Пролетна прогноза: Забавяне на ръста на БВП до 1.8% и спад на инфлацията до 5.6% през 2023 г.

През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на БВП до 1,8 на сто, под влияние на влошени условиа на финансиране и в среда на нарастващи лихвени проценти, а инфлацията ще се понижи до 5.6%. Това предвиждат икономистите на Министерство на финасите, разработили Пролетната макроикономическа прогноза 2023 г., публикувана на сайта на ведомството.

Ръст на БВП

През 2022 г. реалният растеж на БВП на България достигна 3.4% при очаквано от 2.9% в есенната прогноза. По-високият растеж се дължеше на стабилно нарастване на потреблението на домакинствата. Очакванията за забавяне в растежа на потребителските разходи през втората половина на годината, вследствие на по-слабото нарастване на реалния разполагаем доход, не се сбъднаха, пише в прогнозата.

Очакванията за забавяне на БВП през настоящата година ще се дължи на потреблението, износа и изменението на запасите. Нарастването на частното потребление ще бъде подкрепено от растежа на реалния разполагаем доход, но ще се забави спрямо 2022 г. в синхрон с по-слабото нарастване на заетостта и на кредитите за домакинствата.

Растежът на потреблението на правителството също се очаква да е по-слаб спрямо 2022 г. В същото време инвестициите в основен капитал ще нараснат, подкрепени от публичните инвестиции. Частните инвестиции ще продължат да бъдат потиснати поради високата несигурност и влошаване на условията за финансиране. Изменението на запасите имаше положителен принос за растежа на БВП през последните две години, но в прогнозния период се очаква приносът да е неурален. Растежът на износа ще се забави съществено, поради по-слабото външно търсене. Това ще се отрази и в по-силен отрицателен принос на нетния износ към изменението на БВП.

В останалите години от прогнозния период повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните и инвестиции. В резултат, растежът на БВП ще бъде между 3-3.3%.

Пазар на труда

През 2022 г. темпът на растеж на заетите лица се ускори до 1.3% след отпадането на всички ограничителни мерки срещу COVID-19. Този темп е оценен да се забави до 0.4% през 2023 г. в съответствие с очакванията за цялостно ограничаване на икономическата активност в страната, породено от предизвикателствата във външната среда. Коефициентът на безработица за 2023 г. е оценен на 4.1%, като до края на прогнозния период се очаква да се понижи до 3.8%.

След същественото повишение на компенсацията на един нает от 18.4% през 2022 г., номиналният растеж на показателя ще се забави до 11.5% през 2023 г. в съответствие с очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор. Нарастването на доходите ще остане относително високо и през 2024 г., след което ще се забави с по-голяма стъпка.

Инфлацията

От последното тримесечие на 2022 г. се наблюдава забавяне на инфлационните процеси в страната, свързано най-вече с тенденцията на намаление на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, която се очаква да продължи до края на прогнозния хоризонт. Средногодишната инфлация, според ХИПЦ, се очаква да се понижи от 13.0% през 2022 г. до 8.7% през 2023 г. През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните стоки ще отчитат спад. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ.

Дефицитът по текущата сметка

През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка ще се запази без съществени изменения през 2023 г., след което ще се увеличи през 2024 г., движен основно от изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки. Към края на периода се очаква балансът да е отрицателен в размер на около 2% от БВП.

Кредитът за частния сектор

нарасна с 12.7% през 2022 г. в резултат на силно търсене на заемни ресурси от страна на предприятията и домакинствата. Темпът на кредитиране остана сравнително висок и в началото на 2023 г., но до края на годината се очаква да се забави успоредно с по-ниския икономически растеж, а ръстът общо на вземанията от неправителствения сектор да достигне 9%. До края на прогнозния период вземанията от предприятия ще останат относително стабилни, повлияни както от изпълнението на дейностите от НПВУ, така и от ускоряващо се нарастване на частните инвестиции. От своя страна, вземанията от домакинства ще се забавят през целия период. Вземанията от неправителствения сектор в края на 2026 г. ще нараснат с 8.2%.

Изготвен е и алтернативен макроикономически сценарий, отчитащ потенциални рискове пред прогнозата. В него се разглежда вариант на по-слабо външно търсене и по-голямо понижение на международните цени на суровините. В резултат от направената симулация и използваните допускания, растежът на БВП би бил по-нисък спрямо основния сценарий през 2023 и 2024 г., след което леко ще се повиши. Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане по-ниско спрямо базовия до края на прогнозния пeриод. Инфлацията леко ще се повиши през 2023 г. в резултат на обезценяването на еврото спрямо долара, но ще остане по-ниска спрямо базовия сценарий в периода 2024–2026 г.