Красен Станчев: Възможен е арбитраж между страната ни и "Газпром" заради спрените доставки на синьо гориво

Утре изтича договорът на страната ни за доставки на природен газ "Газпром". При сегашната ситуация е възможно е да има арбитраж заради неизпълнение на договора. Това обясни пред БНР Красен Станчев, основател и бивш директор на Института за пазарна икономика. Проблемите могат да дойдат от недоставените количества природен газ по договора, смятат запознати. Припомняме, че руската страна спря едностранно доставките на синьо гориво към страната ни в края на април. От тогава внесеният у нас природен газ вече идва от други източници.

 "Докато трае тази известна неопределеност в Европа, по-добре да бъде отложено затварянето на въглищни централи или намаляването на техните емисии", смята още Станчев. Неяснотата идва от това колко ще продължи войната. Има много неща, които не бяха предвидени тази година, а и за следващата не са, смята той.

"Всички те са свързани с един феномен - глупостта на Кремъл. Никой не очакваше, че онова, с което се финансира войната, т.е. износът на енергийни ресурси, което е около 14% от приходите на бюджета на Руската федерация, ще бъдат намалени доставките, с което се поставя под въпрос бъдещото финансиране на подобни действия. Никой не предполагаше, че ще има нова мобилизация, а тя е доста скъпа - тя е 11% от  приходите, само заради това, че някакви хора престават да работят. При тези 300 хил., които бяха мобилизирани, около 11% от месечните приходи (цялата сума за годината) нямаляват".

Никой не предполагаше, че ще има война, каза Красен Станчев. По думите му от икономическа гледна точка това е най-големият риск след Карибската криза.

Руските военни разходи са 12 пъти по-малки от тези на НАТО и 18 пъти по-малки от тези на Китай, подчерта той и попита: "Как тръгвате да правите война?". 

Диверсификацията се случи, посочи експертът. Според него все пак Европа не става зависима от САЩ, защото доставките са разнообразни. 

По думите му друг голям проблем е вероятното увеличаване на военните разходи, което от своя страна трябва да намали някои социални разходи. Те вероятно ще стигнат 4% от БВП в края на следващата година в световен мащаб, прогнозира Станчев. 

"В същото време това не означава, че всички рискове в енергетиката са преодоляни. Те са няколко. Един от тях са доставките на ядрено гориво за "Козлодуй" след 2025 г. Вторият риск е стабилността на самата система. Следващият проблем - докато с природния газ беше сравнително лесна замяната на руски доставки, аз не смятам, че при петрола е възможно, специално за България, специално за "Лукойл Нефтохим". Ако бъдат спрени доставките на руски суров петрол, ще е много трудно да се намери захранване на капацитета му - няма откъде да дойдат други доставки". 

Според него нито един от тези проблеми не зависи от законодателството. 
Особен надзор досега не се е случвал, подчерта още Красен Станчев. Той не вижда кой може да управлява такава рафинерия като "Лукойл".

В България инфлацията се замеря с пари на данъкоплатците, посочи Станчев. 

За социалните помощи и плащания бяха разработени разчети в средата на 2021 г., но не са били спазени, посочи той. По думите му другото нещо, което правителството предпочете, е да се увеличават разходите на калпак и да се намалят приходите по линия на хлебни изделия, на ДДС.
Всички допълнителни приходи са почти абсолютно равни на увеличената инфлация, смята Красен Станчев и добави, че в същото време най-големият разход са останали помощите в енергетиката. 
В сегашния бюджет остават проблемите с приходите, посочи още той. 

Според него всичките тези проблеми се дължи на предизборната ситуация. 

Ситуацията не е страшна, каза Станчев и посочи, че имаме рекорден икономически растеж, икономиката и домакинствата се държат добре. 

Може да стане страшно не от вътршна гледна точка, а от външна, защото във външно отношение нещата не са ясни.