В търсене на истината за „свободния“ ток
Цената на електроенергията на БНЕБ в сегмент „ден напред“ от началото на месец юли тази година върна отново дискусиите по темата за свободния пазар на електроенергия на едро. В търсене на истината за „свободния“ ток държавата, бизнесът, регулаторът и борсата седнаха на една маса. Постигнатото скоро ще стане ясно. Както каза председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов: Законът е отворен, очакват се предложенията.
Бизнесът иска ниски цени на електроенергията и нулева такса „задължение към обществото“, като отново търси причините в дългосрочните договори с т.нар. „американски централи“.
Държавата в лицето на министерство на енергетиката защитава позицията на предприятията, производители на електроенергия под шапката на държавната структура БЕХ. Прави обаче и стъпки за защита на конкурентоспособността на големите енергийни консуматори и внимателно, макар и много бавно върви напред.
БНЕБ и КЕВР от своя страна се оказват в позиция на защита на решенията си, но и безсилни, ако не получат достатъчно политическа подкрепа за реформи на пазара. В същото време отговорни за REMIT. Нито едната от институциите обаче не е застрахована от „резки движения“. Защото именно едно такова „рядко движение“ свързано с преместването на едни количества енергия за търгуване от един сегмент на друг са в основата на това пазарно сътресение.
Тъй като всичко това се случва при един пазар, който е смесен – регулиран и частично либерализиран подобно сътресение може да се окаже полезно за държавата и тя да засили процеса по либерализацията. Така ще отпадне и необходимостта от общественият доставчик в лицето на НЕК.
Какво прави държавата
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е категорична – държавните дружества в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) спазват правилата на Закона за енергетиката и се държат пазарно, като освен това изпълняват и задълженията си по ангажимента с Европейската комисия по делото БЕХ/електричество.
„540 МВт всеки час се предлагат от държавните дружества на пазара и предложенията стартират от цени от 44 лв.“, обясни министър Петкова по време на дискусията за свободния пазар на електроенергия, провела с в рамките на комисията по енергетика към Народното събрание.
Петкова оповести и статистиката за първата половина на годината, която би трябвало да даде поне частично обяснение за случващото се на т.нар. свободен пазар. „За периода от януари до края на юни 2019 година общо на БНЕБ на платформа „Ден напред“ са продадени 3 млн.877 хил. 508 МВтч електрическа енергия, в това число дружествата от групата на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК) са осъществили 2 млн. 461 хил. 972 МВтч или 63, 4 % от предлаганата електрическа енергия.. Има един много сериозен процент - до 100 процента, който се осъществява от други производители на електрическа енергия“, каза Петкова.
Министърът обясни, че трите дружества продават електрическата енергия изцяло на пазарен принцип като се имат предвид и ангажиментите по делото БЕХ/електричество. „Голяма част от останалите участници в пазара са всъщност субсидирани по един или друг начин – дали чрез премия или някакъв друг вид стимули. Така че дружествата от държавната енергетика не ползват никаква преференция и се държат пазарно“, категорична бе тя.
Според данните, представени от нея, дружествата от държавната енергетика за периода от 1 януари до 30 юни на платформата „ден напред“ от групата на БЕХса предложили 2 млн. 789 хил. От тях са продадени 2 млн. 461 хил. 481 МВтч. Тоест 327 хил. 769 МВтч е нереализираната енергия. На платформата за двустранни договори са предложени 3 млн. 502 хил. 162 МВтч електроенергия, като от тях са продадени 2 млн. 231 400 МВтч, или непродадените количества електроенергия са близо 1 млн. 270 хил. МВтч
„Така че спрямо 30 юни 2018 г групата на БЕХ увеличава продажбите на платформата „ден напред“ на БНЕБ с близо 511 хил. МВтч. Това са данните и фактите, които трябва да знаем“, обясни Петкова.
В коментар за пазарното поведение на дружествата от държавната енергетика министърът припомни направените през миналата година поправки в Закона за енергетиката, $които предвиждат и трите дружества (като законодателят не прави разлика дали са държавни или частни) да предлагат цялото количество произведена енергия на БНЕБ”.
“Готова съм да гарантирам и да декларирам пред вас, че няма нито един мегаватчас, произведен от тези три дружества , който да е продаден извън БНЕБ. Факт е, че в последно време се създаде известно напрежение и са налице определени флуктуации в цената на електрическата енергия на платформа „ден напред“. Ние се опитваме да направим своя прочит, своя анализ на ситуацията. За да няма подобно напрежение, за да разсеем всякакви недоразумения днес сезирах КЗК и КЕВР да извършат проверка и за всички да е ясно какво се случва и ако има проблем с общи усилия да го преодолеем“, каза тя.
От думите на Петкова стана ясно, че държавата търси вариант за справяне с проблема, който изниква и вече става сериозен в преходния период на либерализация – цените за бизнеса, които ту скачат до високи нива, ту спадат до много ниски. И в единия и в другия случай това е пречка както за производителите, така и за търговците, а и за консуматорите.
„Другият проблем, който е пред нас е свързан с конкурентоспособността на българския бизнес. За нас като правителство е важно той да е конкурентоспособен. Сигурна съм, че ще се намери решение, което да защити бизнеса от една страна и от друга и държавната енергетика. Защото за нас това са едни от най-важните дружества в групата БЕХ“ обясни Петкова и огласи явно отдавна обсъждано с Европейската комисия решение – създаване на платформа, на която да могат да търгуват големите енергийни консуматори.
„Предложението е да се създаде на БНЕБ още една платформа, на която да търгуват само големите енергийни консуматори. Те обаче ще трябва да отговарят на определени критерии, за да могат да купуват електроенергията си оттам. Смятам, че е добре да направим опит в тази посока“, каза министърът, като докладна и разговорът си с директора на генерална дирекция „Енергетика“ към ЕК Клаус-Дитер Борхард“.
„Няколко са мотивите да искаме такава платформа: първо, защото България още не е част от нито едно обединение и българската индустрия на практика няма достъп до съседните пазари. Затова създаването на една такава платформа ще компенсира липсата на обединение. Подобна мярка може да бъде интерпретирана като временна до създаване на обединение и достъп до другите пазари. Въпросът е дали бизнесът е съгласен на такова предложение и ако да – да вървим напред“, каза Теменужка Петкова.
Позицията на КЕВР: време е за пълна либерализация, а процедурата по REMIT ще бъде спазена
Време е за пълна либерализация на пазара. Това всъщност е позицията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Пълното освобождаване на енергийния пазар и паралелно с това осъществяване на пазарно обединение със съседните страни може да реши проблемите с ценовите нива на енергийния пазар.
„Истински тези проблеми могат да се решат не с административни мерки. Трябва да се пристъпи към ускорена либерализация на пазара. С промяна в Закона да се фиксира срок, в който небитовите потребители (ниско напрежение б.р.) трябва да излязат на свободния пазар, а след това и битовите потребители“, каза председателят на регулатора Иван Иванов. Той припомни, че ако това нещо бъде заложено в закона, то регулатора ще изпълни задълженията си.
„Второто нещо е регионалната свързаност. Това, което се изисква от ЕК е да се стигне до такава регионална свързаност, че в две съседни пазарни зони, каквито са България и Македония, разликата в цената на борсата на не е повече от 2 евро. Тогава, ако има такава свързаност, няма да говорим, че разликата на 3 юли в цената на борсата на Румъния и България е била 38 евро. Надявам се да бъдем силно подкрепени в това отношение от правителството, защото има информация, че не всички съседни страни искат такава свързаност“, обясни Иван Иванов. Преди това в началото на изказването си Иванов защити политиката на регулатора за всички 20 години от съществуването си.
И въпреки че решението е либерализация, съмненията за нещо нередно в българския енергиен пазар наложи обясненията за прилагането на процедурата по REMIT.
„REMIT т.е. спазването на правилата на една прозрачна търговия на електрическа енергия на едро е една съвсем нова дейност за регулатора. КЕВР е в тясна координация с БНЕБ. За всеки случай, когато има съмнение, казвам съмнение, защото до доказване на това, че дадено дружество извършва манипулация, опит за манипулация или изтичане на информация, за всеки такъв случай получаваме криптирано съобщение от БНЕБ“, обясни председателят на регулаторната комисия, като допълни, че по REMIT работи отделно звено. „До преди една седмица сигналите бяха 17, днес има още едно съобщение с изпратени данни от БНЕБ с право на достъп определени експерти“, отчете Иван Иванов. Както стана ясно експертите на КЕВР ще изготвят два доклада, но с гриф „поверително и няма да бъдат публикувани“.
„До доказване на манипулация, комисията не може да съобщи никакви данни, защото рискува две неща: да опетни собственото си име, като обвини незаслужено компании – било производители, било търговци, било крупни индустриални потребители в действие, което не може да докаже. От друга страна рискува да бъде санкционирана от уронване името на такива дружества. За сведение иска да отбележа, че подобни разследвания в други страни членки, тези разследвания продължат между три и четири години. Те протичат на два етапа. Първият етап е анализ на това, което са изготвили експертите на комисията. Този предварителен анализ се предоставя на членовете на комисията, като там се дава не само събитието, но и средата, в която се е случило събитието, включително със състоянието на съседните пазари и комисията на закрито заседание, без публикуване може да вземе решение или да приеме доклада за сведение, като счита, че няма доказателства или обратно – като счита че има индикация и да предприеме разследване, което именно продължава твърде дълго“, обясни той.
Едва след това КЕВР ще излезе със съобщение какво решение е взела. До достигането на ясни изводи обаче дружествата няма да са известни публично. „Аз вече обясних защо. Искам само да отбележа, че там има, както големи производители на електрическа енергия в страната така и големи български и чуждестранни търговци, включително и крупни индустриални предприятия. Но това, че ние ще проведем подобно разследване не означава, че има директно обвинение към съответното дружество, че е нарушило правата на REMIT при търговият на едро на електрическа енергия“, каза той. Впоследствие решението на регулатора влиза в съда и само при наличие на силни и неопровержими доказателства може да се стигне до съответно съдебно решение.
Липсата на опит КЕВР ще бори с обединение с КЗК и БНЕБ. „Само обединението, което ще бъде направено и с опита на КЗК , информацията на БНЕБ и законовите права на КЕВР може да даде точна оценка, респективно и най-доброто решение във всеки един от тези случаи“, коментира Иван Иванов. „Иначе има сигнали, които са подавани и обобщени в доклади. В началото на есента КЕВР може да представи анализ за пазара на електрическа енергия, но от гледна точка на правомощията на регулатора“, допълни той.
За баланс между количествата търгувани на „ден напред“ и „централизиран пазар за двустранни договори“
Намирането на баланс за търгуваните количества електроенергия в различните сегменти и по-точно между „ден напред“ и „централизиран пазар за двустранни договори“ може да е част от решението, стана ясно от думите на председателя на БНЕБ Константин Константинов. Разбира се, той обърна внимание на необходимостта от по-бърза интеграция на електроенергийния пазар, по-бързи процеси на пазарни обединения. В същото време от думите му стана ясно, че по една или друга причина точно по тях има проблеми, които могат да се решат само с намеса на високо политическо ниво. Иначе може страната ни да си остане един малък и отцепен пазар, който ще продължи да се лута между истини и полуистини.
„Ако имаше истинска пазарна интеграция това щеше да смекчи флуктуациите на пазар „ден напред“. Истина е, че заедно с ЕСО, регулаторът, министерството и всички пазарни участници на борсата работим да се случат пазарните обединения на електроенергийните системи, но в повечето съседни държави, като че ли няма достатъчно мотивация това да се случва“, каза Константинов с молба за подкрепа на високо политическо ниво - „поне държавите членки да изпълнят задълженията си за общ енергиен пазар, така че използването на трансграничните капацитети за пренос да е най-ефективно и ценовите разлики между зоните да са минимални“.
„Естествено, това не ни пречи за увеличаване на трансграничните права за пренос, за осигуряване на възможност за регистриране на графици „в рамките на деня“, нещо, което ще осигури достатъчно обмен на енергия докато тези пазарни обединения бъдат свързани“, обясни Константинов, което на практика може да изиграе известна роля за успокояването на пазара.
Константинов даде пример с ценови разлики между цените на Чехия и Словакия от една страна и на Румъния и Унгария от друга. „Независимо, че тези четири държави са в едно обединение виждаме, че когато трансграничните капацитети са ниски се получава разлика в цените на пазарите „ден напред“ в отделните системи“.
БНЕБ работи от първия ден по REMIT, категоричен бе Константинов. „Относно REMIT бих искал да декларирам, че от първия ден на работа на БНЕБ ние рапортуваме всички оферти от дена страна на местния регулатор КЕВР и от друга на европейския – ACER. Така че тази информация я има и след сключване на определен сделка те разполагат с нея. Отделно от това при нас работи звено „пазарен надзор“, което анализира сключените сделки и участниците и дори без да се стигне до нея и при информация за нарушения се сигнализира местния регулатор“, каза той.
Проблемът с цената от първите дни на юли се оказа предизвикан от едно рязко движение на компания, решила да изтегли количествата си от пазар „ден напред“ към централизирания пазар за двустранни договори.
„Тъй като проблем в момента са ценовите нива бих искал да ви информирам, че на пазар „Ден напред“ за първото полугодие на тази година са търгувани около 4 ТВтч електрическа енергия. На централизиран пазар за дългосрочни двустранни договори със срок на доставка 31 декември 2019 г. са търгувани близо 18 ТВтч електрическа енергия. Тук заедно с търговските участници трябва да помислим как да поддържаме някакъв баланс за търгуваните количества на пазар ден напред, който е краткосрочен пазар и търгуваните количества на дългосрочния пазар за двустранни договори. Разбира се, знаете, че това са два от работещите сегмента на борсата. На третия -„В рамките на деня“ количествата не са толкова големи. Борсовият пазар е част от целия свободен пазар на България, обясни Константинов.
„Очевидно с края на първото полугодие са приключили някои двустранни договори и търсенето по тях от пазарните участници се е преместило на пазар „Ден напред“.
„Отделно от това количествата през първите дни на месец юли на пазар „Ден напред“ бяха по-големи. Това са количествата по реализираните сделки на този сегмент. „За първите два дни на юли регистрирахме определени завишени обеми на пазарен сегмент „Ден напред“. За третия ден един от участниците реши да премести количествата от определен продукт, който предлага от Пазар Ден напред на Централизирания пазар за двустранни договори и на практика така се получи един вид изтегляне на количества и пазарът реагира светкавично. Когато предлагането намалява скача и цената. Това е най-нормалното нещо. Затова е необходимо да се помисли за поддържане на баланс между краткосрочния пазар и дългосрочния“, обясни шефът на енергийната борса.
Той изрази очакване за успокояване и след 19 ноември, когато започва работа по обединение с Румъния по сегмента Пазар в рамките на деня. „19 ноември е първи ден ,заложен за реална работа на двете пазарни зони в режим на пазарно обединение“, заключи той.
Работодателите
Работодателските организации открай време си искат своето – ниска цена задължение към обществото и преразглеждане на дългосрочните договори с т.нар. „американски централи“. Разбира се позицията за задължение към обществото еволюира. Преди бе поискано да се поеме от бюджета, а сега е за „нулева цена“.
„Имаме обща позиция по създалата се ситуация. В работодателските организации членуват предприятия, които създават 86 % от брутната добавена стойност на страната и дават 82 % от работата на наетите в България, които са 2 млн. и 300 хил. В енергетиката наетите са 30 хил. под 1 %. Ние говорим за останалите 81 % и техните семейства. По въпроса за цената: дали е епизодично явление?“, постави въпрос председателя на АОРБ Васил Велев. Позовавайки се на данни за цената на пазар „Ден напред“ той посочи, че България има втората най-висока цена в Европа за месец юли. „За месеца, до момента, като тук не сме прибавили утежненията за сметка на американските централи, които са 10 евро и 70 цента“ каза той , като се позова на ценовото решение на КЕВР от 1 юли, съпоставяйки цени в Гърция и Италия.
„Тоест ние имаме, най-високата за цялата година 2019 г. до ден - днешен. Това не е един ден“, каза още председателя на АОРБ. „От началото на годината нашата индустрия е в неконкурентна позиция“, категоричен бе той.
„Само в преработващата индустрия имаме над 500 хил. заети с техните семейства. От техните заплати по този начин се краде по този начин“. Визирайки нарушенията по REMIT, които според него мога да вдигнат цената на тока, той обясни, че „Колкото повече предприятията плащат за ток, толкова по-малко плащат заплати. По-скъпи стават стоките и услугите. Това е въпрос, казва колегата на национална сигурност и не е продиктувано от обективни причини. Ние имаме разполагаема мощност два пъти повече, отколкото потребяваме в момента. Потребяваме от 3 до 5 хиляди, а имаме 10 хил. мегавата разполагаема мощност. Ние сме износители в момента, макар че вносът се е увеличил 20 пъти спрямо миналата година. Защото сме с най-ниската цена, според някои. Защо при такива картина ТЕЦ „Марица Изток 2“ , като работи с три от осем (блока) работи с една четвърт от мощността си ? Защо при такава картина и при условие, че КЕВР са му написали, че 93 лв. и 33 ст. трябва да е активен на пазара, а над 135 лв. трябва да продава неограничено, защото печели“, постави въпрос председателят на АОРБ.
Васил Велев бе категоричен, че цената никога не трябва да скача над 135 лв. за MWh.”Не трябва цената в региона никога да минава 135 лева. Не само в България, а тя е 200, 240 в отделни часове, 270 . Значи ТЕЦ 2 да губи, цената да се качва, защото няма управление“, възмути се той.
Според изчисленията, на които се позова председателят на АОРБ, „ 80 % е по-висока цената за месец юли тази година спрямо миналата. На КЕВР референтната цена за следващия период е 89 лева, а ние имаме за месец юли до момента 114,63 лв. през лятото. А какво ще правим през зимата. На база на тази цена КЕВР е изчислила премиите за ВЕИ-та когенерации и оттам имаме надплатени чрез задължение към обществото 100 млн. лв.
Искаме задължение към обществото да се преизчисли и да стане нула“, заяви той. Както стана ясно от думите му бизнесът не е съгласен с преминаване на пазара на дългосрочни договори, а си иска пазара „ден напред“. Доброто управление на предлагането би трябвало да повтори решението на КЕВР за ден напред. Спрете да казвате да купуваме на пазара за дългосрочни договори. Това е пак цената на ден напред плюс надбавка“, заключи той.
По-късно изпълнителният директор на ТЕЦ "Марица Изток 2" Живко Динчев обясни ясно на председателя на АОРБ решенията за този начин на търговия, което както стана ясно е съобразено изключително с възможностите на производствения процес на централата. Същността на базовите мощности бе обяснена и от директора на АЕЦ "Козлодуй".
Търговците на електроенергия в лицето на АСЕП защитиха позицията си за прозрачност на пезара и забележките си за участието на производителите на електроенергия.
Сега бизнесът е на ход и трябва да каже дали е съгласен с предложението на енергийния министър да търгува на собствена платформа. Разбира се, ако отговаря на съответни изисквания. Предложението си струва, ако бизнесът мисли за себе си и пазара, ако наистина е на страната на либерализацията