Анна Ларсон, Reloop Europe: В дългосрочен план депозитната система е най-евтиният вариант за събиране на опаковките

В България заговорихме за депозитна система съвсем скоро. Очакваме да се направи оценка на възможностите за въвеждането й, но Министерството на околната среда е замразило работата по въпроса и няма информация дали скоро ще бъде обявена обществена поръчка.  Директивата за пластмасите за еднократна употреба наложи високи цели за събиране на пластмасови бутилки. Освен това страните извън ЕС имат амбицията да събират повече контейнери за напитки, които в момента са лошо рециклирани или захвърлени. Решението е съвсем познато ни от миналото, когато сме връщали бутилките си в магазина срещу малка сума в замяна, а тази система днес наричаме депозитна.

Депозитната система на Швеция е най-старата европейска депозитна система за опаковки от напитки за еднократна употреба, въведена през 1984 година. Правителството реши да използва концепцията на депозитната система, позната от моделите за многократно пълнене и повторно използване. Системата е въведена първоначално за контейнери за напитки за еднократна употреба, изработени от метал. През 1994 г. страната въведе събиране на отпадъците на бутилките за еднократна употреба.

Швеция успява да затвори цикъла на производство и рециклиране на пластмасовите бутилки изцяло на местния пазар. По този начин събраните над 90% материали не се изнасят в друга държава-членка на ЕС или други страни. Те остават на местния пазар и се използват от местния производител за производство на нови бутилки от 100% рециклирана пластмаса.  Системният оператор е създал модела на базата на рециклиране „от врата до врата“ и правото на първи отказ. Всички събрани бутилки се обработват в една и съща зона. Returpack е организация с нестопанска цел, която е 50% собственост на Шведската пивоварна асоциация и с дял от по 25% на Шведската асоциация на търговците на храни и нa Шведската асоциация на малките магазини. Шведската агенция по околна среда е контролиращият орган. Въвеждането на системата отнема средно около 2 години.

Швеция беше отправната точка за модерните депозитни системи за контейнери за напитки за еднократна употреба. Оттогава 10 страни в Европа са въвели системите през всички тези години. Миналата година две нови държави въведоха схемата за депозити - Словакия (1 януари 2022 г.) и Латвия (1 февруари 2022 г.). Латвия и Словакия показват проактивен подход към прилагането кръговата икономика и са последните страни в ЕС, които решиха да въведат депозитната система преди прилагането на Директивата за пластмаси за еднократна употреба и могат да бъдат пример за България в много отношения. Разговаряме по темата с Анна Ларсон, директор, Кръгова икономика, Reloop Europe:

Г-жо Ларсън, какви са разликите и приликите между депозитните системи на Швеция и на Латвия?

Разбира се има прилики, има и разлики. Шведската система беше първата в Европа, която беше създадена за опаковките за еднократна употреба. Правителството разбра, че има много голямо количество метални опаковки за еднократна употреба и приложи метод за връщане на тези бутилки. Правителството разшири поетапно системата и за пластмасовите опаковки. Първата разлика идва от това, че системата в Латвия включва пластмасови контейнери, метални контейнери, контейнери за стъкло както за еднократна, така и за многократна употреба. В Швеция все още имаме контейнери, които се използват за повторна употреба, което е основно важно за пивоварната индустрия. Те не принадлежат на централен системен оператор както тези за еднократна употреба, но се събират от отделните производители отделно. Докато в Латвия един системен оператор има отговорността за събирането на информацията за пуснати на пазара и събрани опаковки за еднократна и многократна употреба.

Латвия прави стъпка напред и това е нов елемент в управлението на депозитна система, в който системният оператор решава да даде възможност на всички производители в Латвия да използват една стандартна бутилка за многократна употреба. Разликата е, че като системен оператор, компанията събира тези бутилки и производителите могат да ги използват. Повторното използване е по-успешен пример за кръгова икономика и в много случаи е по-добрата система от рециклирането. 

Повечето от европейските страни имат централизиран модел, където има един системен оператор за контейнерите за еднократна употреба, създаден от производители и търговци.

Дали в Швеция би взела пример от системата на Латвия, за да я промени в тази посока?

Всяка депозитна система независимо по какъв начин е създадена и функционира, осигурява висока събираемост на отпадъците от опаковки, защото е приемлив ценови модел, потребителят плаща, когато идва в магазина и получава своя депозит обратно, когато върне опаковката. Всички депозитни системи имат над 90% събираемост.

Разбира се като шведски гражданин бих искала да мога да си върна също и стъклената опаковка, да мога да взема всичко от вкъщи и да го върна на едно място, с това Латвийската система донякъде надгражда създадения модел в Швеция.

В България имаме различни контейнери за пластмаса и стъкло, но системата все още не е много ефективна? Дали депозитната система би направила събирането по-ефективно?

Разбирам. Депозитните системи са перфектни за напитки. Това се дължи на два фактора. Първо, контейнерите за напитки натоварват нашата околна среда и не може да са навсякъде, но където отидем в планината, в езерата лесно пренасяме особено пластмасовите и алуминиевите опаковки, защото са леки за носене, но са лесни и за изхвърляне. Това е основната причина, поради която депозитната система има преимущество  през останалите системи с контейнерите тип иглу. Също, сравнена с другите системи, депозитната система предоставя спестяване на въглеродни емисии и намалява въглеродния отпечатък, защото контейнерите за напитки се нуждаят от повече място. Те се намират до домакинствата и заемат много място, сметоизвозващите камиони преминават хиляди километри до дома на всеки. Докато с депозитната система всъщност работи по следния начин, аз вземам опаковките от вкъщи и ги връщам в магазина.

Но вие също транспортирате тези опаковки с колата си до точката за събиране или до магазина?

Да, но аз така или иначе отивам до магазина и също както виждате тук в магазина, зад машината за пускане на монетите, пластмасовите и металните опаковки се приемат, смачкват се на място, което спестява 25% от обема на камионите и спестява курсове на превозните средства. Това спестява и емисии, а според анализите спестяванията на емисии дори надхвърлят 30%.

Всички производители и търговци ли участват в тази система в Латвия, в другите европейски страни?

Що се отнася до важността на производителите, вносителите, търговците, те трябва да бъдат част от системата. Системата е национална и е задължително да се включват всички на територията на страната. Всеки продукт трябва да бъде свързан към депозитната система. Що се отнася до магазините всяка страна трябва да избере между две опции. Едната опция е за страните, където има много малки магазини, обвързани с традиционна търговия и тогава всеки магазин трябва да участва. Ако процентът е 50% малки магазини и 50% големи вериги, тогава също трябва да се включат всички. В страни като Латвия, Естония, включително в Скандинавските страни, където по-голяма част от магазините са големи търговски вериги, регулаторите решават, че в градовете само големите вериги над 3000 квадратни метра например са длъжни да връщат опаковките обратно. В селските райони само магазини над 60 кв м са задължени да връщат бутилки т.е. не всички магазини са задължени да имат пунктове или складове за събиране на опаковките.

Хотелиерският и ресторантьорски бизнес или ХоРеКа сектора също е част от системата, но няма задължението да събира от всеки от улицата, единствено опаковки, които са консумирани на негова територия. Но дали и кога ще бъдат включени в системата зависи от местния регулатор в страната.

Кой е най-подходящият начин за управление и опериране на депозитната система?

В Европейския съюз основната рамка и практика е, че производителите и търговците създават организацията или дружеството, което ще извършва тази дейност. Производителите имат задължение да събират както е и в България по правилата за разширена отговорност на производителя. Търговците влизат, защото техните обекти са местата, на които се събират опаковките. Този оператор функционира като организация с нестопанска цел и не може да реализира печалба от събирането на опаковките. Това е публична услуга, а производителите имат отговорността да държат таксите максимално ниски. Затова доминиращият метод в Европа е комбинация в сътрудничество между производители и търговци, които изграждат системата и организацията, която реализира дейността. Специалното в Латвия е, че рециклиращите компании също участват в основаването на системата в дял около 12% от инвестицията.

Първоначалната инвестиция е много голяма обаче?

Да, права сте. Но това, което е важно да се знае е, че това е основно инвестиция на производителите и когато погледнете в ефективността и резултатите, които постига в дългосрочен план всъщност се оказва най-евтиния вариант, по –евтина от събиране на отпадъците от домовете. Това е национална система, всички са въвлечени в процеса и носят еднаква отговорност и приходите от събраните такси покрива разходите за системата и работна ръка.