Фатих Бирол в Давос: за електромобилите, търсенето на петрол, алтернативната енергетика, емисиите от СО2 и ТЕЦ-овете на въглища
Главният изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол по време на изказването си на икономическия форум в Давос обърна внимание на редица доста разпространени заблуди за ефекта от развитието на сегмента на електромобилите, а също така и по отношение на намаляването на вредните емисии в случай на развитие на алтернативната енергетика.
В рамките на сесията „Стратегически прогнози за бъдещето на енергетиката“, главният изпълнителен директор на МАЕ в частност заяви, че въпреки многото прогнози, САЩ няма да са най-големият експортьор на нефт: основният дял на петролния експорт днес, а и „в разстояние на много години“ ще се пада на страните от Близкия Изток.
Фатих Бирол коментира доста разпространените заблуди за това, че развитието на електромобилите едва ли не ще доведе до намаляване на търсенето на петрол, посочвайки сериозното несъответствие в потреблението на петрол от страна на сегмента на автомобили и ежегодно увеличаващото се търсене на петрол, а също така и посочи основните фактори за увеличаването на търсенето на петрол в бъдеще, които не включват сегмента на леките автомобили.
Директорът на МАЕ се спря също така и на настоящите темпове за развитие на алтернативните енергийни мощности, като отбеляза, че те са недостатъчни, ако се цели намаляване на вредните емисии само чрез развитието на алтернативната енергетика.
Един от основните проблеми в настоящата ситуация, според оценката на Фатих Бирол е поставянето на нереални изисквания от страна на развитите държави към развиващите се страни по повод отказа от действащите въглищни ТЕЦ-ове.
Управляващите в много страни трябва осигуряват електричество за своите граждани и инвестиционните решения за създаване на генериращи мощности вече са били взети по-рано и затова те смятат, че тези инвестиции трябва да се откупят, ръководейки се на първо място именно от тези доводи, а не от изискванията на други страни с високи позиции „в Давос, Париж, Брюксел“, отбеляза главният изпълнителен директор на МАЕ, цитиран от международните агенции.
Какво каза Фатих Бирол:
„Позволете ми да направя бележка по повод Близкия Изток и експорта на петрол. Независимо, че днес „САЩ са достатъчно важен производител на петрол, страните от Близкия Изток ще останат основният експортьор на петрол в разстояние на много години. САЩ добиват много петрол, но голяма част от него се използва за вътрешни нужди. Затова Близкият Изток и в частност Саудитска Арабия в разстояние на много години ще останат най-големият в света износител на петрол. Що се касае до търсенето на петрол и разпространението на електромобилите: Тук има добри и не много добри новини за моите колеги , които са големи привърженици на електромобилите.
Добрата новина се заключава в това, че днес в света броят на електромобилите доближава 5 млн. броя. При това половината от тях са в Китай – Китай заема първо място в света по общ брой автомобили. И така, пет милиона електромобили. Много смятат, че това е голямо постижение. Това е така. Но какво променя това в плановете за търсенето на петрол ?
Дайте да погледнем на тази ситуация в контекста на търсенето на петрол. През тази година, според оценката на МАЕ, търсенето на петрол в света ще се увеличи с 1,3 млн. барела на ден. Какъв ефект оказват върху търсенето на петрол 5 млн. електромобили ? Става дума примерно за потребление на 50-тина хиляди барела на ден, ако това са автомобили с вътрешно горене. Сравнете сами – 50 хил. барела на ден от една страна и увеличение на търсенето с 1,3 млн. барела на ден – от друга.
Нещо повече – 5 млн. електромобила – това практически е нищо, тъй като първо в света днес има 1 млрд. автомобила с двигатели с вътрешно горене. И второ – и то е главното – автомобилите като такива не са двигатели на търсенето на петрол. Точка. Двигатели на търсенето на петрол са тежките камиони, нефтохимическата промишленост и авиацията. Затова разговорите, че развитието на електромобилите означава край на петролната ера определено са заблуда – независимо дали това ви харесва или не. Възможно е на някой да не му харесва.
По-нататък. Въпросът се състои в това как да произвеждате електроенергия, когато заявявате, че електромобилите ще помогнат за решаването на проблема с изменението на климата ? Днес броят на електромобилите наброява 5 млн. Дори ако тази цифра нарасне до 300 млн. - предвид настоящата структура за световните енергийни производствени мощности, внедряването на такъв брой електромобили ще доведе до намаляване на емисиите на СО2 с по-малко от 1 %. Въпросът се заключава не само в електромобилите, а в това какво ще е решението в енергийната система като цяло: какъв ще е основният източник на електроенергия ?
Ако вие не можете да намалите потреблението на въглеводороди в производството на енергия – емисиите на СО2 няма да се понижават. Възможно е да се наблюдава определен ефект на локално ниво, но в глобален план емисиите няма да намалеят.
Затова, аз бих отбелязал още веднъж – развитието на електромобилите днес не е „край“ на петролната ера. Ако говорим по темата за алтернативната енергетика, то тук също има добри новини. През миналата година този сектор показа доста силен ръст както по отношение на слънчевата , така и на вятърната енергетика. В сегмента на слънчевата енергетика бяха инсталирани 100 ГВт нови мощности, във вятърната енергетика – 50 ГВт.
Но отново – дайте да оценим тези цифри в реален контекст. Търсенето на електроенергия в света средно се повишава с 1 % на година. 150 ГВт нови мощности в слънчевата и вятърната енергетика – това е само половината. 1 % от този ръст в търсенето на електроенергия. Другата част от тези 2 % се пада на увеличението на енергийното производство на основата на въглища и природен газ.
Затова, ако очаквате, че при подобен темп на ръст на алтернативната енергетика ще се понижи дела на въглеводородите в структурата на световното енергопотребление, то това е изключително оптимистично. Производството на електроенергия – това е само част от общата енергосистема. В плана за емисиите СО2 на дела на производството на електроенергия се падат по-малко от 40 % от емисиите, докато другите 60 % се падат на други източници.
Това ни връща към темата за електромобилите. Няма да съобщавам конкретното име на страна, но дайте да оценим такава ситуация – в определена страна примерно от 40 % до 50 % от общите мощности за електроенергия са на въглища.
Ако в подобна страна, където голяма част от енергийните мощности са на въглища, пред вас стои изборът за покупка между автомобил с дизелов двигател от порядъка на 1990-те години и електромобил от 2019 г. - тоест, според мен по-добре е да се купи кола от 1990-те години с дизелов двигател. Точка.
Ново не значи по-добро, ако вие не можете да избягате от зависимостта от въглеводороди. Ако искате да се избавите от тази зависимост в транспорта, тази задача трябва да обхваща не само автомобилите, ще ви се наложи да прецените от какво ще произвеждате електричество.
Възниква въпрос по повод това какво да правите с енергийните мощности на основата на въглища. Днес доста голям дял от мощности на въглища има в страни като Китай, Индия, Индонезия. Те осигуряват електричество за своите граждани, голяма част от които са хора с ниски доходи. Ние не може да им кажем: „Взехме решение в Давос. Моля изключете своите ТЕЦ-ове, работещи на въглища“. Това е невъзможно.
Тук има един много важен въпрос: в САЩ и Европа средната възраст на ТЕЦ-овете е 42 години. Те приближават пенсионна възраст, както и много в тази аудитория. Но в страните от Азия, въглищните ТЕЦ-ове са средно на 11 години. Те трябва да отработят инвестициите си, които са били направени в тях при строителството. Как може да искаме от тези страни – моля, затворете ги. Аз не би се съгласил на подобна молба, ако някой се обърне към мен с нещо подобно. Може да пробваме да намерим някакво решение в тази ситуация, ако оборудваме дадени въглищни ТЕЦ-ове с технологии за улавяне на въглеродните емисии. Но основното е - необходимо е да се намери финансов стимул, за да се компенсират загубите, ако искате от тези страни да спрат по-рано дадените ТЕЦ-ове.
В противен случай ние може да вземем каквото е удобно за нас решение в Давос, в Париж, в Брюксел, а страните няма да го изпълнят, тъй като трябва да осигурят електроенергия за своите граждани. Те вече са направили своите инвестиции в тези ТЕЦ-ове, и те няма да си възвърнат похарчените пари, ако ги позволим да ги затворят. Те няма да предприемат тези мерки.
Според мен по този въпрос не трябва да има двойни стандарти.
По чуждия печат, със съкращение