Най-големи са политическите рискове за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост

Климат / България
Рая Лечева
2050
article picture alt description

Най-големите рискове за Националния план за възстановяване и устойчивост са политическите рискове, става ясно от доклад на Института за пазарна икономика, който разглежда рисковете за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на събитие във фейсбук, което модерира икономиста Петър Ганев от ИПИ. Само дори начертаването на евентуалните рискове е стъпка напред и е възможност някои от тях да бъдат преодолени, подчерта Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. За огромни съжаление отделните рискове не са специално оценени и не са предмет на плана, включително рисковете, които касаят мерките за домакинствата. Един от най-големите проблеми на плана е, че малко хора и бизнеси са информирани за неговите ползи и неговата важна роля за възстановяване на икономиката след COVID-19.

Важно е да се има предвид, че средствата по Плана ще бъдат получени за изпълнени реформи, а не частично изпълнени реформи, затова всички са заложници на всички, забавянето на един проект или реформа води до забавянето на плащанията по целия план, подчертаха от ИПИ.

Изключително важно е как ще се управляват рисковете

На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.

Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален. В тази обстановка и една година след старта на работата по плана ИПИ прави оценка на напредъка и основните рискове, които биха въздействали негативно върху изпълнението, финансирането и успешното му приключване.

Още при подготовката и първоначалните стъпки на изпълнението на НПВУ започват да се проявяват редица рискове пред успешното му реализиране. Силно притеснителни са знаците в последно време за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.

Анализът и оценката на рисковете в изследването на ИПИ са извършени на база на концепцията за измерване на влиянието им и вероятността да се реализират. Рисковете са групирани и се разглеждат в няколко категории.

Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).
Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.
Икономическите рискове също имат негативно въздействие, макар и относително ограничено – висока инфлация, разходи за труд, забавяне на икономическия растеж и икономическа криза, затруднения с националното съфинансиране на проектите и др. Оценката на тези рискове е силно променлива, зависи от икономическата среда и трябва да се извършва по-често.
Външните рискове са ограничени по влияние, но не бива да се пренебрегват, а да се наблюдават.


Управлението на значимите рискове е системен и стратегически процес, който изисква повишаване на контрола върху ситуацията и подобряване на условията, познанията и информираността на заинтересованите страни, които влияят върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е ключово пред управлението им, както и добрата комуникация.

*Природните бедствия могат да са изключително разнообразни – както със значителен, така и с малък ефект. В случая разглеждаме природни бедствия, които биха имали голям ефект, но сравнително ниска вероятност да се реализират.

*Анализът е по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“  и се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 49 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да насърчи осъществяването на структурните реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост чрез аналитични усилия и застъпнически действия.

Сериoзeн риск и при най-големия финансов ресурс за саниране

Най-много са средствата по стълб „Зелена България“, който предвижда да се инвестират 8,6 млрд. лв. или 42% от общите средства. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС ще осигури 5,7 млрд. лева, още 500 млн. лв. ще бъдат осигурени чрез друго публично финансиране, като се очаква да се привлекат и 2,5 млрд. лева частни инвестиции. В стълба са предвидени 14 реформи в областта на енергийната ефективност на сгради, либерализация на пазара на електрическа
енергия, стимулиране на производството на енергия от ВЕИ и декарбонизация на енергийния сектор.

Проектите са 13 на брой, а най-големите са насочени към енергийно обновяване на сградния фонд, национална инфраструктура за съхраняване на електрическа енергия от ВЕИ и изграждане на 1,4GW ВЕИ и батерии.
На фокус в доклада са парите за обновяване на жилищния и нежилищен фонд т.н. саниране. Повишаването на енергийната ефективност чрез изпълнение на НПВУ включва и два проекта за саниране – един за жилищния сграден фонд и един за нежилищния. Общо по двата проекта се предвижда да бъдат похарчени 2,5 млрд. лв., от които 1,8 млрд. лв. от МВУ и по над 300 млн. лв. чрез публично и чрез частно финансиране.

Изпълнението на проектите е във връзка с предложената от ЕК цел (от септември 2020 г.) за намаляване на емисиите въглероден диоксид с най-малко 55% до 2030 г., с което държавите членки трябва да намалят емисиите на парникови газове от сградите с 60%, изразходването на енергия – с 14% и разхода за отопление и охлаждане – с 18%.
По проекта от НПВУ за енергийна ефективност на нежилищните сгради ще се включат публични сгради и такива в сферата на производството, търговията и услугите, а на жилищните – многофамилни сгради. До края на НПВУ (30 юни 2026 г.) се очаква да се обновят общо 866 сгради.
В проекта за енергийна ефективност на жилищните сгради е заложено и създаването на между 6 и 28 (по области) звена за предоставяне на информация на принципа „обслужване на едно гише“, които би трябвало да повишат интереса и да подпомогнат процеса по санирането.
Въпреки това рисковете, трудностите и предизвикателствата пред изпълнението остават значителни и от най-различно естество – трудно постигане на съгласие за обновяване между етажната собственост, висок дял на необитаваните жилища, ниска кредитоспособност на част от собствениците, нееднородна структура на собствеността.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща