Световните цени на храните поевтиняват за 12-ти пореден месец през март
За година, спрямо март 2022 година цените на храните са спаднали с 20.5 процента, сочат данните на Организацията по прехраната към ООН (FAO)
Индексът на цените на храните на Организацията по прехраната към ООН (ФАО) през март регистрира 12-и пореден месец на спад. Индексът на FAO, който следи цените на най-продаваните храни в световен мащаб, през март достигна ниво от 126.9 пункта спрямо 129.7 пункта през февруари или спад с 2.8 пункта (2.1%), което е най-ниското му ниво от юли 2021 година, сочат данните на световната организация.
За последните 12 месеца от март 2022 г. стойността на индекса е спаднала с цели 32.8 пункта (20.5 процента). Основният фактор за спада на индекса през март е понижението на цените на зърнените храни, растителните масла и млечните продукти, докато цените на захарта и месото се повишават.
Според FAO, поевтиняването се дължи на стабилните доставки, по-слабото търсене и удължаването на сделката за износ на украинско зърно през Черно море. От организацията на ООН посочват, че поевтиняването се дължи на спад на цените на зърнените храни, растителните масла и млечните продукти, което контрира поскъпването на захарта и на месото.
"Макар и цените да спадат на глобално ниво, те си остават все още твърде високи и продължават да растат на много местни пазари, което създава допълнителни проблеми пред хранителната сигурност", казва в съобщение за медиите главният икономист на ФАО Масимо Тореро. "Това се отнася с особено сила за развиващите се страни, чиито валути спадат спрямо долара и еврото, а дълговете им растат."
Индексът на FAO за цените на зърнените храни през март пада с 8.2 пункта до 138.5 пункта (5.6 на сто на месечна база), като пшеницата поевтинява със 7.1 на сто, царевицата - с 4.6 на сто, а оризът - с 3.2 на сто. На годишна база показателят се понижава с 31.6 пункта (18.6 процента) спрямо март 2022 г.
Индексът на цените на растителните масла на FAO се понижава с 4.1 пункта (3.0 процента) спрямо февруари и на годишна база показателят спада с 47.7 процента. Спадът на този индекс е кумулативен резултат от по-ниските цени на соевото, рапичното и слънчогледовото масло, което компенсира увеличението на световните цени на палмовото масло.
Индексът на цените на млечните продукти на FAO се понижава с 0.8% на месечна база и с 15.6 пункта или 10.7 на сто на годишна база. Този спад през март се дължи на по-ниските котировки на сиренето и млякото на прах, докато цените на маслото се повишиха. Понижаването на световните цени на сиренето се дължи на намаляване на покупките от повечето водещи страни вносители в Азия в контекста на увеличаване на експортното предлагане, включително от запаси, от страна на водещите износители.
Индексът на цените на месото на FAO леко се повишава с 0.8% спрямо февруари, но с 6.3 пункта (5.3 процента) по-нисък от март на миналата година. Цените на говеждото се повишиха през март, водени от по-високите вътрешни цени в САЩ, където се очаква броят на кланиците да намалее през следващите месеци. Цените на свинското месо се повишиха леко, главно поради покачващите се цени в Европа на фона на продължаващите ограничени доставки и нарастващото търсене преди Великден. За разлика от тях, цените на птичето месо продължават да падат за девети пореден месец на фона на слабото търсене на внос на световните пазари и въпреки ограниченията в предлагането поради широко разпространени огнища на инфлуенца по птиците в редица големи страни износителки.
Индексът на цените на захарта на FAO нараства с 1.8 пункта (1.5 процента) и така този показател, който продължава да расте втори пореден месец, достигна най-високата си стойност от октомври 2016 година. Това увеличение на цените беше продиктувано главно от опасения относно по-строгите доставки на световните пазари през сезон 2022-2023 г. в резултат на влошените перспективи за реколтата в Индия, Тайланд и Китай.
В отделен доклад, посветен на доставките и търсенето на зърнени храни, FAO повиши прогнозата си за производството през 2023 г. със 786 милиона тона, или с 1.3 на сто под нивата от 2022 г., което е вторият най-голям регистриран годишен обем на производството на зърнени храни.
"В Азия се очаква засетите площи да са близо до рекордните нива, но в същото време сушата влияе зле на реколтата в Северна Америка и Южна Европа", посочват от FAO. Организацията на ООН повишава и прогнозата си за обема на добивите на зърно през 2022 г. до 2.777 милиарда тона, или само с 1,2 на сто по-малко от количествата, събрани през 2021 г. Очаква се производството на ориз да възлезе на 516 милиона тона, или с 1,6 на сто под рекордната реколта през сезон 2021/22 година.