Обръщане на тенденциите на затопляне ще има едва към 2050 или 2100 година
Наблюдаваме естествен ход на цикличност на времето, но с влиянието на нашата икономическа дейност и използването на голямо количество ресурси предизвикваме все по-резки климатични промени, сподели климатологът Симеон Матев.
На прага на астрономическата пролет, която настъпи на 20 март 23:24 часа говорим за времето и изминалата зима. Тази зима се оказа най-топлата в България за последните 135 години. Това е втората най-топла зима в Европа в последните 44 години. Последните 3-4 години се затопля 3-5 пъти повече отколкото това се е случвало през последните 30 години и това е притеснително. Това подчерта климатологът Симеон Матев по време на онлайн поредицата на онлайн платформата Климатека пресклуб на тема ”Защо зимите не са това, което бяха?”
Всъщност ние наблюдаваме естествен ход на цикличност, който в момента е период на затопляне. Но трябва да добавим, че той се случва в 3-5 пъти по-бързо от нормалното именно поради нашата икономическа дейност, защото използваме голямо количество ресурси, промяната на средата води и до по-екстремните климатични промени. Не е малък нашият пръст в тези промени, каза Матев.
За последните 113 г. трендът на повишение е с 0,16 градуса по Целзий. Това много ли е или малко, ще си отговорим на въпроса с факта, че за последните 33 години изчисленията показват увеличаване на температурите с 0,5 градуса по Целзий на десетилетие, три пъти по-голямо от целия изминал период, поясни още Матев.
Климатът в света се затопля по-бързо от целия изминал век, допълни климатологът.
За периода 31 декември-2 януари Европа е преживяла най-екстремното си събитие, за тези три дни са съставени над 1000 топли рекорда за деня или за месеца. Освен това трябва да имаме предвид, че това се случва на много голяма територия, почти всички страни включително и България. Само в Германия 970 станции отбелязват топли рекорди. В Испания на 2 януари температурата е 25 градуса. Норвегия, Ирландия и части от Средиземноморието отбелязват единствено изключение.
Тази зима надминава 2007 г. като най-топлата до момента.
В България най-топлата зима от 135 години насам, това е най-топлата зима за много райони на Южна и Източна България.
Както споменахме 2023 е най-топлата зима у нас от 135 години наса. Това е най-топлата зима за много райони на Южна и Източна България. За голяма част от Северна България 2007 г. остава най-топлата зима. Най-топлата е в трите най-големи града на страната. За София това е най-топлата с повече от градус спрямо 2021 г. (другата най-топла година). За Варна това също е най-топлата зима в историята на града. Същите са данните и за Пловдив. Няма години с поднормени температури.
Аномалията е много голяма и не може да компенсира годините с отрицателна аномалия, много голяма стойност. 2023 превъзхожда с повече от градус 2020, 2021 и 2007 година. Последните най-студени зими у нас са били 1963 г. и 1985 година. 1963 г. е запомнена с най-голяма снежна покривка на хижа Пирин от 480 см, а 1985 с режим на тока, тъй като река Дунав замръзва изцяло и въглищата не е можело да бъдат транспортирани.
2012 г. е последна отчетливо студена зима с ниски температури от една седмица, а във Видин измерени - 28 градуса по Целзий, а в Кнежа -29 градуса по Целзий. 2017 г. е еталон за леден период в началото на януари седем дни температурата не премина -7 градуса. Студеното се помни повече от топлото, сега впечатление прави топлото, каза климатологът.
Трендът на повишение на температурите за трите ни големи града три, но и в цялата страна е пъти по-голям от последните 30 години, не се различаваме от Европа, скоростта на затопляне е два пъти по-голяма от изминалите години.
От 1850 г. температурата се е повишила с близо 1,2 градуса по Целзий. Трендът на повишение през XX век е 0,006 градуса по Целзий на десетилетие, а за последните 30 г. е 0,21 градуса по Целзий на десетилетие. Най-бързо се затоплят полярните райони на Земята.
Ефектите: Все пак преминахме по-леко през енергийната криза заради по-топлото време
Може да кажем, че топлото време имаше своите положителни ефекти. Последствия от топлите зими може да се каже, че имат положителни ефекти върху нас. Заради зимата ползвахме по-малко ток, а енергийната криза можеше да бъде много по-сериозна, каза Симеон Матев.
В градовете нямаше затруднения и повишени разходи за снегопочистване, по-лесно придвижване, особено за възрастните хора, имаше по-малко температурни инверсии, благоприятен фактор за по-добър въздух.
Негативите са повече
Повече топли дни през зимата, периоди с нормализиране, но разликата с топли дни е по-голяма, тези резки температурни промени от 10 от -5 или 15 градуса разлика е стрес за хората, за природата. Топлото време води след себе си повече екстремни метеорологични явления. Гръмотевичните бури в София през зимата са нараснали между 1 и 9 пъти повече отколкото през средата на миналия век. Свлачища, срутища се увеличават, снегът все пак ги задържа. Флората и фауната търси свое нормално местообитание, ще се опита и да търси нови местообитания. Зимната летаргия изчезва, мечките остават будни, те трябва да се хранят, не са случайни набезите на мечки. Сериозен икономически проблем се създава, свързан със ски туризма
Изследване на австрийски климатолози показва, че ски сезонът в Алпите е намалял с 40 дни, страдат по-ниските райони.
Използва се голям ресурс за производство на изкуствен сняга, водата се връща, но енергията е доста голяма и тя допълнително натоварва природата заради липсата на сняг, коментира Матев. Това е изключително голяма промяна за земеделието, намаляват водните ресурси, топлото време причинява и повече болести по растенията и животните, но и за хората. Аграрният сектор трябва да се адаптира към отглеждане на нови култури и нов по-интелигентен начин на отглеждане.
Матев отново уточни, че затоплянето е цикличен процес, но трябва да добавим нашата икономическа дейност, която води до повече парникови газове. По-високи стойност на въглероден диоксид е имало в миналото, но за 20-30- темпът се е повишил многократно. Трендът на покачване на температурите едва ли ще се обърне близките 30 години, коментира още климатологът.
Често у нас не се взема предвид сериозно мнението на климатолозите, но задължително е общини и държава да подготвят планове за адаптация, отговори на въпрос на 3еNews Симеон Матев.