България ще загуби финансиране за АМ Европа заради забавен подробен устройствен план

„Всичко, което се е случвало в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) през последните 10-12 г., е било политика без политики и говорене без проекти. Това, което се случвало и във ВиК сектора, и в пътищата, е на практика едно и също“. Така строителният министър арх. Иван Шишков коментира дългогодишният проблем с безводието на град Омуртаг в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио.

Министърът обясни, че има създаден ВиК холдинг и в него има пари. „Но ВиК - Търговище досега не са кандидатствали и не са искали да бъдат финансирани от холдинга“, посочи той. Затова във вторник е поканил на работна среща в МРРБ всички заинтересовани страни в търсене на решение. Според него има два основни проблема в конкретния случай – остарялата ВиК мрежа и недостига на водоизчточници.
„Когато няма обща политика и общ замисъл как да бъде решен един проблем с цялостна концепция, се получава това“, обобщи той и обеща да направи всичко възможно в най-кратки срокове да се положат усилия за подобряване положението на жителите на Омуртаг.

По отношение на строителството на интерконектора Гърция – България арх. Шишков коментира, че по негово предложение е реализирана идеята изграждането му да бъде разделено на етапи. В резултат на това първата част на строежа е въведена в експлоатация и сега по нея страната ни получава азерския газ. „Интерконекторът работи с пълния си капацитет, но не е завършен като строеж. Вече е започнал и вторият етап от строителството. Той представлява път от близо 150 километра и трябва да бъде изграден заедно с противоерозионните мерки“, обясни министърът. Но беше категоричен, че доизграждането на обекта не представлява риск за интерконектора.

Пред БНР министърът коментира и проблема със забавеното изграждане на магистрала „Европа“. „Входът към България не е европейски. 150 метра от пътя - между ГКПП „Калотина“ и началото на магистралата не са в проекта. Трябваше да останат с по една лента, но няма да остане така. Започва в нищото и завършва в нищото. Очаквам другата или по-другата седмица да бъде внесен за одобрение проект с по две ленти в двете посоки“, обясни арх. Шишков. По негово мнение ще загубим финансиране заради забавено изработване на подробния устройствен план (ПУП) в участъка от Сливница до София. „Документите вече са готови, но седемте месеца на редовния кабинет не мога да ги върна. Те могат да ни костват загуба на европейски пари“, посочи министърът.

За строителството на АМ „Хемус“ също е имало много говорене без проекти. „Както беше тръгнало строителството на „Хемус“ - нямаше да доживеем да видим цяла магистрала. Внасям в Министерски съвет текст за търпимост, който ще предложа на депутатите да бъде одобрен и да можем да регламентираме незаконното строителство, което държавата в рамките на 2020-2021 г. си е позволила да прави“, каза регионалният министър. Около Шумен са успели да убедят строителя да построи участъка и да го пусне в експлоатация. На финалната права вече е и решението по изграждането на останалите участъци от автомагистралата.

Арх. Иван Шишков призова политиците да помислят възможно ли е два големи бъдещи инфраструктурни обекта да бъдат отдадени на концесия предвид намаляващото европейско финансиране за пътно строителство. „Предлагам политиците да направят анализ дали не е време 2 магистрали да бъдат дадени на концесия. Едната е с тунела под Петрохан. За съжаление тя не е проектирана като приоритетна и затова трасето вместо да минава по най-краткия път, е със 70 км по-дълго и ще задръсти АМ „Хемус“. Другата е магистрала “Рила” от Ихтиман през Дупница“, посочи министър Шишков.

Според него е логично да има интерес за строеж на концесия. Таксите за преминаване през тях трябва да бъдат поносими, защото никой няма да иска да минава по тях, ако са скъпи. Той изрично подчерта, че не предлага процедурата да се прави от служебния кабинет, а да се обсъди от политиците и смята, че само така можем да построим всички магистрали в рамките на 10 години. И още нещо много важно - по този начин ще се освободи ресурс за социални дейности. „Можем да направим и двете - и аутобаните, и да имаме средства за социална политика“, убеден е арх. Шишков.

Регионалният министър каза, че вече е възложено проектирането на магистралата Русе – Маказа. Тя трябва да свързва три магистрали. „И за този път до момента никой не говореше в неговата цялост“, посочи той. Първото, което е направил, е да одобри ПУП за пътя Русе – Велико Търново. „Подписан е и договор за инженеринг“, уточни той.
„За 12 г. са построени около 20% от нужните магистрали. Много говорене, малко асфалт“, заключи арх. Шишков.

„Строителният бранш си мълчи, не защото има задкулисни договори, а защото си говорим ясно. Фирмите станаха жертва на възлагания, за които нямаше финансирания. Те оцениха и разбраха, че начинът, по който им е възлагано, е порочна практика“. Така регионалният министър коментира липсата на напрежение между него и бранша. Сега по-важно в следващата година ще е да се намерят пари, механизъм и начин да се плати на фирмите за минали години.

По отношение на настъпващата зима и поддържането на пътищата, арх. Шишков увери, че за зимното почистване има пари. Конкурсите са приключили и са сключени договори, по които в момента по молба на фирмите се изплащат 15% аванси за закупуването на материали. „Това, което е трябвало да направи държавата, го е направила. Парите са осигурени, няма проблем в тази посока“, категоричен беше той.

„Очакваме до края на тази или в началото на другата седмица да имаме потвърждение от Европейската комисия за насоките за кандидатстване по програмата за саниране. Срокът за приемане на проекти за безплатно саниране ще се удължи до края на май, вместо сега предвидения март“, увери арх. Шишков. По Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат осигурени 1,4 млрд. лв. за подобряване на енергийната ефективност на българските жилища. На сайта на МРРБ са обявени максимално допустими пари за всяка община, което дава гаранция и на по-малките общини да кандидатстват и получат ресурс за саниране. И занапред конкурсите и договорите ще бъдат сключвани от общините, тъй като те са най-близо до хората. “За мен най-важно е всичко да бъде справедливо и санирането да е качествено”, отбеляза той.

Другата тема, която министърът коментира в предаването, беше за националната детска болница. Той обясни подробно какво е направено досега за терена в Горна баня, за да може този проект да се случи. Министърът посочи, че очаква другата седмица да издаде заповед за ПУП, който може да влезе в сила след 2-3 месеца. Арх. Шишков изрази надежда, че ако всичко е наред, има всички шансове през втората половина на следващата 2023 година да започне и строителството на детската болница.

В края на разговора с водещата Диана Янкулова регионалният министър заяви, че всички искаме да живеем нормално. Служебното правителство ще направи всичко възможно да даде ход и решение на натрупаните проблеми. „И това ще стане не с говорене и обещания, а с работа. Защото ние сме на работа и искаме да свършм работата, която е била забатачена през последните 10-12 години”, категоричен бе арх. Шишков.