Какво губи България от отлагането да се присъедини към еврозоната

Отлагането на присъединяването на България към еврозоната означава много широк кръг от пропуснати ползи, коментираха за БТА финансистът Борис Петров и Николай Василев, управляващ партньор на "Експат Капитал", бивш вицепремиер и министър на икономиката.

БТА припомня, че в петък, 17 февруари, служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото страната ни изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация.

Вижте още: Отлагат приемането на еврото в България от 1 януари 2024 година

Пропуснатите ползи от това са, че с влизането в еврозоната съществено намаляват изискванията на финансовите пазари за лихвените проценти при рефинансирането на държавните ценни книжа на България - с около 1 процент до 1,5 процента, каза Борис Петров. Това е свързано с намаляването на т. нар. суверенна рискова премия във връзка с очакваното повишение на кредитния рейтинг на страната от влизането в еврозоната. Оттам следва, че се отлага и намаляването на изисканите лихвени проценти към дълговете на населението и фирмите към банките например, посочи финансистът.

Петров посочи още, че влизането в еврозоната означава поне един процент по-ниска лихва по държавните ценни книжа и оттам по-ниска лихва и за частния сектор, и банковите дългове на всички бизнеси и домакинства в икономиката, които са доста съществена част - около 85 милиарда лева, а на държавния сектор са около 37 млрд. лв. Тоест говорим за една стойност на дълга около 118 млрд. лв. При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е доста по-евтино на годишна база - около 1,2 милиарда лева по-малко по консервативна оценка, каза анализаторът.

Други пропуснати ползи са свързани с отлагането на преструктурирането на баланса на банковата система, на кредитните институции, защото влизането на България в еврозоната води и до преструктуриране на баланса на кредитните институции във връзка с намаляването на процента на минималните задължителни резерви от 10 на сто на 1 на сто, каза Борис Петров. Той отбеляза, че това освобождава един ресурс от около 10 процента от БВП или около 15 млрд. лева разполагаеми ликвидни активи за банките, които биха могли да се използват за финансиране на инвестициите в икономиката и за финансиране на държавните ценни книжа, емитирани от правителството, ако бюджетният дефицит остане на тези завишени нива. Петров добави, че при най-консервативни оценки това е около 300 млн. повече приходи годишно за банковия сектор.

Това са съществени пропуснати ползи и за банковия сектор, а в същото време имаме пропуснати ползи и за БНБ, защото преструктурирането на баланса на БНБ води до намаляване на необходимостта от покупки на чуждестранни ценни книжа с рейтинг не по-нисък от АА- (в момента 17,6 млрд. лв.), които са с по-ниска доходност, отколкото ценните книжа, които България емитира на международните пазари, каза финансистът. Той отбеляза, че с влизането на еврото този голям валутен резерв няма да бъде нужен на страната и от тази гледна точка също ще бъдат освободени съществени ресурси, които могат да се инвестират по инвестиционна инициатива с мандат на Министерство на финансите и съответните фондове-разпоредители.

Според Борис Петров това е едно краткосрочно отлагане във времето, заради това, че законодателният орган не успя да изпълни ангажиментите, които страната беше поела още през 2020 г. с влизането във втория етап на Европейския валутен механизъм. По думите му жалко е, че тези съществени пропуснати ползи за икономиката се отлагат, защото времената не са лесни.

Петров отбеляза още, че по отношение на критерия за инфлацията Европейската комисия (ЕК) допуска известна гъвкавост. Тя дава възможност да се елиминират някои държави, които са предоставили държавна помощ във връзка с компенсиране на негативните ефекти по линията на енергийните цени за тяхното население и ако те имат много съществен ефект за намаляване на инфлацията, ЕК може да елиминира тези държави с най-ниска инфлация от извадката, именно с този аргумент, посочи Петров, като даде пример с Хърватия. При приемането на Хърватия бяха извадени инфлациите на Франция, Гърция и Финландия, като най-ниски, заради висока енергийна подкрепа. Така средната инфлация в трите държави с най-ниска инфлация в Еврозоната бе 4,9 процента. В извадката от три държави с най- ниска инфлация могат да се окажат държави с малко по-висока инфлация и така България да изпълни изискванията на този важен Маастрихтски критерий, каза Борис Петров.

Финансистът коментира още, че България винаги може да изиска извънреден конвергентен доклад, за да й бъде направена оценка за степента на изпълнение на Маастрихтските критерии. 1 юли 2024 г. е първата реалистична дата за изискване на такъв доклад, в контекста на политическата обстановка в страната и насрочените на 2 април парламентарни избори, посочи Петров. Според него обаче амбицията трябва да остане не само по отношение на служебното правителство, но и на политическите партии с евроатлантическа ориентация и те следва да направят ускорено гласуване по важните приоритетни закони, свързани с въвеждането на еврото.

Ако това се случи в първите месеци на мандата на новия парламент, датата в началото на второто полугодие изглежда реалистична за изискване за един нов конвергентен доклад, който отнема около два месеца да бъде извършен и един за приемане, посочи Петров. Като отбеляза, че исторически няма държава, която да е въвела еврото от средата на годината, Петров каза, че за България е важна датата на решение на Съвета за одобрение на конвергентния доклад, с който ще се докладва евентуално, че страната е изпълнила критериите за членство.

След това се фиксира датата за въвеждането на единната валута. Дали това ще стана примерно от 1 януари 2025 г. да въведем еврото, ако се вземе решение към края на 2023 г., че България е изпълнила всички критерии, на практика финансовите пазари ще разглеждат страната като част от еврозоната от датата на вземане на решение, да кажем в края на 2023 г., посочи Борис Петров. Той добави, че така само техническите аспекти за въвеждането на банкнотите и монетите ще останат да бъдат въведени от 1 януари 2025 г. и от тогава ще се преструктурират балансите на банките и БНБ. Така една съществена част от ползите за икономиката ще бъдат налични още в края на 2023 г. и в хода на 2024 г., само за банките и БНБ консумирането на ползите ще се случи от началото на 2025 г., каза финансистът.

Бившият вицепремиер и бивш икономически министър Николай Василев каза, че разделя позитивите от присъединяване към еврозоната на три групи  - икономически, свързани с банковия сектор и с международен престиж. Той посочи, че икономическите позитиви означават повече търговия, инвестиции, туризъм, спестени трансакционни разходи, повишен кредитен рейтинг, намалени лихвени разходи. По отношение на банковия сектор, Николай Василев каза, че с членство в еврозоната в бъдеще банковата система ще бъде много по-стабилна и доверието в нея ще бъде много по-високо, ако освен нашата централна банка, и Европейската централна банка наблюдава българските банки. Третата група ползи са тези, които не могат да бъдат измерени математически, но са най-важни и са свързани с международния имидж и авторитет на страната, каза Василев.

Николай Василев също отбеляза закъснението в законодателството, свързано с членство в еврозоната. Законодателството закъсня много отдавна, всички са виновни, смята Василев. Според него все още могат да бъдат приети тези закони през април и май и по думите му, ако има политическа воля от ново прозападно и реформаторско правителство, дори можем да се включим и в датата 1 януари 2024 г. По отношение на инфлацията като другия посочен проблем за отлагане на датата, Василев коментира, че инфлацията започна да пада и според него ще пада през цялата година. Може да се направи компромис, ако само това е нашият проблем, каза той. За целта обаче следващото правителство трябва да води непроинфлационна политика и да вкара бюджет без дефицит, посочи Василев.

Николай Василев изрази разочарование от решението за отлагане на датата за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г. За мен това е управленски провал и цивилизационно предателство, посочи той. По думите му това е провал на четирите служебни правителства и последното редовно, "които не направиха нищо съществено, за да се приближим към еврозоната и с цялостните си политики на бюджетни дефицити, на инфлация и на липса на каквато и да е политическа воля, включително законодателна, провалиха възможния успех на България". България до лятото на 2021 г. имаше реален шанс да влезе през 2023 г. заедно с Хърватия, но ние го пропиляхме, което за мен е предателство, каза още Николай Василев.

Присъединяване към еврозоната е същото като да се пита какво е да не влезем в ЕС. За мен не са важни математическите ползи и вреди, важни са цивилизационните – България можеше бързо да влезе в списъка на западните развити, богати цивилизовани държави, а сега няма да бъдем толкова близо до центъра на европейския континент, коментира Василев.