Ако бизнесът не нормализира цените, компенсациите да отиват към крайните потребители, предлага Ваня Григоров от КТ "Подкрепа"
Задържането на цените би предполагало намаляване на инфлацията, посочи Добрин Иванов от АИКБ.
![article picture alt description](/web/files/articles/40667/main_image/thumb_850x480_inflation-money.jpg)
Снимка: 3eNews
Ако не успеят управляващите да накарат бизнеса, и особено прекупвачите, да нормализират цените, то да помислят компенсациите, които се дават на бизнеса, да се насочат към крайните потребители. Това коментира в „Здравей, България” икономическият експерт към КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.
Инфлацията при храните все още е висока. Тя уточни, че дори когато средната инфлация се увеличава с по-бавни темпове, тази при храните продължава интензивното нарастване. „Причините за увеличение на цените на храните бяха много през миналата година. Но спекулата е ужасно голяма”, посочи още Григорова.
Според Добрин Иванов от АИКБ пазарите в България са силно конкурентни и има много продавачи, което предполага, че ще има конкурентна ценова борба за завладяване на пазари. „Причините за повишаването на цените са обективни. Не наблюдаваме повишаване само в една група стоки или услуги, а общо на пазара. Имаме фундаментална причина - цената на енергоносителите и горивата”, подчерта той.
Иванов поясни, че още в средата на 2021 г. е започнал ръст на цените при производителите. „Този ръст, в началото на 2022 г., достигна до 40% и към средата мина 48%. Той се прехвърли на крайните продукти в по-малка степен. Тоест, повишаването на цените е очаквано, а причините са обективни”, изтъкна представителят на АИКБ.
Той обяви, че призовават бизнесът да е социално и обществено отговорен, когато цените на енергоносителите и на горивата започнат да падат. „Ако не се намалят цените на продуктите, то ако се задържат на тези нива, инфлацията до средата на годината може да падне с поне 10%. Самото задържане на цените би предполагало намаляване на инфлацията - да стигне до 7-8%”, посочи Иванов.