Хърватия е 20-ия член на еврозоната от началото на 2023 година

Съветът на министрите на икономиката и финансите на страните от ЕС взе окончателно решение за присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г. „Днес Съветът прие последните три подзаконови акта, които са необходими, за да може Хърватия да стане член на еврозоната от началото на следващата година“, пише в комюнике, публикувано от ЕС. В него се отбелязва, че един от актовете установява обменния курс на текущата хърватска валута - куна - на ниво от 7.53450 куни за евро.

Хърватският министър на финансите Здравко Марич нарече този ден "страхотен за страната" в ефира на хърватската телевизионна и радиокомпания HRT. Според него, „присъединяването на Хърватия към еврозоната е добро не само за Хърватия, но и за цялата еврозона“.

„Бих искал да поздравя моя колега Здраво Марич и цяла Хърватия за това, че станаха 20-ата страна, която се присъедини към еврозоната. Приемането на еврото е отговорно политическо решение. Хърватия успешно изпълни всички необходими икономически критерии и от 1 януари е в еврозоната“, каза на свой ред Збинек Станюра, министър на финансите на Чешката република, която в момента председателства ЕС.

В началото на юни Европейската комисия реши, че Хърватия отговаря на критериите, необходими за преминаване към обща европейска валута от 1 януари 2023 г. Месец по-късно членовете на Европейския парламент се съгласиха с искането на Хърватия да се присъедини към еврозоната от началото на следващата година.

По-рано тази година Националната банка на Хърватия представи дизайна на монети за евро и евроцентове. Дизайнът на националните монети отразяваше предварително договорени мотиви - за монетата от две евро това е карта на Хърватия, за монетата от едно евро - изображението на настоящата валута куна, за монетите от 50, 20 и 10 евроцента - портрет на учения Никола Тесла, а за монетите от пет, два и един евроцент - колаж от буквите на глаголицата. В същото време фонът на всички монети е изображението на герба на Хърватия.

Евромонетите и евроцентовете имат една страна, обща за всички страни от еврозоната, на която са посочени деноминациите, властите на всяка страна, издаваща тази валута, са отговорни за дизайна на другата страна.

Преди време дизайнът на хърватските монети по-рано повдигна редица въпроси. Така оригиналният дизайн на националната страна на монетата от едно евро трябваше да бъде изоставен, тъй като изобразената върху нея куница (името на националната валута на хърватски) върху клон на дърво се смяташе за плагиатство на известна снимка на британския фотограф Иън Лийч.

Освен това, сръбските власти протестираха, след като Хърватия обяви, че портрет на учения Никола Тесла ще бъде поставен върху монети от 10, 20 и 50 евроцента. В Сърбия това се наричаше „присвояване на културното и научно наследство на сръбския народ“. Тесла е роден през 1856 г. в сръбско семейство в село Смилян, близо до град Госпич, който тогава е бил на територията на Австрийската империя. Сега тази област принадлежи на Хърватия. Портретите на Тесла са поставени и върху монети и банкноти от сръбски динари.