Слабата газова свързаност и спадащото потребление тревожат газоразпределителните дружества

Експертите от „Булгартрансгаз“ са направили много сериозен маркетингов анализ на регионалния газов пазар, но вниманието трябва да бъде насочено към слабото потребление на природен газ в България. Това посочи Пламен Павлов от газовата асоциация  в рамките на общественото обсъждане в КЕВР  на 10-годишния план на „Булгартрансгаз“ за развитието на мрежата.

Припомняме, че в 10-годишния план за развитието на мрежата,   „Булгартрансгаз“ дава много ясна картина  за състоянието на вътрешния пазар. „В края на 2018г. на територията на страната ни  оперират 24 лицензирани дружества“. Уточнява се, че „Те упражняват своята дейност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни региона (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини извън тези региони. 

По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2016г. е 87 274, от тях 80705(92%) –битови и 6 569 (8%) –стопански.

Клиенти на газоразпределителните предприятия са основно домакинства, обществено - административни и търговски потребители и малки и средни търговски и промишлени потребители. Делът на битовото газоснабдяване в страната все още се запазва твърде малък, в сравнение със страните от ЕС, но се очаква тренд на увеличение в следващите години, тъй като необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ в страната е в процес на изграждане.

Също така азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR продължава да проучва правните аспекти относно възможни бъдещи инвестиции в газоразпределителния сектор в България“.

Според данните обаче се наблюдава спад от 3,69 % при потреблението на природен газ . 

По отношение на потреблението на природен газ страната ни изостава, констатира също днес Павлов в рамките на общественото обсъждане. В частност той обърна внимание на слабото газоснабдяване особено в Северозападна България, Дунавския регион и препоръча КЕВР, както и правителството да обърнат внимание на този факт. По думите на Павлов дружеството трябва да гради планове не само въз основа на съществуващата икономика, а и на базата на инвестиционни намерения, на потенциално развитие на регионите. 

Пламен Павлов постави и въпроса за слабото засягане на бъдещата интерконекторна връзка с Македония и поиска извеждането му на по-високо ниво. От газовото дружество съответно отговориха, че тъй като разговорите за газовата връзка с Македония са в много ранен етап, затова и проектът не е включен по-подробно в настоящия инвестиционен план.

Ясен Иванов, началник отдел „Анализи“ в „Булгартрансгаз“. Както каза той,  от своя страна обясни, че всички биха предпочели по-бързо газифициране, но тази дейност е свързана със средства на дружеството.

Както е известно в момента „Булгартрансгаз“ изпълнява голям обем от инвестиционни дейности, а в 10-годишния план са посочени и изостанали такива, които дружеството ще трябва да навакса.

След заседанието от Арес газ също коментираха пред журналисти, че преносната мрежа в България е много слабо застъпена и дори и да се изгради разпределителна мрежа, то има общини, в които тя не може да достигне до преносната. Това е и сред причините голяма част от разпределителните дружества да не могат да изпълнят лицензионните си дейности.

По-рано в рамките на общественото обсъждане Ясен Иванов очерта визията на „Булгартрансгаз“ като независим оператор и наблегна на същността на 10-годишния инвестиционен план на дружеството. Приоритетните дейности са насочени към развитие на газопреносната инфраструктура, междудържавната свързаност от гледна точка на това България да се наложи като газов хъб. В този план именно той очерта намеренията за развитие на газификацията в България.

КЕВР ще се произнесе по 10-годишния план на „Булгартрансгаз“ след закрито заседание на 8 август. Срокът за внасяне на становища от заинтересованите страни е 2 седмици.