Доларът е стабилен към повечето валути, губи спрямо еврото в четвъртък

Обменният курс на щатския долар се повишава макар и слабо към повечето основни валути, с изключение на еврото и швейцарския франк. Инвеститорите оценяват рисковете от глобална рецесия и очакват последните срещи на водещите централни банки в света тази година, от които се очаква със сигурност да повишат отново основните лихви, но въпросът е с какъв темп на нарастване ще се увеличават.

Доларът, считан за защитен актив, получава подкрепа тази седмица поради засилените страхове от рецесия в световната икономика. Тревогата на инвеститорите беше предизвикана от силната статистика на САЩ, която може да се превърне в допълнителен аргумент за Федералния резерв на САЩ (Фед) в полза на поддържането на строга парична политика.

Фед и Европейската централна банка ще проведат редовни срещи следващата седмица. Очаква се Фед да забави повишаването на основния лихвен процент до 50 базисни пункта (б.п.) от 75 б.п. предния пет. Анализаторите също очакват ЕЦБ да повиши лихвените проценти с 50 б.п.

Както стана известно в четвъртък от ревизираните официални данни, икономиката на Япония през третото тримесечие е намаляла с 0.2% в сравнение с предходните три месеца. По-рано беше отчетено свиване от 0.3% и като цяло анализаторите не очакваха ревизия на първоначалната оценка.

Свиването на БВП на Япония беше регистрирано за първи път от третото тримесечие на 2021 г. и се дължи на по-високите цени, по-бавния растеж на потребителските разходи и обезценяването на йената спрямо световните валути.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нарасна с 0.08%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.2%*.

Еврото е стабилно над прага от 1.05 долара трети пореден ден, близо до нива, близо до нива, невиждани от пет месеца, като се повишава в четвъртък с 0.08% до 1.0515 долара след като затвори на ниво от 1.0506 долара в предишната сесия в сряда. Инвеститорите стават все по-уверени, че ЕЦБ ще увеличи лихвите с 50 б.п. на 15 декември, след две поредни увеличения на лихвите от 75 б.п. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн каза, че е убеден, че инфлацията е близо до своя връх и че ще са необходими повече увеличения на лихвените проценти, но вече е направено много. В същото време членът на борда на ЕЦБ Константинос Херодоту каза пред „Блумбърг“, че лихвите в еврозоната отново ще се повишат, но са много близо до "неутралното си ниво".

Щатската валута отстъпва и на основния си конкурент като валута-убежище в Европа – швейцарския франк, като се понижава с 0.11% до 0.9396 франка спрямо 0.9406 франка за един долар в сряда.

Паундът е поевтинял с 0.07% до 1.2195 долара спрямо 1.2203 долара ден по-рано, след като в началото на седмицата достигна шестмесечния връх от 1.23 долара, подкрепен отчасти от нарастващата увереност, че Обединеното кралство привежда фискалните си планове за разходи и заеми в съответствие с реалността. В същото време друг ключов двигател за възстановяването на паунда от рекордно ниското ниво от септември от 1.04 паунда за един долар беше рязкото обезценяване на долара на фона на перспективите за забавяне на агресивното затягане на политиката на Фед и опасенията за здравето на американската икономика. Все пак перспективите за британската валута остават замъглени от страховете от вътрешна рецесия. Гуверньорът на централната банка (BоE) Андрю Бейли предупреди пазарите, че ако затягането е прекалено, страната може да изпадне в двугодишна рецесия.

Доларът се повиши и спрямо японската йена с 0.21% до 136.91 йени спрямо 136.62 йени в края на миналата сесия. Японската валута се обезцени, като се доближава до 137 за долар, отстъпвайки рязко от почти четиримесечни върхове. Управителят на Японската централна банка Харухико Курода предупреди, че е твърде рано да се обсъжда възможността за преразглеждане на рамката на паричната политика на централната банка, тъй като може да отнеме известно време за устойчиво постигане на целта за инфлация от 2%.

Двете стокови азиатски валути, които са зависими от китайската икономика – австралийският и новозеландският долари са на различни позиции спрямо щатската валута. Австралийският долар се понижава с 0.07% до 0.6719 щатски долара, а новозеландският поскъпва с 0.05% до 0.6354 щатски долара.

„Австралиецът“ остана надолу тази седмица, изправен пред натиск от подновени страхове от глобална рецесия, която засенчи оптимизма, произтичащ от променящата се политика на Китай по отношение на Covid ограниченията. Австралийската валута беше подложена на допълнителен натиск от данните, показващи, че икономиката на Австралия се е разширила по-малко от очакваното през третото тримесечие, тъй като постоянната инфлация и нарастващите лихвени проценти намалиха вътрешното потребление, докато търговският излишък на страната се е свил през октомври. Междувременно Централната банка на Австралия (RBA) повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3=1% на заседанието си през декември, като повиши разходите по заемите до ниво, невиждано от десетилетие.

Централната банка на Нова Зеландия (RBNZ) осъществи огромно увеличение от 75 б.п. на срещата си през ноември, за да изпревари инфлацията и прогнозираните лихвени проценти да достигнат връх от 5.5% до края на годината, много по-висок от предишна прогноза от 4.1% от август. Упорито високата инфлация и почти рекордно ниската безработица в Нова Зеландия подкрепиха аргумента за по-агресивен ход от RBNZ.

Световните цени на петрола обърнаха посоката, след като паднаха до най-ниското си ниво за годината, което се отрази веднага на двете стокови валути – канадският долар и норвежката срона, силно зависими от котировките на суровината. Канадският долар спадна с 0.22% до 1.3681 канадеца за едни щатски долар, а норвежката крона се обезцени по-слабо с 0.04% до 10.0106 крони за един американски долар. За ръста на цените на петрола, които спаднаха на годишно дъно в сряда, принос има и разхлабването на ковид ограниченията в Китай. Но стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 декември поскъпна с 0.86% до 72.36 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 29 декември нарасна почти два пъти по-слабо, с 0.48% до 77.65 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.