ЕС ще трябва да инвестира 450 млрд. евро, за да запази атомните си реактори
Европейският съюз ще се нуждае от 450 милиарда евро инвестиции, за да запази сегашното ниво на производство на атомна енергия. Това обяви еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон на Европейския форум за ядрена енергия в Прага.
По думите ѝ енергията от АЕЦ ще представлява около 15% - 16% от произведената електроенергия в ЕС в периода 2030 - 2050 г. По данни на Евростат 103 атомни енергоблока в 13 държави са генерирали около 24,6% от общото произведено електричество в ЕС през 2020 г.
„ЕС се нуждае от стабилни производствени мощности на ниво малко над 100 гигавата през следващите десетилетия. Нашият анализ показва, че без незабавни инвестиции, 90% от съществуващите реактори ще бъдат затворени около времето, когато ще имаме най-голяма нужда от тях – през 2030 година“, отбеляза Симсон.
Енергийната сигурност, борбата с изменението на климата и високите инвестиции са трите най-големи предизвикателства, с които Европейския съюз ще трябва да се справи, включително и заради очевидната промяна в разговора по отношение на ядрената енергия. Това коментира преди това в речта си еврокомисарят.
Визирайки енергийната сигурност Симсон се спря на все още съществуващата зависимост от руското ядрено гориво. Проектираните от Русия реактори, работещи в пет държави-членки на ЕС, все още имат „критична зависимост“ от Русия за доставките на ядрено гориво, а много други държави-членки разчитат на Русия за услуги като преобразуване и обогатяване, каза тя. Държавите от ЕС с действащи реактори, проектирани от Русия, обсъждат „какво може да се направи за лицензиране на алтернативни горива, които не правят компромис с енергийната сигурност“, каза тя.
„Ядрената енергия, тъй като е сред най-ниските източници на парникови газове през целия си жизнен цикъл, трябва да бъде част от дискусията за декарбонизация“, каза тя. ЕС се стреми към въглеродна неутралност до 2050 г. и докато „гръбнакът“ на бъдещата европейска безвъглеродна енергийна система ще бъде „предимно“ възобновяеми източници, „реалността“ е, че те ще трябва да бъдат допълнени със стабилно базово производство на електроенергия , добави тя: „Ето защо ядрената енергия е не само проблем за безопасността и сигурността, но и реално решение“, беше категорична Симсон.
Именно от гледна точка на енергийната сигурност и климата, делегираният акт на ЕС за таксономия, включващ ядрените дейности, е изключително важен, стана ясно от думите й. Той трябва да влезе в сила през януари. „Той ще помогне на нашата индустрия да подобри безопасността и ефективността на обектите и да изгради нови реактори с най-модерните технологии.“, обеща Симсон.
Потенциалът на иновативните ядрени технологии в интегрирана енергийна система беше четвъртото предизвикателство, посочено от Симсон.
„Нашата цел е първите европейски SMRs да бъдат пуснати в действие в началото на следващото десетилетие. Поради това в Европа търсенето на тази нова технология нараства. В широк кръг държави-членки на ЕС има интерес към иновативни решения, които SMR могат да предложат“, каза тя. „Знам, че индустрията отговаря на това възникващо търсене с няколко дизайна на ЕС, които вече са в процес на разработка.“, посочи еврокомисарят.