Български проект е представен за разглеждане от новата Политика на ЕС за Транс-Европейската транспортна мрежа (TEN-T) до 2023 г.

• Новият Егейско-Балтийски TEN-Tкоридор ще допринесе за икономическото развитие на Югоизточна и Източна Европа, в т.ч. и на България.

 

• Новото трасе ще увеличи ползите за държавите и отделните региони, през които минава, както и за неговите ползватели - бизнес, пътници, оператори, общини.

 

• Новата автомагистрала „Дунав-Егея“ е част от мащабния проект „Егейско-Балтийския коридор“.

 

Изцяло нов мащабен транспортен проект, свързващ Югоизточна Европа със Северна Европа и Балтика, е изпратен за разглеждане от Европейската комисия. Това е част от процеса за преоценяване транспортните нужди на Европейския съюз в т.нар. Транс-европейска транспортна мрежа (TEN-T).

Проектът „Егейско-Балтийски коридор“ е разработен от компанията „Лардж инфрастръкчър проджекстс“ в продължение на близо 6 години. Срокът за представяне на проектите бе 17.07.2019 г.

 

„Егейско-Балтийски коридор“ – липсващият път за ускорен растеж в Източна Европа

 

Проектът „Егейско-Балтийски коридор“ преминава през 6 държави от ЕС – Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия и Полша. В неговия обхват се включват две нови пристанища (едно на Мароня, Гърция, южно от гр. Комитини и едно източно от р. Висла, Полша), нов железопътен коридор, интермодални центрове и автомагистрали. Той ще осигури пълна свързаност със съществуващи вече коридори, както и с наличната и планирана транспортна инфраструктура.

„Този проект е нашият принос за по-активна роля на България в разработването на транс-европейските политики по отношение на транспорта, интермодалността, новите технологии и за по-ефективното използване на ресурси.“ – споделя инж. Румен Марков, управител на „Лардж инфрастръчър проджектс“.

 

„Източна Европа и в частност България страдат от качествена инфраструктура, която да направи така, че регионът на Югоизточна Европа да играе още по-съществена роля за навлизането и разпределението на товари от Далечния и Близкия Изток. С проекта „Егейско-Балтийски коридор“ България дава сериозна заявка в осъществяването на плановете си да е истинската Източната врата на ЕС, както и да спомогне за регионалното и устойчивото развитие. Ползите от неговото разработване ще са за милиони европейци.“

 

Какво включва „Егейско-Балтийския коридор“

 

Проектът включва изграждането на две нови пристанища в Мароня в Гърция и в Полша – при р. Висла, както и нова бърза ж.п. линия за товари и пътници и подобрен автомагистрален транспорт в посока юг-север, като съществен елемент за България е нов проект за Автомагистрала „Дунав-Егея“.

 

Автомагистрала «Дунав-Егея»

 

«Лардж инфрастръкчър проджектс» разработва детайлно и с отчитане на обществените ползи на проекта за АМ „“Дунав - Егея““, в т.ч. и за регионите, през които преминава. Новото трасе ще проведе основния автомобилен поток за товари и пътници в направление «Север – Юг» между Европа-Турция-Близък Изток по съвременен транспортен път.

«Дунав-Егея» ще свърже румънските магистрали А1 и А2 с българските «Хемус», «Тракия», «Марица», както и с гръцката «А2 Егнатия – Одос». До нея ще има достъп и през главните пътища от направлението «Изток – Запад».

Нужно е да се подчертае, че АМ «Дунав-Егея» не е част от оповестения проект за АМ „Русе – Велико Търново“ по предложение на АПИ. АМ „Дунав - Егея“ в учатъка «Дунав мост – Велико Търново» е значително по-късо и ефективно трасе.

 

Предимства на АМ «Дунав-Егея»

 

При създаване на проекта на АМ „Дунав - Егея“ е направен анализ за дългосрочните социално-икономически ползи, както и е съобразено въздействието върху околната среда на трасето. Междувременно, проектът за АМ «Дунав – Егея» има възможността да изпъкне със своите предимства спрямо представения проект за АМ «Русе – Велико Търново» .

Според експертите АМ «Дунав-Егея» от Дунав мост до с. Въглевци е правилният вариант на т.нар. магистрала „ Русе – В.Търново“ по следните обективни критерии:

 

 

• По-късо трасе: разстоянието по избрания Комбиниран вариант на АМ „Русе – В.Търново“ е 134,485 км, докато по АМ „Дунав - Егея“ то е 110,520 км. – с около 24 км. по – малко. Например: Автомобилите биха изминавали с 22% по–дълъг път по АМ „Русе – Велико Търново“ от Дунав мост до кръстовището на път II-55.

 

Анализът на разстоянията от Велико Търново, Горна Оряховица, Русе, Бяла, Ценово и Свищов до основни дестинации показва неоспоримото предимство на АМ „Дунав - Егея“ пред АМ „Русе – Велико Търново“.

 

Времето за пътуване за изпълнение на една и съща задача е между 24% до 35% са по-малко, ако се изгради АМ «Дунав-Егея», спрямо АМ „Русе – ВеликоТърново“. Оттук преките разходи за превозвачите и вторичните разходи за обществото по участъка от АМ „Дунав - Егея“ са съответно по-ниски.

 

• Повече опазване на околната среда: Известен факт е, че отделянето на отровни газове и фини прахови частици е право пропорционално на изминатия път. При АМ „Дунав - Егея“ тези замърсители ще бъдат около 20% по-малко спрямо другия проект. Същевременно генерираното количество парникови газове ще са с около 31 000 т/гр по-малко спрямо АМ „Русе – Велико Търново“.

 

Нещо повече, трасето на АМ „Дунав - Егея“ преминава с 1 120 м по-малко през защитени зони (2 945 м срещу 4 066 м за АМ „Русе – В.Търново“). Освен това в АМ «Дунав-Егея» са проектирани екодукти за преминаване на едри и дребни диви животни.

 

«Дунав-Егея» ще се изгради на много по-малка площ, спрямо алтернативния проект. За АМ „Русе – В.Търново“ площта е 11 725 дка, от които 9 500 дка са обработваеми земи, докато за АМ „Дунав - Егея“ тези стойности са съответно 7 675 дка и 5 088 дка. В резултат АМ „Русе – В.Търново“ ще заеме 4 049 дка в повече, което е 52% спрямо «Дунав-Егея» и ще бъдат унищожени над 4 412 дка обработваеми земи.

 

Единствено при АМ „Дунав - Егея“ има баланс на генерираните и на влаганите при изграждането земни маси. Проектът за АМ „Русе – В.Търново“ ще изиска добив на около 10 млн. куб. м земни и скални маси, което е пряко въздействие върху околната среда.

 

• Решение на задръстванията на Дунав мост: Проектът на АМ „“Дунав - Егея““ не включва строеж на нов мост, а включва подобрения по организацията на контролно – пропускателните пунктове. Положителният ефект ще се отрази в полза на жителите на гр. Русе, подобрява се градския транспорт и пешеходното преминаване през бул. „България“.

 

• Изграждане на мощни мултимодални единици в община Горна Оряховица. За сравнение трасето на АМ „Русе – В.Търново“ минава възможно най-далече от тази община и изключва възможността за създаване на мултимодални единици, които биха подобрили икономическия ръст в общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец.

 

• По-ниски експлоатационни разходи: най-вече за зимно подържане те ще са с около 30% по-ниски за АМ „Дунав - Егея“ в сравнение с алтернативния участък.

 

• Стойностите на съпоставимият участък на АМ „Дунав - Егея“ и АМ „Русе – В.Търново“ са еднакви, като за една и съща стойност обществото ще получи значително повече ползи.

 

Начини за финансиране на АМ «Дунав – Егея»

 

Публично-частните партньорства е начинът за бързо и качествено изграждане на магистрали, тъй като бъдещият концесионер ще го обслужва дълго време.

«Лардж инфрастръкчър проджектс» е изследвала два случая на приходи от тол-такси:

• с новото пристанище Мароня се очакват 294 444 238 евро годишно;

• без ново пристанище Мароня – те ще са около три пъти по-малки - 117 770 807 евро годишно.

 

Профил на АМ «Дунав – Егея»

• Дължина - 367,385 км.

• Има две части:

  • «Дунав – Марица» - с дължина 232,855 км. и планирани разходи 1 375 724 117 евро

  • «Марица - Егейско море» с дължина 134,530 км. и планирани разходи 841 153 884 евро

  • Общо разходи: 2 216 878 001 евро без ДДС

• Разстояния по държави:

  • Разстоянието в България е 327, 965 км.

  • Разстоянието в Гърция е 39 420 км.

• Разходи за строителство по държави

  • България - 1 860 520 853 евро (около 84%)

  • Гърция - 356 357 148 евро (около 16%).

 

 

Пристанище в Маронея, Гърция

 

• Профил: дълбоководно пристанище с възможност за «газене» на кораби от 25 m , свръхголями контейнерни кораби (ULCS) , превозващи до 26 000 TEU ; ( TEU – еквивалент на 20 футов контейнер)

  • В него ще има: терминали за насипни товари, контейнери, нефт, LNG, стоки, селскостопански продукти, нови превозни средства. Ще приема фериботи и круизни кораби;

 

• Конкурентни предимства:

  • Големина на пристанището - по-голямо от Пирея, от мащаба на Северните европейски пристанища

  • Да приема кораби, които не могат да преминат през Босфора;

  • Проектен капацитет - 400 млн. т. /годишно (поетапно).

 

 

Пристанище Висла Балтик, Полша

 

Целта на Висла Балтик порт е да се превърне в морски хъб към Балтийско море и да свърже Северния сухопътен коридор между Европа и Азия. Той е абсолютната точка за достъп до Норвегия, както и е входна врата за Балтийските страни.

По дизайн в пристанището ще трябва да се приемат товари в размер на 150 милиона тона годишно в т.ч. 8 милиона TEU.

 

Южно-Северен поток – железопътната част на проекта

 

Южно-северният поток (SouthNorthStream – SNS) като част от „Егейско-Балтийския коридор“ представлява единство от железопътната инфраструктура, подвижен състав, логистични центрове и общо управление.

 

Междурелсието е стандартното европейско от 1435 мм, линията е двупътна и е предназначена както за товарни влакове движещи се с 200 км/ч, така и за високоскоростни пътнически влакове, развиващи 400 км/ч.

 

Предимства на SNSса внедрените най- съвременни технологии. Чрез SNS ще се постига кратко време за пътуване и доставка на стоки, по-голямо използване на инфраструктурата и подвижния състав, конкурентни условия за потребителите, безопасност на пътуването.

Проектът включва движение на влаковете без машинисти, автоматично композиране на влаковете и автоматичното маневриране, най- високо ниво на автоматизираните системи за управление - ETCS и ERTMS. В неговата основа е залегнало единно управление на трафика по дължината на цялата линия. По този начин влаковете няма да спират на границата и няма да бъдат сменяни машинисти. В резултат товарните влакове ще пътуват разстоянието от близо 1627 км между двете пристанища в проекта - от Мароня на Егейско море до Висла на Балтийско море – само за 9 часа и 21 минути.

SNS има петнадесет пъти по-голяма пропускателна способност от средната европейска железопътна линия и по линията може да се транспортира огромно количество товари - до 1,2 милиарда тона годишно.

 

Ползите от един ТЕН-Т коридор за България и Европа

 

Трансевропейските мрежи (TEN) отчасти се финансират от Европейския съюз, отчасти от държавите-членки. Финансовата помощ от ЕС служи като катализатор, като държавите членки трябва да осигурят основната част от финансирането. Финансирането на трансевропейските мрежи може също така да бъде допълвано със средства от структурните фондове, с помощ от Европейската инвестиционна банка или с участие на частния сектор.

Съществува възможност за използване на механизма за свързване на Европа.

Представеният пред ЕК проект за «Егейско-Балтийски коридор» става в резултат на започналите през септември 2018 r. обществени консултации на ЕК за разглеждане на постигнатия до момента напредък във връзка с изпълнението на мрежата TEN-T, след влизането в сила на насоките на Комисията.

Оценката се извършва като подготовка за преразглеждането на мрежата TEN-T през 2023 r. и цели също така оценяване на ефективността на политиката относно TEN-T в ключови области като алтернативните горива, цифровизацията и мултимодалния транспорт.

 

Проект ABC+De

 

“Егейско-Балтийският TEN-T коридор“ е част от паневропейския проект за мултимодален транспорт и за управление на водите на река Дунав и нейните притоцинаречен «ABC + De». Той отново е разработка на «Лардж инфрастръкчър проджектс».

 

ABC + De означава връзка от Егейско море до Балтийско море и река Дунав.

За р. Дунав компанията е създала система за управление на водите й от км 1899+000 до км 0+000 (в т.ч. и гр Пасау, Германия); за основните притоци – р. Сава (от Загреб, Хърватия до км 0+000 ); р. Тиса (от Сегед, Унгария до км 0+000) и р. Морава (от км 10+000 до км 0+000) и за езерото Балатон.

 

Проектът ABC+De решава 7 основни проблема по река Дунав:

• Прекратяване на наводненията.

• Ограничаване на отрицателното въздействие на сушите и промените в климата.

• Ефективно корабоплаване - през цялата година (без периодите на лед ) при осигурено 4 м. «газене» на корабите чрез създаване на нови водни пътища седми клас за 4,00 м. «газене» на корабите по река Дунав от Сулина км 0+000 (също от пристанище Констанца) до км 1899 + 000 с обща дължина 1568 км и по река Сава от р. Дунав (км 1337+500) до Загреб - с дължина 279 км.

• Опазване на околната среда и развитие на биоразнообразието;

• Свързаност на двата бряга на реката;

• Производство на «зелена» енергия;

• Единно управление на реката и нейните притоци.

 

За Лардж инфрастръкчър проджектс

 

"Лардж инфрастръкчър проджектс” е българска компания, която създава и цели развитие на инфраструктурни проекти в областите на транспорта и управлението на водите. Изпълнителен директор и основател е инж. Румен Марков.

Основните цели на дружеството са:

• Създаване на високоефективни инфраструктурни проекти в държавите от Европейския съюз въз основа на икономическите ползи; единна правна рамка за реализиране на един проект в няколко страни-членки; най-новите постижения в областта на техниката и технологиите; привличането на частни капитали за осъществяването им; намаляване генерирането на парникови газове, опазване на природната среда и развитие на биоразнообразието; свързаност и развитие на регионите в държавите от ЕС в Източна Европа.

 

• Основните проекти на “Лардж инфрастръкчър проджектс“ са:

 

• ABC+De

• Trerivs – управлява водите в долните течения на реките в Източна Тракия - Марица, Арда, Тунджа, Еритропотамос и Ергене и за воден транспорт.

 

• TransBalkan - високоскоростна железопътна магистрала “Крайова - София – Солун”

 

• АМ “Дунав – Егея” е автомагистрала, свързваща региона на Букурещ с ново пристанище на Егейско море.