Да спазваме две основни правила на Седемте рилски езера- движение по маркирани пътеки и никакво навлизане в езерата

Разговаряме с Владимир Милушев, директорът на Национален парк „Рила“ за един изключителен природен феномен. Това са Седемте рилски езера, които се превърнаха в изключително посещавана дестинация през последните години заради лифта, който качва хората почти до езерата. Климатичните промени и човешкото влияние обаче променят езерата и те са застрашени от ускоряване на процеса по естествена еутрофикация, която може да ги превърне в блата.

„В момента се опитваме по всички възможни начини заедно с помощта на посетителите да опазим езерата“, коментира Милушев. Целта е да не стигаме до ограничаване на достъпа до езерата, каза още той. Владимир Милушев е работил в Национален парк „Рила“, в неправителствения сектор, занимавал се е с управление на дивите животни, екологично образование и устойчив туризъм. Преди да започне работа в парка се е занимавал със стратегическо планиране. Милушев има лиценз за планински водач.

Материалът е създаден с финансовата подкрепа и партньорството на Българска фондация Биоразнообразие по проект "Climate Game On" на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието е отговорност на 3eNews и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ. Темата е изключително важна за екипа на 3eNews и затова решихме да направим темата по-позната и за нашите читатели.

 

Г-н Милушев, какво се случва със Седемте Рилски езера и доколко са застрашени от човешкото влияние?

Във всички високопланински езера в България и в Европа има естествен процес на еутрофикация, еволюция на езерата, която води до обрастването им и до пълното им запълване. В края на този процес езерата стават тучни поляни, ливади. Това е процес, който протича десетки хиляди, дори стотици хиляди години. През последните десетилетия той се ускорява от климатичните промени. Температурите се  повишават много по-осезаемо във високата планина, в студените места по земята отколкото в местата с по-умерен климат.

В конкретния случай с Рилските езера процесът е много по-ускорен заради присъствието на много хора. Екосистемата е чувствителна и хората ускоряват този процес, въпреки че той е естествен.

Факторите, свързани с човешкото присъствие са два. Единият е ерозията по туристическите пътеки особено използването на нерегламентирани пътеки, които не са укрепени и са разположени в близост до езерата. Така земни маси се свличат в езерата, което води до съвсем механично запълване, затлачване. С тези земни маси влизат допълнително органични, хранителни вещества в езерата, а те са база за развитие на на фитопланктон (микроводорасли), които не е типично да са там в такива големи количества. Вторият фактор на човешкото присъствие е директното навлизане на хора в езерата, което води до навлизане на органични вещества във водата. Даже човек да си потопи краката или ръката се отделят молекули органични вещества, които макар и малко, не трябва да са там. Лошото е, че когато влязат много хора през лятото, тези биогени са повече, събират се хранителни вещества в езерата и всичко това ускорява изключително много естествения процес на еутрофикация.

Какви мерки предприемате, за да се справите? Екоминистерството анонсира, че ще бъдат направени проучвания, за да се вземат мерки за спасяване на езерата.

За да минимизираме ефекта на човешкото присъствие в региона правим няколко неща. Те могат да се разделят в две основни групи, едната е управление на туристопотока, а другата включва дейности по подобряване на състоянието на езерата.

Опитваме се да управляваме туристопотока в циркуса на езерата така че да има минимален негативен ефект, да намалим ерозията и навлизането на хора в езерата.

Ограничаваме ерозията с укрепване на туристическите пътеки

с местни камъни и естествени материали

Затова първо укрепваме основните и маркирани туристически пътеки, за да няма ерозия по тях. Това се прави вече от две години. Тази година използваме естествени материали, само от района. Няма сериозна намеса в екосистемата по никакъв начин. Със сигурност има положителен ефект. Това е практиката на много места в Европа и извън Европа, както и в защитени територии, не го правим само ние. Няма как да избегнем факта, че Седемте рилски езера са много посещавана територия, но те представляват и много уязвима екосистема и трябва да предприемем мерки. На места укрепването на пътеки, макар и минимално, променя естествения ландшафт, но това е много по-приемливо отколкото да загубим цялата екосистема. Днес Рилските езера са много популярна дестинация и затова не са най-дивото място. Но пък Национален парк „Рила“ е огромен и има много диви места, любителите на дива природа могат да си изберат да отидат на друго място.

Управлението на туристопотока включва освен укрепване на туристическите пътеки и разпространението на разбираема и атрактивна информация за посетителите, за да разберат, че реално проблем има. Проблемът е свързан с нас посетителите и какво може да направи всеки от нас, за да се минимизира негативния ефект. За нас е важно да се чуе какво всъщност се случва с езерата.

Какво може да направим ние посетителите?

Най-важното е, когато сме горе в циркуса на езерата да спазваме две основни правила. Първо да се движим по маркираните туристически пътеки, които ние от парка се стараем да поддържаме, за да няма много ерозия. Второто е да не се навлиза в езерата по никакъв повод, да им се радваме от разстояние, може да застанем свободно на брега на езерото и да се наслаждаваме. В никакъв случай да не влизаме, защото всяко влизане води до негативни последици. Другите правила са известни на всеки, не трябва да се оставят отпадъци, бивакуването също е забранено. Разбира се, забранено е използването на МПС, всякакви превозни средства за придвижване горе в района. Но две са основните неща, които всеки посетител трябва да спазва - движение по маркирани пътеки и никакво навлизане в езерата. Ако тези две правила се спазват езерата със сигурност ще са в много по-добро състояние след няколко години.

Освен информиране за важността на проблема чрез медиите, ние публикуваме по-достъпна информация на нашия интернет сайт. Това лято подменихме всички информационни табла в района на циркуса, започвайки извън парка (долу на лифтена станция) и на всички табла в циркуса. Те разказват за проблема, правилата за поведение и защо има смисъл  те да се спазват. Искаме всеки да бъде по-отговорен и да спазва правилата. Разбира се, за да се спазват правилата осъществяваме и контрол.

Как може да се подобри контрола именно заради големия туристопоток, имаше ситуация с румънски туристи, български посетители също нарушават правилата?

Районът е планински, големи територии от него са труднодостъпни и не е много лесно да се осъществява контрол навсякъде. Но сме възприели няколко мерки. Тази година имаме допълнително хора в циркуса на езерата.

Служители на парка са ежедневно сред посетителите и

Обясняват колко е важно да опазим езерата за идните поколения

Това са служители на Национален парк „Рила“, които са сред посетителите непрекъснато, поне четирима човека всеки ден са по основните туристически пътеки и контролират спазването на тези двете основни правила - движение по маркираните пътеки и ненавлизане в езерата. Друга функция на нашите служители горе в езерата е също информиране на посетителите. Служителите ни обясняват, че има смисъл да спазваме правилата и така осигуряваме шанс и на идните поколения да се радват на езерата.

Има нарушения на правилата, защото посетителите са много, а районът не е толкова лесен за опазване, но радващо е, че става дума за изключения.

Тази година създадохме организация и нерегламентираната практика да се движат МПС с туристи в планината беше напълно прекратена. В това отношение контролът го правим по по-различен начин, защото е извън територията на парка. Там работим с другите институции- община Сапарева баня, Районна дирекция по горите в Кюстендил, Областната дирекция  „Полиция“ в Кюстендил, Районното полицейско управление в Дупница и участъка в Сапарева баня.

Какво се случи с румънските туристи, които влязоха в езерата?

Румънските туристи за съжаление не бяха учтиви да изчакат да им се състави акт за нарушение на място и избягаха от местопрестъплението. Тече процедура по издирването от полицията по регистрационен номер на автомобила. Изчакваме да получим данните, а процесът отнема време, защото става въпрос за чужди граждани. Когато ги идентифицираме ще бъдат наказани по надлежния ред.

Глобата за навлизането в езерата за физически лица е до 5000 лева,

 за юридически лица е до 10 000 лева.

Глобите са солидни и това би могло да респектира посетителите, но много по-важно е всеки да се замисли и да се държи отговорно. Като спазваме правилата негативното влияние е много по-малко. Част от отговорността на всеки е и подаването на сигнали и хубавото е, че получаваме все повече сигнали от посетители.

Всеки, когато забележи нарушение в парка може да подава сигнал до Дирекцията на Национален парк „Рила“, ние реагираме бързо. Благодарение на това успяхме да установим няколко  нарушения тази година. Това също е нещо, което помага много при контрола.

Какво правите извън управлението на туристопотока?

Извън управление на туристопотока прилагаме директни мерки за подобряване на екологичното състояние на езерата. Те се изразяват в прочистване на езерата от нетипична растителност или такава, която е обрасла прекалено много. Тя може да е типична за езерата, но е в големи количества. Точно затова се правят проучванията в момента в езерата. Все още никой не може да каже дали натрупванията на земни маси и растителност са много, защото досега не са правени подобни проучвания и няма база за сравнение. Но проучванията заедно с детайлно картиране на дъната на езерата ще ни помогнат да планираме по-добре това прочистване и след това ефекта от прочистването.

Заедно с това ще използваме информацията, за да създадем система за по-добър мониторинг на състоянието на езерата, който ще ни покаже реално дали постигаме резултатите, които искаме и да разберем дали се влошава състоянието  на езерата или успяваме да управляваме този процес.

Голяма част от теренните проучвания приключиха, в момента тече анализ на резултатите. Първичните данни сочат, че има влошено състояние на езерата особено на по-плитките езера и на тези с по-голям водосбор. Всички данни ще бъдат налични през ноември. Тогава ще може да кажем повече. Въз основа на тези проучвания тогава ще направим система за мониторинг, която ще ни помогне в бъдеще да следим и разбираме по-добре какво се случва и дали нашите мерки дават резултат?

Може ли да се каже кога ще изгубим езерата ако не се вземат мерки сега?

Малко по малко губим езерата и това е до голяма степен в резултат от човешкото присъствие. С общи усилия можем да забавим този процес. Какъв е периода, в  който може да загубим някое от езерата никой не може да каже, защото няма достатъчно подробни проучвания. А освен това в момента ситуацията е много динамична от геологична гледна точка. Климатичните промени усещаме по-осезаемо от няколко десетки години. Така че никой не може да каже в световен мащаб и на локално ниво какво точно ще се случва в бъдеще. Това зависи до голяма степен от всички нас и как функционира икономиката ни.

До 40 години някои от езерата могат да се превърнат в блата през лятото

В някои от научните проучвания има догадки, че след няколко десетки години, ако продължи сериозно негативно влияние върху езерата в циркуса на Седемте Рилски езера, може би след 20-40 години може да стигнем до етап, в който  най-уязвимите езера в края на лятото няма да изглеждат като езера, а като блата. Това са най-плитките и с най-голям водосбор, където стигат най-много хранителни вещества и най-лесно се запълват, защото са най-малък воден обем. Но това зависи от много фактори. Най-застрашени са две езера в циркуса - Трилистника и Рибното.

Може ли да се стигне до ограничаване на туристопотока на езерата както е в други страни?

В различни страни има различни практики за такива природни обекти, които са много посещавани. Ние още не мислим да ограничаваме човекопотока в района на езерата. Опитваме се да приложим мерките, които вече коментирахме.

От тази година работим по нова система за мониторинг на посетителите в езерата

Тази година работим и по нова система за мониторинг на посетителите, така че да можем да разберем по-добре как използват територията, за да установим още по-детайлно какво е влиянието им. Опитваме се да направим всичко възможно да минимизираме негативния ефект на туристопотока върху езерата без ограничаване на посетителите. Но дали това изобщо е възможно предстои да разберем следващите няколко години. И едва тогава, ако се установи, че се налага може да се говори за по-драстични ограничителни мерки. Надявам се да ни помагат и всички посетители в региона. В момента се опитваме по всички възможни начини заедно с помощта на посетителите да опазим езерата.

Бихте ли споделете няколко алтернативни маршрута в Рила?

Всеки от нас, който иска да допринесе за подобряване на състоянието на Седемте Рилски езера може просто да отиде на друго място в планината особено ако вече ги е посещавал. Планината е голяма и има много други красиви места. Много хора знаят за Мальовица, за района на Мусала и Белмекен, те са популярни.

Алтернативни и диви маршрути в Рила

Аз бих препоръчал района над град Костенец. Там неслучайно има резерват, който се нарича „Ибър“. Пътеките по течението на река Ибър и към хижа Белмекен са наистина много красиви. Северните склонове на Рила в тази част са окичени с красиви скални венци, има вековни гори и разходката там е истинско удоволствие. Освен това създава много повече усещане за дива природа. Южна Рила също има много красиви места, които човек си струва да посети, районът около Семково също е много красив. По склоновете над Семково има няколко езерни циркуса - Вапските езера и циркуса на река Карааланица. Това са места, които си заслужава човек да посети. Има много други места в планината, които могат да се посетят и където природата наистина е запазена и ще ви покаже нещо ново.

*Интервюто е публикувано първо в Dir.bg.