С европейски средства ще се подобри инфраструктурата за риболовната дейност у нас
България има традиции в риболова, но и хората трябва да търсят повече родни продукти
"България има традиции в производството на различни храни, а историята показва, че рибните продукти са присъствали в диетите на българите много отдавна – риби, раци, миди", заяви Георги Събев, заместник-министър на земеделието. Той цитира официална статистика, според която България е една от държавите, които консумират най-малко риба – 6,7 кг на глава от населението. Според него статистиката не отразява действителността, тъй като има много любителски риболов, който не е обхванат от тази статистика. "Всяка година има над 100 000 риболовни билета за любители. Не сме наистина съвсем на дъното, напротив, имаме традиции", посочи зам.-министърът, цитиран от БТА. Той присъства на кръгла маса, чиято тема бе "Качеството и безопасността на рибните продукти в България", организирана от Сдружение "За достъпна и качествена храна".
За рибните продукти се говори все по-малко, дали защото не влизат в стандартната потребителска кошница или защото се сещаме за тях само на Никулден. Но искаме да напомним, че въпреки скока на цените на храните, тези продукти са достъпни и качествени, каза Андрей Велчев, председател на сдружението.
Според Събев в идните години се очаква да има свръхтърсене на рибни продукти, тъй като те могат да бъдат добър заместител на други източници на протеини.
Аграрният заместни-министър заяви, че България има добра инфраструктура в това отношение. Той посочи, че има инструменти в новата програма "Морско дело, рибарство и аквакултури" 2021-2027, които ще помогнат на повече оператори да модернизират производствата си.
Според зам.-министър Събев е необходима промяна в поведението на потребителя – българският потребител не търси българска продукция. Той смята, че е необходимо да се увеличи видимостта на българските аквакултури, най-вече в летния сезон по Черноморието. "Още миналата година направих предложение за означение на български черноморски улов, но най-сигурно е, когато бизнесът въвежда определен стандарт", каза Събев.
"Мисля, че беше крайно време да се покажем на по-широката общественост, че съществуваме като сектор, част от икономиката. Най-важният момент в работата е да добием, преработим, съхраним, опаковаме и експедираме за европейския и световен пазар качествени и безопасни храни. Факт е, че продаваме на изключително екзотични дестинации и то количества, които представляват много голям процент от нашата преработвателна индустрия", сподели Йордан Господинов, председател на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ фиш". По думите му, рибата, която се изнася, и тази, която остава на нашия пазар, е една и съща.
Той подчерта, че в тяхната асоциация има и фермери, и цитира официална статистика, според която членове са около 35 процента от развъждането на риби и миди, 27 фабрики, които преработват и продават малко над 70 процента от продукцията в България, и 53 риболовни съда, от които 23 са лодки, улавящи 61 процента от рибата.
"Нашите наблюдения и изследвания са, че в България вече се консумират 10 кг риба на глава от населението, но това официална статистика не може да го докаже по ред причини, защото методиката за събиране на данни е различна", обясни Господинов. По думите му внасяме около 50 000 тона риба и други водни организми, ловим около 15 000 тона от Черно море и Дунав, развъждаме около 15 000 тона аквакултури. Това прави около 80 000 тона, а официално изнасяме 10 000 тона преработени продукти. "Остават 70 000 тона, разделени на 7 милиона души население, се получава около 10 кг на човек", заключи той, като припомни, че това е според изследване на "БГ фиш".
Господинов каза, че след 1989 г. контролът на храните тотално се е променил. "Преди да влезем в ЕС, 7 предприятия бяха получили одобрението да продават в цял свят, включително и в Европа. А сега нещата се засилиха, защото част от предприятията в Северна Африка закриха, да кажем, преработката на скариди и в България се преработват скариди, които пристигат от азиатския пазар, съответно с добавена стойност, в потребителски опаковки, заминават за Европа", допълни той.
По думите му, освен със скариди, сме там и със сьомга на същия принцип. Продаваме и рапани на азиатските пазари, на Иберийския полуостров и Апенините – миди, цаца на Румъния и т.н.
Господинов обясни още, че в България видовете са малко и затова внасяме 200 вида риба и рибни продукти, като голяма част от тях добавяме стойност и ги изнасяме на тези, които ги произвеждат.
"Голяма част от малките фирми не продават на вътрешния пазар по редица причини", каза председателят на "БГ фиш". Сред причините той посочи, че има по-елитни пазари, по-скъпо платени, по-лесни контакти.
Господинов припомни, че произвеждат 10 вида от Черно море, които имат стопанско значение, има интересни сладководни водоеми, както и опит в производството на скариди и стриди. Той призова земеделския министъра за повече субсидии за сектор "Рибарство".
Заместник изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Галя Викьова увери присъстващите, че агенцията осъществява контрол на всяка стъпка от добив до съхранение на риба и рибни продукти. Тя апелира потребителите да сготвят рибата в най-кратък период, след като я вземат, тъй като тя е чувствителна храна.
Според Господинов това е най-контролираният сектор, като веригата е под самоконтрол и официален контрол. Той подчерта още, че в нашите географски ширини няма заболяване по рибата, което може да зарази хората.
По думите на Борислав Чавдарков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), борбата с бракониерството нито е лесна, нито е напълно осъществима, но той все пак изрази мнение, че на този етап се справят успешно.