Замърсяването с азотни оксиди и прах ще продължи да бъде предизвикателство за София
Най-основен източник на емисиите от азотни оксиди в градската атмосфера на София е транспортът, с изключение
на незначителни фонови нива, формирани от други източници и пренос от другаде
Множеството отчитани превишения от граждански измервания на азотния диоксид (който има вариращ дял от азотните оксиди през сезоните) през последните години на различни места в града и в близост до транспортни източници показват, че резултатите постигнати от сценария за 2030 година, който стъпва на ограниченията заложени в проекта на наредбата за ЗНЕ (с последно заложени ограничения към 2028 година) е възможно да са достатъчни за достигане на сегашните нормативи в част от засегнатите от превишенията градски среди. Това показва най-новият доклад на екологично сдружение "За Земята", който представя няколко алтернативни сценария за по-големи зони за ниски емисии, които да имат ефект и да доведат до намаляване на замърсяването на въздуха в столицата. Столична община прие наредбата, която предстои да влезе в сила през декември тази година.
Но дори и тогава все още ще бъдат далеч над сега предлаганите от ЕК норми (от 10 μg/m3 средногодишна (25% от сегашния праг) и 25 μg/m3 среднодневна (нова) стойност), които стъпват на препоръките от Световната здравна организация и предстои да бъдат разгледани от ЕП. В тази връзка средните екологични групи 2, 3 и 4 (определени в Наредба No Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност), които съответстват на Евро 3 и 4 категориите, и които преобладават по улиците на София и ще продължат да преобладават, имат в много от случаите по-неблагоприятни емисионни фактори (установено, както лабораторно, така и в реално движение), както от NOx, ФПЧ 2.5, по-ниските, така и от по-високите категории и липсата на ограничения и насърчителни механизми за подмяната им в следващите години се очаква да поддържа проблемните нива на замърсяване.
При алтернативното предложение съкращението за 2026 година би позволило достигане на настоящите норми без намаление на трафика и дела на придвижванията с лични и служебни МПС. При очакваните бъдещи норми на ЕС, дори и намаление на трафика с 20% няма да бъде достатъчно, за достигането им, което предполага още по-амбициозно прехвърляне на пътуванията към други по-щадящи и конкурентни начини, както и намаляване на нуждата от пътувания и изминати разстояния, благодарение на организацията на регионалното и градско развитие, на ежедневните и периодични дейности, на комуникацията и електронното управление.
Според приетата наредба движението на най-замърсяващите автомобили от първа и втора екологични групи ще бъде ограничено в две зони. Двете зони са "Малък ринг" (между булевардите „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Ген. Скобелев“, „Сливница“ и улица „Опълченска“), в който ограниченията ще влязат в сила от декември 2023-та и "Голям ринг (между булевардите „Сливница“, „Данаил Николаев“, „Ситняково“, „П.Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Х.Ибсен“, бул. „П. Ю. Тодоров“, бул. „И.Е. Гешов“ и бул. „Константин Величков“), в който ограниченията ще започнат от декември 2027-ма.
Какво приеха общинските съветници?
При фините прахови частици е важно да се отчете приноса на дизеловите автомобили, като по-специално тежко-, средно- и
лекотоварните имат ключова роля в замърсяването, заедно с най-старите и неизправни МПС, но финия прах, който се дължи
на износването на материали и повърхности и многократното им повдигане и пренос е около 1,5 пъти повече, което отново има по-
тясно отношение към по-тежките категории МПС, в т.ч. вановете и хибридните и електрически превозни средства.
Освен това делът на тази група източници на фин прах намалява в много по-малка степен от дела на частиците отделяни при горивните процеси в сценариите към 2026 и 2030 година при запазване на трафика. Логично при намаляване на трафика и техния дял намалява по-значително.
Това е показателно за нуждата от синергия между въвеждането на ЗНЕ от транспорта в синхрон с амбициозни мерки за прехвърляне на по-голяма част от пътуванията с автомобили към, например алтернативни здравословни зелени коридори, бързи транзитни автобусни коридори и др. като временни и трайни решения за активно придвижване или ползване на обществен транспорт.
Отчетлива е и нуждата от по-широко обхват на защита на районите около интермодалните възли (в широкия център и около вторичните центрове), където има множество ползватели на обществения транспорт и големи групи на открито или в помещения в близост до източниците изложени на здравен риск, както от азотните оксиди и производните им замърсители, така и от финия прах, но така също и от шума, от пътнотранспортните произшествия и други наслагващи се отрицателни въздействия по места, пише доклада.
Целият доклад с алтернативните сценарии за 2026 и 2030 година на екологично сдружение "За Земята" може да видите ТУК.