МВФ: Близкоизточните държави ще спечелят 1.3 трилиона долара от петрол
По данни на Международния валутен фонд (МВФ), през следващите четири години държавите от Близкия Изток, притежаващи големи запаси от енергийни ресурси ще получат до 1.3 трилиона долара като допълнителните приходи от продажбата на петрол.
В прогнозите на фонда се подчертава, че високите цени на енергоносителите, провокирани от военния конфликт между Русия и Украйна оказват подкрепа на монархиите от Персийския залив, докато много от страните се сблъскват с ръст на инфлацията и опасения по повод рецесия.
Джихад Азур, директор на МВФ за Близкия Изток и Северна Африка, заявява за Financial Times, че в сравнение с очакванията преди войната в Украйна, експортьорите на нефт и газ от региона, особено от страните от Персийския залив, „ще получат до 2026 година допълнително общи приходи от петрол в размер от 1.3 трилиона долара“.
В Персийския залив са разположени някои то най-големите в света експортьори на нефт и газ, а също така и няколко от големите и най-активни национални фондове за благосъстояние. Към тях се отнасят такива като Държавния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, Суверенния фонд на Катар, фондовете на Абу Даби, а също и Суверенния фонд на Кувейт.
Съдейки по заявките на пазара, държавният инвестиционен фонд на стойност 20 млрд. долара, оглавяван от наследствения принц на Саудитска Арабия Мохамед ибн Салман през второто тримесечие е инвестирал над 7.5 млрд. долара в американски акции, включително в Amazon, PayPal и BlackRock, опитвайки се да извлече изгода от спада на стойността на акциите.
Националните фондове за благосъстояние на страните от Персийския залив демонстрираха подобна активност и по време на пандемията от коронавирус, стремейки се да се възползват от волативността на пазара, предизвикана от пандемията. По време на финансовата криза през 2009 г. те се възползваха от сътресенията, за да откупят дялове в проблемни западни компании.
През последните години много ог фондовете се съсредоточиха върху такива сектори като технологиите, здравеопазването, науките за живота и чистата енергетика, тъй като правителствата се стремят да получат печалба от инвестициите си, а също така и да диверсифицират икономиката си и да развиват нови отрасли.
Инвестиции в бъдещето
По думите на Азур, е важно държавите от Персийския залив да използват скорошните неочаквани печалби, за да „инвестират в бъдещето“, включително подготовка за глобален енергиен преход.
„Това е важен момент за тях да... ускорят развитието в сектори като технологиите (вътре в страните), тъй като ще им позволи да увеличат производителността“, каза той. „В допълнение, инвестиционната стратегия може да се възползва от по-благоприятните цени по отношение на нови инвеститори, както и от възможността за увеличаване на пазарния дял в определени области.“ В същото време той добавя, че е крайно необходимо поддържането на финансова дисциплина и извършването на реформи, насочени към намаляване на зависимостта от нефта.
Състоянието на страните от Персийския залив традиционно зависи от волативността на цената на петрола и държавните разходи, подхранвани от доларите от петрол, основен двигател на бизнес дейността. В резултат на това бумовете често се сменят с рецесии.
Приходите спаднаха след няколко години на сдържан ръст в страните от Персийския залив, което принуди правителствата да увеличат дяловете, използвани за резерви и да забавят реализацията на държавните проекти. Саудитска Арабия, която е и най-големият експортьор на петрол в света увеличи разходите начело с държавния инвестиционен фонд (PIF), на който бе поръчано да разработи множество мегапроекти, насочени към модернизиране на консервативното кралство и едновременно да намери активи за инвестиции в чужбина. Очаква се, че PIF ще стане един от основните бенефициенти на петролния бум, тъй като Саудитска Арабия може да регистрира бюджетен излишък от 5.5% от БВП през тази година и за пръв път от 2013 г. Според прогнозата, икономическият ръст ще е 7.6%, което е най-бързото покачване за десетилетие.
МВФ изчислява, че през 2022 г. PIF се очаква да инвестира повече от правителството за втора поредна година. В доклад, публикуван тази седмица, фондът посочва, че "натискът за харчене на неочаквани печалби от петрол и изоставяне на финансовата предпазливост" е един от рисковете за кралството, включително чрез PIF.
„Това, което наистина има значение, е как те (държавите от Персийския залив) се справят с този нов цикъл, като същевременно се възползват от допълнителна ликвидност и политики, които няма да увеличат цикличността“, казва Азур.
МВФ прогнозира, че икономическият растеж в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който включва Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн, Катар и Оман, ще се ускори до 6,4% тази година, в сравнение с 2,7% през 2021 г. , пише още FT.
По FT