Радан Кънев: Кои са важните промени в европейското законодателство за комплексните разрешителни на бизнеса

Едно от ключовите предложения е новите изисквания да влизат за нови обекти или когато изтича комплексното им разрешително

Икономика / България , Индустрия
Рая Лечева
1217
article picture alt description

Кои са важните промени в Директивата за всички комплексни разрешителни, която обхваща токсичните емисии и замърсители от промишлеността, коментирахме в Страсбург на живо с европейския депутат от ЕНП Радан Кънев, който е основен докладчик по нея като част от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Предложенията му за промени вече са изпратени към другите парламентарни групи в Европейския парламент.

Защо са толкова важни промените в тази директива, която обхваща разрешителните за работа на всички бизнеси? Основното предложение е за комплексни разрешителни да кандидатстват и животновъдните ферми, птицеферми, свинеферми, вече и кравеферми и да има унифициран размер за всичко над 150 животински единици.

Според голяма част от държавите членки това е твърде нисък праг. Затова съм предложил за комплексни разрешителни да кандидатстват фермите над 300 животински единици, сподели Радан Кънев пред журналисти в Страсбург.

От друга страна той предлага екстензивното земеделие, био и семейните ферми да са извън обхвата на директивата. По специално по отношение на екстензивното земеделие това е мнението и на Министерството на земеделието и храните, които също са изпратили становище макар и не в срока за изпращането му.

Много трудно ще се преодолеят големите различия между Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и Комисията по земеделие в ЕП, сподели евродепутатът. Комисията по земеделие иска всички предложения да отпаднат, а компромисните решения, които предлагам в Комисията по околна среда също трудно ще се приемат, каза още Кънев. Предстоят сериозни преговори през януари, подчерта още Кънев. Очаква се на ниво комисии да няма окончателно решение и предложенията ще трябва да бъдат гласувани на ниво пленарно заседание, съобщи Радан Кънев.

Европейската комисия предлага над 100 изменения. Но според Кънев целта е да се търси компромис с минимално замърсяване и да не се рискува затваряне на индустрии.

Ключово предложение е промените да влизат в сила за нови обекти или когато изтича съществуващото разрешително, каза евродепутатът.

Тази директива обхваща и най-сериозният замърсител- въглищния сектор. По отношение на тази тема също има изменения. Групата на "Обнови Европа" и на "Зелените" в ЕП настояват за отмяна за дерогацията на нашите въглищни централи. Дерогацията е свързана с факта, че въпреки че замърсяват няма да бъдат затворени докато държавата не ги изведе от експлоатация. Те се налага да купуват квоти затова, че замърсяват. Ситуацията е такава, че те не могат да бъдат обхванати от разбирането за прилагане на най-добри налични технологии, защото не съществуват такива. Най-добрите технологии за прочистване на серни съединения не са приложими за българския лигнит. Според Кънев обаче съществуващите дерогации трябва да се запазят

В България има и втори проблем, подчерта той, има централи, които работят извън параметрите на своите разрешителни, въпреки че са поели ангажимент да не замърсяват и това не са трите големи централи в Маришкия басейн. Те работят извън нормите на европейското и българското законодателство. Те бяха спрени от предишното правителство по време на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов. Съдът отмени предварителното изпълнение за затваряне до установяване на нарушенията и сега те работят до окончателно приключване на делата. ЕС не може да се меси в политиката на държавите, единствено със стартиране на наказателни процедури, но в момента е в ход българския съд.

Директивата за комплексните разрешителни касае токсичните емисии във въздух, почва, вода и тук не става дума за климатична политика, а за екологична политика, подчерта Радан Кънев след въпрос на 3еNews доколко директивата е обвързана със законодателството за изтичането на въглерод и въглеродния данък или познато като Carbon Border Adjustmnet Mechanism -CBAM.

За ЕНП като най-голямата политическа сила в ЕП тези две законодателства не бива да се смесват, защото това ще постави бизнеса на сериозни изпитания. В момента има предложение на Холандия и по тази директива за комплексните разрешителни да бъдат определяни за въглеродни емисии. Но Кънев обясни, че при целите за намаляване на токсичните емисии, които засягат човешкото здраве например намаляване на серен диоксид се налага увеличение на въглеродни емисии. Индустриите се опитват да намалят токсичните емисии, но увеличават въглеродните, които са опасни за климата, но не опасни за човешкото здраве. Затова тук поставяме червена линия и двете политики не бива да се смесват, защото това ще застраши реалните и по-важни цели на бизнеса да опазват приоритетно човешкото здраве и ще бъде критично за промишлеността, коментира Радан Кънев. 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща