Коалицията от екоорганизации алармира за порочни практики, застрашаващи зони от Натура 2000 като Атанасовско езеро, Ропотамо, Айтоска планина

За лоша практика при разработването на специфични природозащитни цели на защитените зони от Натура 2000 алармира Коалиция “За да остане природа в България”. Те се възлагат на лица, заинтересовани от инвестиционни проекти в зоните. Поводът са разработените специфични цели за 21 зони от екологичната мрежа Натура 2000 от „ВиК“ ЕАД – Бургас, които работят по „Интегриран воден проект за област Бургас“, засягащ зони по Черноморското крайбрежие.

Коалицията изпрати становище срещу предложените “природозащитни цели”, които са непълни, в някои случаи изцяло сгрешени и които вместо да бъдат основа за опазването на природата у нас, обслужват частни интереси.

Защитените зони от мрежата Натура 2000 са важни места за опазване на природни местообитания и на конкретни видове. За да се случва на практика това опазване, Европейската директива за местообитанията поставя три задължителни изисквания при обявяване на зоните. Първото изискване е да е ясно състоянието на видовете и местообитанията, второто изискване е да се посочат заплахите за поддържането на тяхното благоприятно природозащитно състояние, третото е да се посочи ролята на зоната за пълнотата и свързаността на цялата мрежа “Натура 2000”. Само ако са изпълнени тези условия може да се изготви стратегия за реално опазване, която да регулира позволените и забранените дейности на територията на зоните.

В разработените от ВИК - Бургас специфични цели за 21 зони по протежението на Черноморското крайбрежие заплахите и ролята на зоните за пълнотата и свързаността на цялата мрежа практически не са отчетени.

През юни 2020-та, „ВиК“ ЕАД – Бургас сключва договор на стойност повече от 450 млн. лв по Оперативна програма „Околна среда“ за изграждане на „Интегриран воден проект за област Бургас“.

Заради мащаба на проекта, той е одобрен директно от Европейската комисия. Тъй като обаче много от дейностите ще се осъществяват на територията на защитени зони от мрежата “Натура 2000”, а за доста от тях процесът за разработване и одобрение на целите не е приключил, Комисията изисква за инфраструктурата в „Натура 2000“ да се посочи като източник на финансиране собствен принос на бенефициента (ВиК Бургас) до финализиране разработката и одобрението на консервационните цели.
Следователно, приемането на целите е от изключителна важност за ВиК Бургас. Още повече, ако процесът се управлява от самите тях. Все пак, тези цели би следвало да положат основата на това как може да се опазват видовете и местообитанията, за които защитените зони са обявени, кои дейности биха били заплаха за това опазване и кои не.

Специфичните цели не отчитат специфичното състояние на видовете към 2022 година

Специфичните цели, публикувани на сайта на МОСВ на 23 март тази година не отчитат нито специфичното състояние на местообитанията и видовете към 2022 г., нито специфичните заплахи и влияния, действащи върху тях в конкретните защитени зони.

Фрапантен пример за това са целите на местообитание 1150 Крайбрежни лагуни в BG0000270 Атанасовско езеро. През последните години тук са извършени редица консервационни дейности за възстановяване и поддържане на водния режим в 3 проекта по програма LIFE. Наличните годишни доклади за състоянието на местообитанието отчитат всички влияния и заплахи и определят лимитиращите фактори за състоянието му. Част от тези заплахи са изоставяне на солодобива, наводнения от околните територии, фрагментация, урбанизация, замърсяване. Ето защо основните приоритети следва да бъдат насочени в изработване на адекватни мерки за намаляване на риска от изоставяне на солодобива и управление на водния режим

.
Нищо такова не откриваме в целите, разработени по поръчка на „ВиК“ Бургас. Всъщност лицата, стоящи зад разработването на целите дори не са поискали годишните доклади, за да се запознаят с най-новата научна информация за местообитанието, за което изготвят цели за опазване.

Друг пример е природно местообитание 6220* в защитена зона BG0000151 Айтоска планина. Това местообитание в зоната в момента е предмет на изграждане на фотоволтаична инсталация, която директно ще унищожи 69,97 ха от него. В цитираните заплахи и влияния за това местообитание подобни инвестиционни проекти не се разглеждат, а това би могло да бъде мотив за одобряване на други такива в бъдеще.

Още по-интересни примери ни дава защитена зона BG10001 Ропотамо. Там са посочени за опазване комплекси, които изобщо не се срещат в защитената зона и нямат никакво отношение към спецификите на зоната. В същия дух - в списъците с типични видове са посочени такива, които не само не се срещат в защитена зона Ропотамо, а дори и в тази част на България.

Това са само няколко конкретни примера, но те са показателни за процеса по изготвяне на специфичните цели.

Ние, от Коалиция “За да остане природа в българия” смятаме за неприемливо възлагането на изготвяне на целите от инвеститор на мащабен инфраструктурен проект, без този процес да бъде управляван от МОСВ. По този начин съществува реална опасност в целите да бъдат заложени възможности за реализиране на един или друг етап от инвестиционния проект, без да бъде извършвана оценка за неговото съответствие с целите, поради липса на определени заплахи и влияния в конкретни местообитания или видове. Освен всичко, това може да отвори широко вратата за следващи инвестиционни проекти.

Повече може да прочетете ТУК.