Енергийната стратегия: В следващите два месеца държавата трябва да действа, ако иска да има нов ядрен блок през 2030 г.

Необходимо е бързо решение от страна на правителството и Народното събрание, в рамките на следващите два-три месеца, ако искаме страната ни да има шанс да изгради два нови ядрени блока до 2030 г. Това стана ясно от представената нова енергийна стратегия на страната ни "Българската енергетика – Стратегия 2023-2053". Презентацията бе направена от енергийният министър Росен Христов в присъствието на президента Румен Радев и служебния премиер Гълъб Донев. Проектодокументът по същество дава начало на дебата за бъдещето на енергетиката и икономиката у нас. Две от политическите партии - ГЕРБ и ДПС одобриха като цяло насоките на новата енергийна стратегия, а представителите на БСП запазиха мълчание при представянето.

По отношение на ядрените централи страната ни трябва да действа бързо, ако наистина планира да има нови ядрени блокове през 2030 г. Намеренията на служебното правителство са решение за нова ядрена мощност да бъде взето през първото тримесечие на 2023 година, за да има шанс блокът да бъде изграден в следващите седем години, стана ясно от представения документ.

Намерението е два блока с мощност от по 1000 MW да бъдат изградени на площадка „Белене“. Няколко години по-късно пък на площадка „Козлодуй“ трябва да бъдат изградени заместващите блокове 7 и 8. Те трябва да заработят около 2050 г., когато се очаква да приключи експлоатационния живот на 5 и 6 блок на централата.

Ударното затваряне на въглищни централи се очаква да започне след 2030 г. като до тогава въглищните региони трябва да са напреднали в своя зелен преход. Ударно ще започнем и производството на водород по устойчив начин, който дори се планира да изнасяме за чужбина.

От анализа на Министерство на енергетиката става ясно, че страната ни иска да остане нетен износител на електроенергия в следващите десетилетия. Според анализите обаче същата амбиция има и Гърция, а Румъния смята да изгради ВЕИ и модулни реактори. Така България остава с опцията да инвестира в нови електропроизводства в Западните Балкани.

Новост е идеята да се съхранява електроенергия под земята като „сгъстен въздух“. Предвижда се и завършване на разширяването на ПАВЕЦ „Чаира“ до 2030 г. В момента централата е с тежки поражения след капитален ремонт и вече една година е извън строя. Към момента няма яснота кога действащата част на помпената ВЕЦ ще бъде дори възстановена.

От енергийното ведомство са извадили от архивите и проекта за изграждане на два ВЕЦ-а по поречието на река Дунав. Проектът е съвместен с Румъния и ВЕЦ-овете ще са разделени 2х2. Мощността, отредена за България е около 870 MW, става ясно от новия проектодокумент. Всъщност проект е от съветската ера на развитие и индустриализация у нас, но така и не е бил развит. Причината е, че се е предвиждало завиряване на половината от площта на община Никопол. В напреднал стадии сме и за започване на предпроектно проучване на тези проекти за ВЕЦ по Дунав. Вече активно работим с румънската страна по въпроса, обясни енергийният министър Христов.

Друга новост е идеята за изграждане на нова подземна ПАВЕЦ у нас. Тези нови ПАВЕЦ и проектите за сгъстен въздух са с мощност от 1 GW и се очаква да са факт до 2030 г. Тогава ще бъдат въведени и 1,5 GW системи за сезонно съхранение на енергия както и ще се предлагат услуги за балансиране при доставките на енергия от трети страни.

За геотермалната енергия все пак е преценено, че такива проекти може да има единствено на локално ниво у нас, и няма достатъчно ресурс за строеж на огромни централи.

Водород и ВЕИ

Държавата очаква занапред да изнася не само електроенергия, но и водород. Идеята е след 2030 г. да се увеличи производството на зелен водород значително. След 7 години у нас ще има изградени 1 GW електролизатори с производство на 90 хил. тона на година. През 2050 г. дори се предвижда да има 5 GW електролизатори и производство на 520 хил. тона на година за местно потребление и износ.

 По отношение на зелените централи се предвижда изграждане на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 г. През 2053 г. у нас ще има 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности.