Къде се намира България на световния износ през 2021 година?

Българският износ през 2021 г. e 41.9 млрд. щ.д., което представлява нарастване с 31% спрямо износа през 2020 година – 31.9 млрд. щ.д. Въпреки това, страната ни отстъпва едно място и заема 59-то сред всички износители в света (58-мо място за 2020 г.)*, непосредствено преди Литва и Египет, и след Словения и Нова Зеландия*.

В ЕС сме на 20-то място (20-то и за 2020 г.), преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 47 млрд. щ.д., Финландия – 81 млрд. щ.д., Словакия – 104 млрд. щ.д., Дания – 125 млрд. щ.д., Ирландия – 190 млрд. щ.д.

Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2021/2020 е Норвегия – 95%, следвана от Иран 83%, Азербайджан 62%, Ангола 60%, Саудитска Арабия 52%, ОАЕ 50%. Всички те са големи износители на енергоносители. Други големи икономики с по-голям ръст от нашия са Русия 46%, Република Южна Африка 44%, Индия 43%, Индонезия 40%, Австралия 36%, Бразилия 34%, Турция 33%, Белгия 32%. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 23%, Германия 18%, Нидерландия 26%, Италия 21%, Франция 20%, Обединеното кралство 18%.

При седем от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс

вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Допреди 3 години България традиционно имаше положителен търговски баланс и с Турция – голям регионален играч. Вероятно дължащо се основно на финансовата криза в южната ни съседка, балансът ни с Турция вече е отрицателен.

От анализа на БСК са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална.

Кумулативно, за последните 5 години износът ни има средно годишен ръст от 5% в стойностно изражение. Световният внос расте средно с 4% за последните 5 години. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа на България. Броят на групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. се увеличава от 10 на 15.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличавал с 5% годишно. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема втора позиция. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 6%, докато световният внос расте с 3%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.

Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции – за 2021 г. четвърто място. Износът на горива расте от 1 106 млн. щ.д. за 2020 г. на 1 292 млн. щ.д. през 2021 г., на електроенергия – от 229 на 632 млн. щ.д., петролен газ – от 29 на 322 млн. щ.д. В количествено измерение, износът на горива през 2020 г. е бил 2813 хил. тона, а за 2021 г. – 1997 хил. тона, електроенергия – от 4422 на 5853 GWh, петролен газ – от 90 хил. тона на 357 хил. тона. В региона единствено Румъния има по-голям износ на електроенергия – 658 млн. щ.д., а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеница, с ръст 96% на годишна база, и царевица – спад от 3%. В следващите години ще наблюдаваме и ечемика, чийто износ расте със 71% на годишна база.

С какво сме най-успешни?

България държи 20.9% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа (6,7 млн. щ.д.). Временно консервираните череши имат 19.2% дял, прежди от вискозна коприна - 16.6%, замразено патешко месо - 15.6%, маслодаен слънчоглед - 15.4%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.

Пълният текст на проучването може да прочетете тук!

*Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.