МАЕ: Продажбите на електромобили ще достигнат рекордни нива през 2022 г.
Според агенция обаче е необходима още работа, за да се постави светът на пътя към пълната декарбонизация
Продажбите на електрически превозни средства са на път да достигнат исторически връх през тази година, но е необходима повече работа в други сектори, за да се постави планетата на път към нулеви нетни емисии до 2050 г.. Това записано в нов доклад на Международната агенция по енергетика, цитиран от CNBC. В съобщение, придружаващо актуализацията на Tracking Clean Energy Progress (TCEP), МАЕ каза, че има „окуражаващи признаци за напредък в редица сектори“, но предупреди, че са необходими „по-големи усилия“, за да се постави света „на път да достигне беземисионна икономика“, до средата на този век.
TCEP, който се публикува всяка година, разглежда 55 сектора от енергийния преход. Фокусирайки се върху 2021 г., той анализира напредъка на тези компоненти, когато става дума за постигане на „ключови средносрочни етапи до края на това десетилетие“, както е посочено в пътя за декарбонизация на базираната в Париж организация.
Що се отнася до електромобилите, IEA каза, че глобалните продажби са се удвоили през 2021 г., за да представляват близо 9% от пазара на автомобили. С поглед напред, през 2022 г. се „очаква да видим нов рекорд за всички времена за продажбите на електрически превозни средства, издигайки ги до 13% от общите продажби на лекотоварни автомобили в световен мащаб“, смятат от МАЕ.
Организацията по-рано заяви, че продажбите на електрически превозни средства са достигнали 6,6 милиона през 2021 г. През първото тримесечие на 2022 г. продажбите на електромобили достигнаха 2 милиона, което е 75% увеличение в сравнение с първите три месеца на 2021 г. IEA каза, че както електромобилите, така и осветлението – където повече от 50% от световния пазар вече използва LED технология – са „напълно в съответствие за своите етапи за 2030 г.“ в собствения сценарий за декарбонизация до 2050 г. Въпреки перспективите за електромобилите, МАЕ отделно отбеляза, че те „все още не са глобален феномен. Продажбите в развиващите се и нововъзникващите страни са бавни поради по-високите разходи за покупка и липсата на наличност на зарядна инфраструктура.
Като цяло останалата част от картината е по-предизвикателна. МАЕ отбеляза, че 23 сектора „не са на път“, а други 30 се считат за нуждаещи се от повече усилия. „Областите, които не са на път, включват подобряване на енергийната ефективност на дизайна на сградите, разработване на чисто и ефективно централно отопление, постепенно премахване на производството на електроенергия от въглища, елиминиране на изгарянето на метан, пренасочване на авиацията и корабоплаването към по-чисти горива и правене на производството на цимент, химикали и стомана по-чисти “, смятат от МАЕ.
Сянката на Парижкото споразумение от 2015 г. надвисва над доклада на МАЕ. Описан от ООН като „правно обвързващ международен договор за изменението на климата“, споразумението има за цел „ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2, за предпочитане до 1,5 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива“. Намаляването на създадените от човека емисии на въглероден диоксид до нула до 2050 г. се смята за решаващо, когато става въпрос за постигане на целта от 1,5 градуса по Целзий.
В изявление, публикувано в четвъртък, изпълнителният директор на МАЕ, Фатих Бирол, изглеждаше предпазливо оптимистичен. „Има повече признаци от всякога, че новата глобална енергийна икономика напредва силно“, каза той. „Това потвърждава моето убеждение, че днешната глобална енергийна криза може да бъде повратна точка към по-чиста, по-достъпна и по-сигурна енергийна система“, добави той.
„Но този нов анализ на МАЕ показва необходимостта от по-големи и продължителни усилия в редица технологии и сектори, за да се гарантира, че светът може да постигне своите енергийни и климатични цели“. Докладът на агенцията идва в момент, когато дебатът и дискусията относно климатичните цели и бъдещето на енергията стават все по-ожесточени.
Тази седмица генералният секретар на ООН каза, че развитите икономики трябва да наложат допълнителен данък върху печалбите на фирмите за изкопаеми горива, като средствата бъдат пренасочени към страни, засегнати от изменението на климата и домакинства, борещи се с кризата с разходите за живот.
В обширно обръщение към Общото събрание на ООН в Ню Йорк Антонио Гутериш описа индустрията за изкопаеми горива като „пируваща със стотици милиарди долари субсидии и неочаквани печалби, докато бюджетите на домакинствата се свиват и планетата ни гори“.