Нов регламент ще насърчава електрическата мобилност в Европа

Преди почти 8 години, на 2 октомври 2014 г., беше приета Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32014L0094.

Директивата установи обща рамка от мерки за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, с цел да се сведе до минимум зависимостта от нефта и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда. Тя определи минималните изисквания за изграждането на инфраструктурата, включително зарядни точки за ЕПС и точки за зареждане с природен газ (ВПГ и KПГ) и водород, които да бъдат изпълнени посредством национални рамки за политиката на държавите членки, както и общи технически спецификации за тези зарядни точки и точки за зареждане, както и изисквания за информацията за ползвателите.

В България ИКЕМ е първата браншова организация, един от моторите за създаване на модел за държавна стратегия за електрическа мобилност: Национален план за действие за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства, включително на електрическата мобилност в Република България за периода 2012-2014 г. https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/national_plan_el.mobiles.pdf

България е една от първите страни в Европа, чиито национален план изпревари с две години самата директива и реално допринесе за нейното създаване, информира БТА. 

За изминалите години директивата изигра положителна роля за насърчаване на електрическата мобилност в Европа. Тя имаше препоръчителен характер и беше основа за уеднаквяване на процесите в страните членки. През годините много процеси се развиха, някои от държавите в ЕС напреднаха значително, други поизостанаха. Така дойде реда за създаването на нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива - https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52021PC0559. Този регламент ще отмени Директива 2014/94/ЕС.

Задачи на регламента са:

Да определи задължителни национални цели за разгръщането на достатъчна инфраструктура за алтернативни горива за пътни превозни средства, плавателни съдове и спрели въздухоплавателни средства в Съюза. С него се установяват общи технически спецификации и изисквания относно информацията за ползвателите, предоставянето на данни и изискванията за плащане за инфраструктурата за алтернативни горива.
Да определи правила за националните рамки за политиката, които да бъдат приети от държавите членки, включително за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива в области, в които не са определени задължителни цели за целия Съюз, както и за докладването относно разгръщането на такава инфраструктура.
Да създаде механизъм за докладване с цел стимулиране на сътрудничеството и се гарантира надеждно проследяване на напредъка. Механизмът включва структуриран, прозрачен, цикличен процес между Комисията и държавите членки за целите на финализирането на националните рамки за политиката и последващото им прилагане и съответните действия на Комисията.
Предложение за документа е предадено в Европейския парламент на 14/07/2021, но до момента регламентът все още не е влязъл в сила.

Темата е много обширна и обхваща доста сложни процеси. За любознателните, документите са достъпни и могат да се разгледат по-задълбочено. Важно е обаче да кажем какво се променя с въвеждането на регламента и как това ще рефлектира специално върху електромобилността в България.

По чл. 3 от регламента, България трябва да приеме цели относно инфраструктурата за зареждане на електрически лекотоварни превозни средства и да гарантира:

За всяко регистрирано лекотоварно ЕПС задвижвано с акумулаторна батерия да бъде осигурена обща изходна мощност от най-малко 1 kW чрез публично достъпни зарядни станции и за всяко регистрирано хибридно лекотоварно превозно средство с възможност за включване към електрическата мрежа - осигурена обща изходна мощност от най-малко 0,66 kW чрез публично достъпни зарядни станции;
Минимално покритие на публично достъпните зарядни точки за лекотоварни превозни средства, като до 31 декември 2025 г. всеки заряден център разполага с изходна мощност най-малко 300 kW и включва поне една зарядна станция с индивидуална мощност от най-малко 150 kW, а до 31 декември 2030 г. всеки заряден център да разполага с изходна мощност от най-малко 600 kW и включва поне две зарядни станции с индивидуална мощност най-малко 150 kW;
По протежение на основната трансевропейска транспортна мрежа във всяка посока на движение на максимално отстояние 60 km един от друг се разполагат публично достъпни зарядни центрове, предназначени за лекотоварни превозни средства, като до 31 декември 2030 г. всеки заряден център да осигурява изходна мощност най-малко 300 kW и включва поне една зарядна станция с индивидуална мощност от най-малко 150 kW, а до 31 декември 2035 г. всеки заряден център осигурява изходна мощност най-малко 600 kW и включва поне две зарядни станции с индивидуална мощност от най-малко 150 kW.
По ч. 5 от регламента относно инфраструктура за зареждане с електроенергия:

- Операторите на публично достъпни зарядни станции да могат сами да решават да закупуват електроенергия от всеки доставчик от Съюза при наличие на съгласие от страна на доставчика;

- Операторите на зарядни точки да предоставят в управляваните от тях точки възможност на крайните ползватели за зареждане на принципа ad hoc на техните електрически превозни средства, като използват широко разпространен в Съюза платежен инструмент. Операторите на зарядни точки със зарядни станции с изходна мощност под 50 kW да приемат електронни плащания чрез терминали и устройства, използвани за платежни услуги, включващи – или четци на платежни карти, или устройства с безконтактни функционални възможности, които като минимум могат да разчитат платежни карти, или устройства, използващи интернет връзка, с която например може да бъде генериран код QR за случая, който да се използва за извършване на разплащателната операция;

- Операторите на зарядни точки с изходна мощност по-голяма или равна на 50 kW, да приемат електронни плащания чрез терминали и устройства, използвани за платежни услуги, включващи поне едно от  - четци на платежни карти, или устройства с безконтактни функционални възможности, които като минимум могат да разчитат платежни карти;

- Когато операторите на зарядни точки предлагат автоматично удостоверяване на автентичността в управлявана от тях публично достъпна зарядна точка, те гарантират, че крайните ползватели винаги имат правото да не използват автоматичното удостоверяване на автентичността и могат или да заредят на принципа ad hoc превозното си средство, или да използват друго предлагано във въпросната зарядна точка решение за зареждане по договор. Операторите на зарядни точки посочват на видно място тази възможност и я предлагат по удобен за крайния ползвател начин във всяка управлявана от тях публично достъпна зарядна точка и когато се извършва автоматично удостоверяване на автентичността;

- Цените, начислявани от операторите на публично достъпни зарядни точки, трябва да бъдат логични, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни. Операторите на публично достъпни зарядни точки не разглеждат по различен начин цените, начислявани на крайните ползватели, и цените, начислявани на доставчиците на услуги за мобилност, както и цените, начислявани на различните доставчици на услуги за мобилност. Когато е уместно, равнището на цените може да бъде различаващо се само по пропорционален начин въз основа на обективна обосновка;

- Операторите на зарядни точки да посочват на видно място във всички управлявани от тях публично достъпни зарядни станции цената ad hoc и всичките нейни компоненти, за да бъдат информирани крайните ползватели преди започването на зарядна сесия. На видно място се обявяват най-малко следните ценови компоненти, ако е приложимо за зарядната станция: цена на сесия, цена на минута, цена на kWh. Не се начисляват допълнителни такси за трансгранична услуга е-роуминг;

- Операторите на зарядни точки трябва да гарантират, че всички управлявани от тях публично достъпни зарядни точки са цифрово свързани и разполагат с функция за интелигентно зареждане;

- Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в зоните за паркиране и почивка по пътната трансевропейска транспортна мрежа, където е инсталирана инфраструктура за алтернативни горива, се използват подходящи указателни знаци, за да се даде възможност за лесно установяване на точното местоположение на инфраструктурата за алтернативни горива;

- Операторите на публично достъпни зарядни точки гарантират, че всички управлявани от тях публично достъпни зарядни точки за постоянен ток разполагат с монтиран фиксиран кабел за зареждане;

- Когато операторът на зарядна точка не е собственик на съответната точка, собственикът му предоставя, в съответствие с договореностите между тях, зарядна точка, чиито технически характеристики позволяват на оператора да изпълни задължението по съответните параграфи.

В процеса на изработване на регламента, ИКЕМ е дал свое становище - http://www.emic-bg.org/news/item/1583.

На 5 юли 2022 г. в Гранитната зала на Министерския съвет се проведе първото заседание на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС). ИКЕМ излъчи свой представител за участие в Комисия за устойчива мобилност - https://saveti.government.bg/web/cc_2002/1.