Акциите в Западна Европа затвориха разнопосочно след първото повишаване на лихвите от ЕЦБ след 11 години

Чаканото 11 години повишение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) се случи и не изненада инвеститорите, тъй като регулаторът повиши основната лихва с 50 базисни пункта на фона на ускоряваща се инфлация в еврозоната, въпреки че в последните си изявления гуверньорът на банката Кристин Лагард държеше на покачване с 25 б.п. След днешното решение и трите вида лихви на ЕЦБ се повишават с по 50 б.п.: на депозитите нарастват до нула от минус 0.5%, а по маржин заемите (лихвата по седмичните и всекидневни кешови аукциони) се повишават съответно до 0.50% и 0.75 на сто.

Този ход има за цел да се бори с необузданата инфлация в еврозоната, но идва на фона на забавящ се растеж, войната в Украйна и заплахи за енергийните доставки, обобщава СNBC.

Потребителските цени в еврозоната през юни са се увеличили с 8.6% на годишна база, максимум откакто „Евростат“ изчислява тези важни данни. Инфлацията надвишава целта на ЕЦБ от 2% повече от четири пъти.

След новината от ЕЦБ, пазарите се раздвижиха, но запазиха паритет – колкото са печелившите, толкова са и губещите.

Вижте още: ЕЦБ повиши основната лихва за пръв път от 11 години

Известно объркване настъпи след пресконференцията на Кристин Лагард, която посочи, че икономическите перспективи за втората половина на тази година, а и след това, са доста "по-мрачни". Управителя на ЕЦБ подчерта, че инфлацията се очаква "да остане нежелано висока за известно време", тъй като световните цени на енергията ще останат високи в близко бъдеще. Тя обаче предупреди, че натискът върху цените се разпространява в повече сектори, предизвикан от растящите енергийни цени.

Инвеститорите не получиха достатъчно информация по новия Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI) на ЕЦБ за да противодейства на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно паричната политика в цялата еврозона. Според съобщението на ЕЦБ, TPI ще позволи на ЕЦБ да купува облигации, когато забележи признаци за финансова фрагментация - необосновани отклонения в цената на кредитирането сред 19-те държави от валутния съюз. Покупките ще бъдат насочени към ценни книжа от публичния сектор с оставащ матуритет между една и 10 години. Облигации на частния сектор също може да бъдат разгледани, ако е подходящо.

След ЕЦБ фокусът на пазара ще се насочи към очакваните повишения на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ следващата седмица и от Банката на Англия през август, преди инвеститорите да направят цялостна равносметка за тяхното (на трите банки) въздействие върху икономиката, прогнозират анализатори пред „Ройтерс“. „Това означава, че засега ще преминем от среща на среща, без непременно да имаме добра представа какво ще прави ЕЦБ по-нататък. И това вероятно ще доведе до повече нестабилност“, прогнозира Жулиен Лафарж, главен пазарен стратег в британската Barclays Private Bank.

Въпреки това, европейските пазари като цяло бяха по-стабилни в четвъртък, отколкото в сряда, когато всички борси се оцветиха в червено, тъй инвеститорите получиха известно облекчение за притесненията си относно кризата с руския природен газ. След 10-дневно прекъсване за профилактика, потокът на руското синьо гориво отново потече към Германия по най-големия газопровод между двете страни „Северен поток 1“. Намалените доставки, обаче, оставиха отворени притесненията за заплаха от доставките на природен газ за справяне с потенциалния зимен недостиг. Възстановеното, макар и намалено подаване на руск природен газ за Западна Европа, според много наблюдатели, се оказа с по-силен ефект от лихвите на ЕЦБ, за да се успокои пазарът и да затвори с паритет.

В четвъртък италианските активи, търгувани на борсата в Милано, се обезценяваха съществено след съобщението за оставката на премиера на страната Марио Драги. Миналата седмица той направи опит да подаде оставка, но тогава италианският президент Серджо Матарела не я прие и поиска от Драги да разбере, като се обърне към парламента дали неговото правителство може да разчита на стабилно мнозинство.

В сряда вечерта се състоя тежък вот на доверие в италианския Сенат. От една страна сенаторите подкрепиха резолюцията на доверие в Министерския съвет, а от друга стана ясно, че коалицията, подкрепяща правителството вече не съществува. Драги отново поиска от президента да подаде оставка в четвъртък, която беше приета, но Матарела помоли Драги да продължи да бъде служебен премиер до изора на нов министър-председател. Като резултат от политическата криза в Италия, миланският бенчмарк FTSE MIB бе най-губещият индикатор на фондовите борси в Западна Европа.

До обед общият индекс на най-големите компании в региона Stoxx 600 се понижи с 0.4%, а при националните измерители на „сините чипове“ три бяха на загуба и два на печалба. Британският FTSE 100 и френският CAC 40 се повишиха с по 0.4%, докато италианският FTSE MIB загуби 2.7%, германският DAX спадна с 0.9%, а испанският IBEX 35 загуби 0.6%. Същото съотношение се запази и до края на сесията.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст затвори френският индекс САС 40, а с най-голям спад приключи италианският измерител MTES MIB.

Най-показателен за състоянието на пазара на акции в четвъртък е динамиката на чувствителния към лихвите секторен индекс на банките в еврозоната, който се понижи до 1.9%, след като преди това поскъпна с цели 1.8%, преди пресконференцията на Лагард.

След като италианският измерител е с най-голям спад, логично е и акциите, включени в него, да са сред най-губещите. Това са книжата на най-голямата италианска банка UniCredit Bank S.p.A. (-3.37%), на телекома Telecom Italia S.p.A. (-4.55%) и на производителя на аерокосмическо и военно оборудване Leonardo S.p.A. (-3.92%). На дъното не само на FTSE MIB, но и на общия Stoxx 600 слязоха акциите на националния пощенски оператор Poste Italiane S.p.A. (-5.29%).

На испанската борса, вторият по спад пазар в Европа за деня, с най-голямо дневно понижение завършиха енергийна компания Repsol (-6.32%) и инженерната Tecnicas Reunidas (-6.37%).

На загуба затвориха и акциите на германската SAP SE, най-големият в света производител на софтуер за управление на предприятия, които се понижиха с 3.38%, след като компанията обяви, че оперативната печалба е спаднала повече от прогнозираното през второто тримесечие.

Сред губещите бяха и книжата на шведската компания за облачни комуникации Sinch, които се понижиха с 1.05%, след оставката на главния изпълнителен директор Оскар Вернер.

Книжата на швейцарската фармацевтична компания Roche Holding AG поевтиняха с 0.56%, въпреки че отчете тримесечни приходи над очакванията на експертите и 9% увеличение на нетната печалба.

Сред малкото на брой печеливши емисии в Западна Европа бяха акциите на финландската Nokia се повишиха с 9.29%, след като производител на телекомуникацинно оборудване отчете тримесечен ръст на печалбата с 31% до 460 млн. евро през април-юни от 351 млн. евро година по-рано. Тримесечните приходи на Nokia са нараснали с 11% до 5.87 млрд. евро от 5.31 млрд. евро година по-рано. Компанията повиши прогнозата си за годишните продажби, коригирани с разликите в обменните курсове, на 23.5-24.7 млрд. евро от очакваните преди това 22.9-24.1 млрд. евро.

На върха на Stoxx 600 се изкачиха книжата на шведската медийна компания Viaplay Group, които поскъпнаха с 11.12%, след като обяви, че е финализирана сделката по придобиването на британския спортен стриймър Premier Sports.