За еврото да се говори разбираемо и ясно, призова премиерът Гълъб Донев

Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно, с аргументите, които са основани на разумни факти, а не събуждат ирационални страхове. Това каза служебният министър-председател Гълъб Донев при откриването на конференцията „България по пътя на еврото“, организирана от Министерството на финансите.

Според финансовото ведомство, целта на форума е да бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата пред България от това да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута, да се дискутира свършеното до момента и какво предстои.

По думите на премиера, за да се открият съмишленици, трябва да се представя позицията разбираемо и достъпно. Донев добави, че с конференцията се открива големият разговор в обществото, който ще търси сближаването на българските граждани с идеята за присъединяване на България към еврозоната.

Министър-председателят вярва, че присъединяването на България към най-развития икономически съюз в света и въвеждането като официална парична единица на втората платежна валута в света, ще направи България по-подготвена както за сегашните, така и за следващите възможни кризи. Присъединяването ни към еврозоната ще ни даде допълнителна стабилност както във финансово-икономическо, така и в геополитическо отношение, допълни Гълъб Донев.

Какво е направено досега

България е член на Европейския съюз (ЕС) вече 16 години, а от 2020 г. е част и от Механизма ERM II, припомни премиерът. Той изтъкна, че през тези години страната ни спазва значителна част от изискванията за конвергенция, а по някои показатели дори е сред водещите страни в ЕС. С помощта на европейските си партньори България се адаптира към променящите се условия, така че сме успели да запазим високото равнище на заетост и историческо ниското ниското ниво на безработица. „Съхранихме стабилни своите публични финанси и насочихме мерки срещу инфлацията, породена от неочаквано високите цени на енергийните ресурси в световен план“, заяви Донев. Той е убеден, че постигането на дългосрочна устойчивост ще бъде улеснено, ако страната ни е член на еврозоната.

Важно е да се спомене, че в изследвания в страните, които вече са въвели еврото, показват, че влизането в еврозоната не носи значителен ефект върху инфлацията, а основните рискове произтичат единствено по линия на нелоялни търговски практики, обърна внимание Гълъб Донев. Според него членството в еврозоната ще доведе до по-пряка съпоставимост и прозрачност на работните заплати. Напоследък се наблюдава позитивна тенденция към понижение на дългосрочно безработните. Това може да се интерпретира като показател за добра готовност на нашия пазар на труда, смята служебният премиер.

Въпреки че България няма да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 г. , служебното правителство е твърде решено да продължи работата по техническата подготовка на страната ни със същото ускорено темпо.

Валдис Домброскис: Присъединяването към еврозоната означава много повече от замяна на лева с евро

Преди всичко става въпрос България да избере да се присъедини към сърцевината на европейския проект, защото това защитава Европа по време на финансова или икономическа криза. Това каза изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис. Той също подчерта, че хората трябва да бъдат ясно информиране за положителните последствия и рисковете от приемането на еврото.

Домбровскис посочи, че поемането по пътя към присъединяването на еврото означава задълбочаване на интеграцията на страната в ЕС и демократичния свят. От жизненоважно значение е България да не се разколебава от избрания път, заяви той. Домбровскис изтъкна, че от създаването си еврото се превърна в нещо повече от средство за обмен между държавите в еврозоната, то е символ на силата ,единството и солидарността на Европа, в момент когато тези ценности са заплашени и подложени на изпитание.

За готовността на България за присъдиняване към еврозонота Домбровскис подчерта, че са изпълнени три от четирите критерия за конвергенция (Маастрихтските критерии): стабилност на обменния курс, стабилни публични финанси и сближаване на лихвените проценти. Остава ценовата стабилност, но днешната висока инфлация по света затруднява изпълнението на тази задача, посочи зам.-председателят на ЕК. Според него, важно е бюджетният дефицит да е под 3%.

В заключение гостът поздрави българското правителство за постигнатото досега, което е впечатляващо. Знам че пътят към еврото може да е трънлив, но се надяваме Бългаия да е 21-та членка на еврозоната, каза в заключение Валдис Домбровскис. Вчера по време на академичната си реч след удостояването му със званието Доктор хонорис кауза на УНСС Домбровскис каза, че е възможно България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 г.

Вижте още: Валдис Домбровскис: България още не е изпълнила критерия за ценова стабилност по пътя си към еврозоната

Министърът на финансите Росица Велкова: Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото

и за бъдещето си успешно функциониране в еврозоната. Това каза служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева по време на откриването на конференцията "България по пътя на еврото", която направи кратък преглед на свършеното досега. По нейните думи, устойчиво протича процесът на номиналната и реална конвергенция.

Велкова обясни, че инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция. Постигането на критерия за ценова стабилност (неизпълнения досега критерий) е предизвикателство за страната ни поради сравнително ниските цени в сравнение с това на страните на ЕС като цяло и тези от еврозоната.

Министър Велкова отбеляза, че икономиката на България е над три пъти по-енергийно интензивна съпоставена с другите страни на ЕС.

Високата енергийна интензивност на българската икономика означава по-големи вторични ефекти върху производствените и потребителските цени в страната, което затруднява постигането на критерия за ценова стабилност, отчете министър Велкова. 

По отношение на критерия за дългосрочен лихвен процент може да се каже, че в исторически план изпълнението на този критерий за конвергенция не е било проблем за България, припомни служебният финансов министър. Очакванията са в средносрочен план България да продължи да изпълнява този критерий. 

През последните 25 години България демонстрира стабилна бюджетна позиция на сектор държавно управление и традиционно държи добри позиции по отношение на критерия за стабилни публични финанси. Министър Велкова припомни, че бюджетният баланс през 2022 г. е отрицателен с 2,9 процента от БВП на начислена основа. Също така дългът на сектор държавно управление е значително под критерия 60 на сто от БВП и възлиза на 23,1 процента от брутния вътрешен продукт към края на септември 2022 г. по данни на Евростат. „И двата критерия – държавният дефицит и дългът отговарят напълно на изискванията за членство в еврозоната“, изтъкна Росица Велкова.

По отношение на другия критерий - за стабилност на валутния курс - през юли 2020 г. българския лев се присъедини към валутния механизъм ERM II със съществуващия фиксиран курс към еврото, с което България изпълнява и този критерий. Страната ни полага усилия и за постигане на правна конвергенция, като работи за преодоляване на правните несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕК и Европейската централна банка през 2022 г. 

За успешно присъединяване към еврозоната, наред с покриване на номиналните критерии и увеличаване на реалната конвергенция, следва да се осъществи ефективно практическа подготовка на икономиката, администрацията, гражданите на замяната на лева с еврото, както и да се повиши информираността на обществото по отношение на въвеждането на еврото.

България ще подаде молба за изготвяне на конвергентните доклади доклади от ЕК, ЕЦБ при изпълнение на оставащите ни законодателни ангажименти, както и при устойчив тренд на намаляване на инфлацията, каза в заключение министърът на финансите Росица Велкова.

Управителят на БНБ Димитър Радев: Текущите проблеми със законодателната програма за еврото е следствие на политическата криза

Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години, обобщи управителят на БНБ Димитър Радев. Той представи накратко какво е свършила досега централната банка.

Според него, текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма, описа ситуацията управителят на БНБ.

Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция за затягане на паричната политика, посочи още Димитър Радев.

Управителят на БНБ отбеляза усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство за овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Радев обаче заяви, че подобен резултат не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран с гарантиране постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3 процента от БВП.

Димитър Радев отбеляза, че решенията на текущите проблеми в процеса на присъединяване към еврозоната могат да се търсят отношение на политическата и фискалната консолидация. Това означава намирането на достатъчно устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясно дефинирани и широко подкрепени приоритети, включително за присъединяването на страната към еврозоната, посочи Радев като изрази надежда въпросът да получи достатъчно убедителен отговор след изборите на 2 април.

Фискалната консолидация би била логично следствие на политическата консолидация, тя трябва да даде достатъчно силни гаранции не само в годишен, но и в средносрочен план за възстановяване на фискалната позиция на страната и изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, посочи управителят на БНБ.  Той добави, че бюджетът трябва експлицитно да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии - дисциплиниране на разходите за ограничаване на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагане. По думите му извън този по-широк контекст мерките за овладяване на инфлацията ще бъдат спорадични и неефективни.

Димитър Радев очерта ролята на БНБ в контекста на еврозоната, работата на централната банка по законодателната рамка и техническата подготовка. 

Нашият банков сектор постигна исторически най-високите си резултати за рентабилност, показателите за капиталова адекватност и ликвидност са над средните за ЕС, изтъкна Радев. Той посочи, че е добре да се помисли къде щеше да бъде България, ако останалите икономически и други сектори в страната имаха подобни резултати. Важно е да се помисли и къде беше БНБ и банковият сектор не много отдавна - през 2014 г. и 2015 г., когато турболенциите, през които преминахме надхвърлиха далеч границата на банковия сектор. Трансформацията от тогава до състоянието, в което се намираме днес показва сериозни и решителни реформи в контекста на пълното интегриране в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, каза Радев.

Управителят на БНБ каза още, че банката работи системно и последователно по законодателната рамка и техническата подготовка за членство в еврозоната. Той отбеляза приетите в края на декември м.г. промени в закона за БНБ, както и работата по цялостен нов проект на закон за БНБ, който централната банка трябва да подготви до края на 31 март т.г. Законопроектът трябва да включи последните промени и да регламентира всички останали въпроси от работата на институцията в условията на еврозоната като Радев посочи, че по този проект има постигнат сериозен напредък.

По отношение на БНБ няма нито един ден закъснение по законодателната програма, свързана с еврозоната, както и нито една открита тема по този въпрос, както с Европейската централна банка, така и с Европейската комисия (ЕК), каза Димитър Радев. Той декларира, че по подобен начин стоят нещата и по отношение на техническата подготовка като отбеляза, че БНБ и търговските банки са предвидили в бюджетите си за 2023 г. необходимите средства за нейното осъществяване.

Президентът Румен Радев: За България членството в еврозоната и Шенген е стратегически важна цел

Това каза президентът Румен Радев по време на откриване на конференцията "България по пътя на еврото". По неговите думи в исторически план България винаги е била важна и неделима част от Европа. Така е и днес, защото страната ни е важна и неделима част от общото европейско и икономическо пространство.

Стокообменът, съвместните производства, инвестициите в България са в огромната си част със страни от Европейския съюз (ЕС) и то от еврозоната, изтъкна президентът Радев. Той даде за пример данните за стокообмена с Германия.  За миналата година страната ни има ръст от над 22 процента. Стокообменът вече надхвърли 12 млрд. евро - с голямо положително салдо за България. "Ако ние продължаваме с тези темпове на нарастване на стокообмена, а това е тенденция в последните години,  до 3 години този стокообмен ще надхвърли 20 млрд. евро", посочи държавният глава.

Най-сериозна е инфлацията в страните от Източна Европа, които са най-близо до конфликта в Украйна. Първо, защото най-тежко се усети прекъсването на веригите за доставки на енергоресурси. Второ, разходите за най-неотложните житейски нужди като процент са най-големи, каза президентът. Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт, отбеляза още държавният глава. По думите на Радев това е процес, който е важно как ще се управлява.

Президентът Радев изтъкна, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи за нашата страна. Според него голямото предизвикателство е да бъдат подготвени българските граждани за това. Това изисква отговорна работа на институциите, допълни той. 

На следващия парламент и правителство няма да е лесно, защото ще трябва да „удържа“ дефицита по време на криза, коментира Румен Радев. Той обърна внимание, че не трябва процесът по влизане в еврозоната да води до понижаване на жизнения стандарт на българите. Напротив, той трябва не само да съхранява, но да нараства. Затова трябва да се мисли това как ще се комбинира със стратегическите цели, които си е поставила България, отбеляза държавният глава. 

България ще трябва да усъвършенства макроикономическата си политика, ще трябва най-сетне да се направи нещо за т.нар. таргетирана помощ, допълни президентът. Радев изтъкна, че ще трябва още много да се направи, най-вече да се укрепят контролните органи и механизми.

Трябва да приложат такива модели, които в преходния период да не водят до спекула, а да се съхрани жизненият стандарт на българите. Трябва да се облекчат и условията за правене на бизнес в България. Това означава ефективна политика и действия за приемането ни в еврозоната. Трябва да се овладеят основните фактори, които генерират инфлация, каза още президентът Румен Радев./БТА