Два пъти по-голям финансов ресурс за България до 2027 г., много европейски програми се забавят, но има и много нови възможности

През следващия програмен период 2021-2027 г. има безпрецедентен финансов ресурс за България, но и за всички страни в ЕС. Това е двойно по-голямо финансиране. Това коментира Любов Панайотова, директор на Европейски Институт по време на конференция "Възможности за европейско финансиране", на което беше представено практическо ръководство за европейските фондове и програми 2021 - 2027, организирана от евродепутата от ЕНП Ева Майдел и фондация Европейски институт.
Безпрецедентно големият финансов ресурс, който Европейският съюз мобилизира за справяне с кризите, предоставя тази възможност.

Освен традиционните средства през многогодишната финансова рамка на ЕС – оперативните програми и тези, управлявани от Европейската комисия, в следващите години България може да използва ресурс от инструмента за възстановяване от пандемията NextGenerationEU, Фонда за справедлив преход и енергийния план RepowerEU.

Снимка: Ева Майдел, член на Европейския парламент (в средата), Любов Панайотова, директор на Европейски Институт и 
Владимир Кисьов, председател на УС на фондация Европейски институт

След дълго забавяне, някои от програмите вече са активни, но повечето тепърва трябва да бъдат оформени и стартирани. Това създава предизвикателства в две направления. От една страна се спират инвестициите в конкурентоспособност на
икономиката. От друга, се създава несигурност за посоката на развитие на страната по отношение на основните политически приоритети на ЕС, чието отражение са въпросните финансови инструменти.

Важно е да начертаем нашите национални цели към европейско членство, възможности да сме част от еврозоната и Шенген. Ако не го направим възходът на партии като Възраждане няма да бъде случаен, реалният разговор в обществото ни липсва, подчерта Ева Майдел.

Не само трябва добре да познаваме програмите, но и да познаваме правилата, защото не е лесно средствата да се усвояват. През 2003-2005 г. се отвори финансиране в сферата на транспорта, но ние нямахме проекти, само проектът за метрото беше готов. Днес говорим за богатите земеделци със майхбах и красивите земеделки, но всички са продук на липсата на неефективно усвояване на средствата, защото програмите не се познават достатъчно добре, посочиха експертите.
Днес освен оперативните програми, можем да се възползваме от ресурс по Плана за възстановяване, но има редица програми, които се транsформират и обновяват, програма Хоризонт стана Хоризонт Европа и предоставя също изключителни възможности в много сфери, включително инвестиции в гарантиране на здрави почви и храни, 100 климатично неутрални града, дейности за справяне с рака. В енергийната сфера работи програма за изследване и обучение на Евратом с бюджет близо 2 млрд. евро. Програмата цели да провежда ядрени изследвания и дейности за обучение, над 5 млрд. евро е програмата за международен термоядрен експериментален реактор. По InvestEu с бюджетна гаранция от 26 млрд. евро, могат да бъдат мобилизирани десетократно повече средства за инвестиции през Европейската инвестиционна банка за иновации и дигитализация.
Неправилното разбиране и липсата на подход за тези финансови инструменти, не дава възможност за ефективно използване на тези средства.

За да имаме инвестиции, трябва да имаме предсказуема среда, ясна геополитическа ориентация. Всяко едно евро стратегически инвестиции носи още седем в инфраструктура и допълнителни услуги. Време е да говорим политически некоректно, трябва да дефинираме проблемите и да ги решаваме, преимущество е да сме в еврозона, само трансакционните разходи в момента са 400-500 млн. евро. Тези средства могат да се насочат по всички сектори например помощи за плодове и зеленчуци, каза Левон Хампарцумян, председател на БФБЛ. С влизането в еврозоната растежът ще се забави, но това е нормално, ще спечелят икономически активните хора, за останалите влизането в еврозоната ще бъде неутрално събитие, допълни той. Разполагаме със средства, но ги разпределяме грешно, дори бих казал, че има работа, но не достигат хора, подчерта Хампарцумян. 

ЕС промени България, но ние не говорим за това. Изоставихме темата България в ЕС и позволихме да навлязат странни възгледи. Националният интерес беше обяснен като в противопоставяне на европейския. Но в България има мълчаливо мнозинство, което смята, че българската идентичност е част от европейската, каза Огнян Минчев, директор на Института за регионални и
международни изследвания През последните 15 години за Европа не се говори извън административните щампи. Това оставя българските граждани във вакуум, в който навлизат визи и интереси с антиевропейски елементи, допълни той.

Политиката на ЕС за регионално развитие не е възможна без структурните фондове. Те дават рамката и правят възможно реализирането на важни общински проекти чрез съфинансиране. Забавянето на европейските средства прави така, че общините буксуват и са много притеснени, че няма да могат да реализират жизнено важни услуги за своите граждани, каза доц. Харалан Александров, социален антрополог, изследовател и анализатор

Наръчникът с възможностите за европейско финансиране може може да видите ТУК.

Предстои да бъде изготвена и втора част с по-голям акцент и фокус върху средствата и възможностите конкретно за България, наръчникът ще бъде периодично допълван онлайн и достъпен за всеки, който има добра идея.