Апостол Дянков, WWF: След кризата ТЕЦ ще се наложи да затворят на пазарен принцип без компенсации и планиране на алтернативи

В навечерието на нови избори, депутатите вчера не толкова изненадващо се обединиха върху решението за промяна на Плана за възстановяване и устойчивост и взеха решение да задължат Министерския съвет да предоговори Плана и да се откажем от задължението да намалим с 40% емисиите си до 2025 година спрямо 2019 година. Но такава промяна вече направихме, тъй като първоначалното изискване беше да затворим въглищните си централи до 2038 година.

Аргументът за намаляване на 40% на емисиите беше, че това не ни задължава да затворим конкретни въглищни централи и да обявим конкретни срокове затова поетапно до 2038 година и тогава това решение изглеждаше логично. Половин година по-късно се оказва, че и това решение ще доведе до затваряне на въглищните централи макара че никъде това не е записано изрично. Но пред заплахата от протести на синдикатите пред парламента и в навечерието на връчване на трети мандат, но най-вероятно по пътя към нови избори, депутатите взеха "правилното решение". Ние все още търсим алтернативните гледни точки. Разговаряме с Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ на международната екологична организация WWF. 

Защо беше договорено намаляване на въглеродните емисии с базова дата 2019 година, а не 1990 г., какво е експертното обяснение?

Има много спекулации за базовата година, като годината 1990 г. се подхвърля по популистки и казионни причини - в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост тя е напълно необоснована. Всъщност базата за изчисление за целите на протокола от Киото бе 1988 г., докато в новия Пакет "Подготвени за 55" се обсъжда дата 2005 г. Причината е, че действително България е генерирала повече емисии през 1980-те години, при население 8 милиона души, икономика базирана на тежката промишленост и изключително ниска енергийна ефективност. Нямаме основание да сравняваме сегашната ситуация с тогавашната. А причината в ПВУ да се залага 2019 г. като базова е проста - там се отчита възстановяването на икономиката от COVID-19 пандемията, тоест е нормално да сравняваме реформите с най-актуалната година преди старта на пандемията. Впрочем емисиите ни от енергетиката спаднаха значително през 2020 г. - с 18,96%, което експертите със сигурност са отчели като възможна тенденция, която по някакъв начин да ни приближи до изпълнението на целта. Тогава не се очакваше бързото възстановяване от пандемичната криза, което се случи през 2021 г., както и войната и енергийната криза, за които, обаче, не е сигурно доколко ще имат траен ефект.

Депутатите изразиха тезата, че ще внасяме енергия и че централите са ни жизнено необходими за базова мощност? Защо не подкрепяте тази теза?

Мното често се изказва аргументът, че базова енергия винаги ще е необходима. Бих спорил с това твърдение. В много държави по света вече се налага модел, в който ролята на така наречената "базова" енергия е ограничена. Това се постига с добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, водород и други решения, и най-вече децентрализация, както от страна на домакинствата, така и по отношение на бизнеса. В България големите индустрии ударно изграждат ВЕИ за собствено ползване, а вече и капацитет за съхранение на електрическа енергия. Надяваме се с инвестициите от ВЕИ, които днес депутатите всъщност подкрепиха, малките бизнеси и домакинствата да ги последват. АЕЦ "Козлодуй" ще остане базова мощност през следващите две десетилетия. Междувременно ще навлязат ВЕИ, като например офшорен вятър в Черно море, които работят нощем и всъщност през повечето време. И, разбира се, България не е енергиен остров  - огромни ВЕИ мощности, които вече се планират в съседните държави, ще ни предоставят евтино електричество. Може да се блазним, че в момента сме "електроенергиен център" на Балканите, но енергетиката върви към децентрализация на всички нива и може да се окаже, че след по-малко от десетилетие, такъв център няма да бъде толкова нужен.

А готови ли сме за намаляване на въглеродните емисии до 2026 година?

Аз бих поставил въпроса по друг начин. "Щяхме ли да сме готови да намалим емисиите, ако бяхме започнали процеса на енергиен преход много по-рано?" Отговорът е да. Тоест, забавяйки прехода сега няма да бъдем готови сигурно и през 2026 г. Тоест говорим за пророчество, което се сбъдва само. Докато не се подготвим няма да бъдем готови, но процесите няма да ни чакат и тогава централите ще трябва да затворят на пазарен принцип без компенсации и планиране на алтернативи.

Какво е правилно да искаме от ЕК, защото е видно, че е трудно да изпълним това?

Уви, в България нямаме политици от ранга на Кенеди, които казват, че понякога трябва да направиш нещо точно защото е трудно. Няма правилни и грешни неща, които може да поискаме, има само неща, които може да договорим. Европейският съюз следи за здравето и правата на своите граждани, включително българските граждани. Много е вероятно ЕС да поиска от нас (ако се стигне до преговори по същество) да затворим най-остарелите и замърсяващи ТЕЦ-ове. На база на днешното решение на депутатите, правителството няма да има възможност да се съгласи на такова искане.  Друго възможно насрещно искане от страна на ЕК би било да ускорим датата 2038 г., в замяна на по-късна дата за частично намаление. Това също е изключено от решението на депутатите днес. Тогава, уви, може да се окаже, че двете страни няма да могат да се договорят за нищо. Тоест просто ще трябва да се откажем от средствата по ПВУ и Фонда за справедлив преход и да търсим други начини да компенсираме работещите в ТЕЦ, когато се наложи да затворим централите на пазарен принцип. Което може да се наложи още през настоящото десетилетие, съдейки по тяхното финансово представяне преди войната и финансовата криза.

Какви са алтернативните решения, ако има такива, защо се взема това решение сега?

Не мога да гадая от името на депутатите защо са толкова единодушни във вземането на това решение. Впрочем, в издание на предаването на "Референдум" във вторник, въпросът бе зададен на българските граждани и отговорът далеч не беше така единодушен като гласуването днес - по памет едва 49% от анкетираните подкрепят безусловното продължаване на работата на въглищните централи. Дори аз очаквах, че тази безумно мощна популистка кампания ще убеди повече от съгражданите ми, но съдейки по тази анкета, явно има и доста здравомислещи българи, които знаят, че бракът на енергетиката ни с тровещите здравето на хората и затоплящите климата лигнити няма как да е вечен. Колкото до алтернативни решения, наистина бих се радвал ако най-мръсните въглищни централи затворят час по-скоро, а датата за окончателното извеждане на всички ТЕЦ на въглища се ускори. За останалото като че ли има консенсус - бързо внедряване на децентрализирани ВЕИ и поставянето им в ръцете и в услуга на гражданите.