Пилотни модели за създаване на индивидуални сметки за обучение и микроудостоверения представи АИКБ
Снимка: АИКБ
С дял от 2% участие на възрастните в обучения България се нарежда на последно място сред страните членки на ЕС. За да отговори на това предизвикателство, в рамките на Европейската година на уменията, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разработи и представи пилотни модели за въвеждане на индивидуални сметки за обучение и микроудостоверения като решение на проблема за ниското участие на възрастните в учене през целия живот, съобщиха от работодателската организация.
Индивидуалните сметки за обучение са специални виртуални портфейли, в които ще се набират средства, които да се използват единствено за обучение, което е с гарантирано качество и ползване на услуги по кариерно ориентиране и професионално консултиране. Чрез тях се цели преодоляване на една от бариерите пред голяма част от възрастните, които посочват че не са убедени в качеството на предоставяните обучения, за да инвестират средства за обучение, а някои обучения са твърде скъпи. Същевременно микроудостоверенията следва да отговорят на друго предизвикателство, свързано с липсата на време за обучение и по-голяма фокусираност на курсовете. Микроудостоверенията са краткосрочни курсове за обучения, които са изцяло в съответствие с нуждите на индустрията и на работната сила и дават възможност за бързо формиране на специфични умения като осигуряват лична, преносима и лесно проверима валидация. Те предоставят на работниците и служителите по-фокусирано съдържание, повече практически опит в обучението, персонализирано обучение и повече гъвкавост при планирането му.
Това стана ясно от думите на д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ по време на проведена днес кръгла маса на тема „Представяне и обсъждане на модели за въвеждане на индивидуалните сметки за обучение и на микроудостоверенията в България“.
„България години наред е на последно място по включване на възрастните в учене през целия живот и на предпоследно място по ниво на дигитални умения. Едва всеки десети възрастен гражданин участва в някаква форма на образование или обучение, а над ¼ от всички възрастни нямат основна грамотност, аритметични и дигитални умения, които се изискват за много от днешните работни места. Затова и АИКБ е приела сред своите основни задачи развитието на дигиталните умения сред по-възрастните работници и служители“, допълни още д-р Ангелова, която е и ръководител на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“.
Представените три модела за въвеждане на микроудостоверенията по време на кръглата маса дават различни решения според целевите групи и степента на контрол от страна на държавните органи. Но основната цел, която обслужват е да се даде ясен и бърз механизъм на лицата да участват в персонализирани обучения, които са кратки и съобразени с техните кариерни цели, нужди и отговорности.
По време на кръглата маса бяха представени и два модела за въвеждане на индивидуални сметки за обучение. Като първият модел е приложим на ниво предприятие чрез създаване на индивидуален запис за придобити квалификации и умения и оценка на необходимостта от допълнителни обучения. Докато вторият модел представя цялостна система за въвеждане на индивидуалните сметки за обучение на национално ниво чрез създаването на Секторни фондове за квалификация.
„Знаете, че в годината на уменията фокусът на ИСС е насочен изключително върху пазара на труда и повишаването на знанията и уменията на служителите и работниците. За нас представените днес модели за индивидуални обучителни сметки и микроудостоверения ще са изключително полезни, тъй като с решение на Министерски съвет ние имаме за задача да дадем препоръки за инкорпориране на тези два инструмента в България. С конкретиката, която АИКБ ни предоставя по моделите, считам че наша основна цел е съвместно с всички заинтересовани страни да направим така, че те да бъдат внедрени и да се прилагат възможно най-бързо.“, заяви Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.
За Десислава Георгиева-Ушколова, началник на отдел „Програмиране и договаряне“ в МТСП, представените инструменти могат да бъдат апробирани през оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. По думите й е важно да се търси връзката между пазара на труда и уменията, необходими на заетите лица. Тя припомни, че в новия програмен период има заделени над 600 млн. лв., чрез които трябва да бъдат обучени 500 000 души.
„В България за щастие се работи върху много инициативи, които имат за цел подобряване на знанията и уменията, както на младите, така и възрастните българи. Министерството има категорично желание да въведе оценка на качеството на провежданите обучения, които да се валидират от работодателите. Разчитаме на помощта и подкрепата на АИКБ за стартиране на този процес“, обяви Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“, МОН.