същия диапазон. Радваме се на голям брой участници на пазар „Ден напред“. Броят им вече е над 100.  Повече от тях са ежедневно активни, както в българската пазарна зона, така и в целия регион - от Централна Европа до Югоизточната част на континента. И да, когато цените вървят нагоре, се наблюдава още по-засилена търговска активност и динамичност.

Промениха ли високите цени на електроенергията европейските електроенергийни борси модела на работа ? Какви са наблюденията ви ?

Категорично не. Още повече, че високите цени не са локален, местен феномен.  Те се наблюдават в цяла Европа.  Това, разбира се, породи доста дискусии и за начина на работа на „Ден напред“, което е добре, защото, когато нещо се дискутира означава, че има стремеж към подобряване. Така или иначе, на европейско ниво, се стигна до извода, че пазарът работи добре. Високите цени не се коренят в работата на пазара, за което има доста конкретни становища, както на Европейската комисия така и на Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER), в които ясно се посочва, че пазарът не е виновник за ценовите нива. Пазарът не е проблем и не поражда проблеми, водещи до високи цени и затова указанието до всички страни - членки на ЕС е да не правят грешката да променят начина на работа на пазара. Образно казано - да не се опитват да влияят на пазара насила.

Каква е равносметката от обединението в сегмента „Ден напред“ с пазарите на Гърция и Румъния ?

Ако помните, едва ли не бяхме обвинени, че сме направили тези обединение на своя глава и по този начин сме допринесли за увеличаване на цените.

Бих искал да споделя нещо важно. През тази година се отбеляза 20-годишнината от създаването на организацията Europex, в която членуват абсолютно всички борсови оператори в Европа, включително и ние. Казвам това, защото преди 20 години поводът за създаването на тази асоциация е идеята за пазарните обединения, оповестена за първи път публично през 2002 година. Тогава това е било определено като гениално. Сега го приемаме за нещо обикновено, защото пазарните обединения, освен че по естествен път се справят с концентрацията на локалните пазари свързвайки ги, повишават многократно и конкуренцията. При тези пазарни обединения, българските участници имат достъп до купувачи и продавачи от цяла Европа и прозрачността на потоците между страните се увеличава. Колкото и нескромно да звучи, Българската независима енергийна борса  (БНЕБ) има изключителна заслуга за това да се вижда какви потоци се обменят между България и Румъния и България и Гърция, което ясно се публикува на нашата интернет страница. Всяка сутрин се оповестяват трансграничните права за пренос – така наречените капацитети, в MW за всеки час. Видимо е какво е свободно за търговия съгласно информацията на електроенергийните преносни оператори на България, Румъния  и Гърция. След това, когато мине тръжната сесия, се вижда каква част от тези свободни капацитети са били ползвани и в каква посока. До скоро нямаше такава информация, въпреки, че и преди пазарното обединение също имаше големи обмени. Например, между България и Румъния свързаността е изключително добра. Над 2000 MW всеки час може да се обменя енергия, както в посока износ от България към Румъния, така и в посока внос от Румъния към България. Това не се виждаше, докато сега се разбира много ясно. Така, че като пряк отговор на вашия въпрос бих казал, че равносметката е изключително положителна, защото по този начин автоматично се преборихме с концентрацията. Знаете, че българският пазар е изключително концентриран, най-вече в частта предлагане, така че се повиши конкуренцията, както и прозрачността. Това е изключително важно за такъв тип пазари  - почти в реално време да има информация за участниците, за да са наясно какво се случва.

Има ли обособени зони, които оказват влияние при търговията ?

Такава е българската пазарна зона, защото ние сме сериозен производител и определено влияем на целия пазар, на целия регион. Мога да дам за пример реакцията при излизането в ремонт на „АЕЦ Козлодуй“ – цените в целия регион се повишиха. Самият факт, че обменът с Румъния и Гърция сумарно в някои часове достига 3000 MW, говори за това, че България със сигурност влияе на пазара в цяла югоизточна Европа. Сигурен съм, че се следят производствените и ремонтни програми на всички наши генериращи мощности.

Господин Константинов отново се говори за промяна на Правилата за търговия с електрическа енергия на организирания борсов пазар. Според вас, ако има промени, в каква посока трябва да бъдат ?

Определено имаме срещи с регулатора и обсъждаме широк кръг от въпроси. От наша гледна точка намираме необходимост от промяна на Правилата за търговия с електрическа енергия на организиран борсов пазар. Още през април внесохме заявление в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).  Регулаторът е този, който одобрява такива Правила, но това става чрез процедура,  съпроводена от обществено обсъждане. Очакваме насрочване на заседание.

Предвиждаме конкретни промени с цел оптимизиране и улесняване на работата на борсовия пазар. Те са основно три. Първо предлагаме въвеждане на така нареченото „самофактуриране“. Тоест, борсовият оператор да може да фактурира от името на продавача продадената от него електроенергия през борсата. По този начин ще се оптимизира начина на плащане. То ще става автоматично и по-бързо. Предлагаме и опция за директен дебит от сметките на нетните купувачи. Тоест, когато даден купувач, купува енергия от борсата, няма да е необходимо да следи плащанията.  Образно казано, самата борса ще има право на достъп до сметката на купувача и да усвои стойността на закупената енергия. На трето място предвиждаме въвеждане на автоматизирана проверка на офертите в момента на тяхното входиране в електронните системи за търговия. Проверката се състои в това, дали офертата е напълно обезпечена спрямо правилата, което пък ще даде възможност на търговските участници сами да определят лимита си за обезпечение. В момента борсата определя лимит за обезпечение, позовавайки се на исторически данни за поведението на търговските участници в определени дни назад във времето, което невинаги е адекватно, защото някой търговски участник невинаги има нужда да купува големи количества, както го е правел предишни дни, което прави обезпечението излишно високо. Оптимизирането, което предвиждаме, ще даде възможност участникът сам да си намали лимита, така че да си освободи финансови средства за други дейности и същевременно да изпълнява правилата на борсата, така че да купува съответни намалени обеми така, както планира.

Казано иначе, това са технически улеснения за работата на търговските участници. Тези предложения са изпратени от нас в КЕВР, очакваме  общественото обсъждане. Вероятно ще има предложения и от някои други търговски участници.

Ще бъде ли осъществено въвеждането на 15-минутно балансиране и 15-минутен интервал на доставка и какъв ще бъде ефектът?

Това е другата важна промяна, която сме заложили в Правилата - въвеждането на 15-минутните продукти. Осъществяваме това в отговор на задължението на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за въвеждането на 15-минутно балансиране, което е изискване, съгласно европейски регламент.

Ще въведем продукт с 15 минутен интервал на доставка на пазар „В рамките на деня“ първо на пазарното обединение на българо-румънската граница, считано от 01.10.2022 г, съгласно съвместна пътна карта на БНЕБ и ЕСО, съгласувана с КЕВР.

Сега продуктите са в рамките на един час. Важно е да се отбележи, че те също ще се запазят. Но ще има и такива със срок на доставка 15 минути. Всъщност, регистрирането на графиците в ЕСО ще бъде само на 15 минути. В момента текат тестове, както на нашата система в сегмент „В рамките на деня“ на 15-минутните продукти, така и в тестовата система на ЕСО за регистриране на графици.

Предвижда се въвеждане и на единна цена за балансираща енергия. Какво означава това ?

До колкото съм информиран, от страна на КЕВР и ЕСО се планира въвеждането на единна цена за небаланс. В момента имаме две цени - цена за недостиг и друга, различна цена за излишък. Това не е правилно, защото арбитража между двете цени няма логическо обяснение, а и в цяла Европа се практикува с една цена за небаланс, независимо дали става въпрос за излишък, или за недостиг.

В момента наблюдаваме силно изкривен пазар на балансираща енергия. Получава така, че в почти всички часове, цената за недостиг е по-ниска от пазарната цена. Това е абсурдно. Цената за недостиг трябва да  бъде възможно най-скъпата и да стимулира пазарните участници да планират достатъчно добре, за да не бъдат в недостиг. А в момента де факто условията на балансиращия пазар стимулират пазарните участници да са в недостиг, защото неговата цена е по-ниска от цената на „Ден напред“.  Този проблем би трябвало да се реши с въвеждането на тази единна цена за балансираща енергия.  

Какви са проектите, които предстои да осъществи БНЕБ през настоящата година и какъв ще бъде ефектът от тях ?

Тестването за въвеждането на 15-те минути тече в момента в нашата система на пазар „В рамките на деня“ и в системата за регистриране на графици на ЕСО. Надявам се след това да бъде въведена единната цена за балансираща енергия и да бъде поправена методиката, по която тази цена се изчислява, така че да не се допуска цената на балансиращата енергия за недостиг да е по-ниска от пазарната цена, което не е нормална ситуация.

Другият важен проект, който очакваме е завършване на пазарното обединение с Гърция на сегмент „В рамките на деня“. Обединението е планирано за следващото тримесечие. Изключително важно е, защото по този начин ще приключим  и с пазарната интеграция в рамките на Европейския съюз.

Това означава, че ще има още една граница, или казано по друг начин още един канал за търговия в реално време през Гърция и Италия към цяла Европа, разбира се съобразно наличните за търговия капацитети. Както е в момента през Румъния, ще дублираме този канал в южната част през Гърция и  северните граници на Италия. Така ще бъдат видими оферти от всички държави. Както през Румъния, пазарните участници виждат оферти от Испания, Португалия, Норвегия. Това ще намали пазарната концентрация, дълбочината на пазара ще се увеличи и ще има много повече оферти, които са активни и ще могат да бъдат изпълнени. Ако някой изпадне в излишък, или недостиг не би трябвало да има проблем да реализира енергията или да си набави тази, която му е необходима, при още по-голяма прозрачност.

Напоследък се появяват коментари за много висока концентрация на първичната енергия на борсовия пазар, което се отразява на участниците. Така ли е и, какво би трябвало да се направи за разчупване на този модел ?

Предполагам, че се има предвид, че ако примерно се търгуват в даден час 100 MWh енергия, 90 MWh се предлагат от един участник. По този начин той може да диктува и цената на всички 100 MWh. В режим на пазарно обединение, както на пазар „Ден напред“, така и „В рамките на деня“, както говорихме в началото, този проблем се решава по естествен път. Предвид драстичното увеличаване на броя на участниците, съответно броя на активните оферти, така наречената дълбочина на пазара, към момента например, не наблюдаваме такава пазарна концентрация на пазар „В рамките на деня“, където се работи в режим на пазарно обединение с Румъния. Ето защо не мисля, че това е проблем. Първоначално, особено в режим на изолирана работа и без пазарни обединения наистина се наблюдаваше концентрация, и това бе ясно за всички. Дори ЕК я наблюдаваше, но при наличие на пазарно обединение, този въпрос се решава по естествен път.

Какво ще се случи при поява на втора енергийна борса, каквито намерения бяха огласени по-рано през тази година ?

От доста време се говори за това. Засега законът не го позволява, но ние гледаме на подобна идея със спокойствие, най-малко, защото вече сме натрупали доста опит. Но, мисля, че това е въпрос на държавна политика. Държавата трябва да прецени дали това ще е в защита на интерес й. От една страна е добре да има конкуренция. От друга вече имаме изключително добре развит и интегриран пазар. На този етап не би било уместно сравняване с газовия пазар, например. Самият факт, че в нито една държава на ЕС няма две местни борси, говори достатъчно. Никъде в Европа няма две местни борси за електрическа енергия. Където има две борси винаги едната е местна, другата е една от големите европейски такива. Важното е, че ние и всички други борсови оператори работим по абсолютно еднакви, унифицирани в рамките на Европа правила.