Ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото дискутираха синдикати, работодатели и граждански организации (допълнена)

Подкрепа за присъединяване на България към еврозоната и необходимост от информационна кампания, която достъпно и разбираемо да обясни на хората ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото, изразиха представители на синдикатите, работодателски и граждански организации на дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната". Дискусията в Гранитната зала на Министерския съвет е организирана от Икономическия и социален съвет на България (ИСС), съобщи БТА.

При откриване на дискусията председателят на ИСС Зорница Русинова каза, че можем рамките на една година да поставим правната рамка за приемане на еврото, да поставим важните въпроси и да им намерим решения. Нашето общество има нужда от такива дискусии, в които всички да сме заедно, за да отговорим професионално и откровено на всички въпроси, които обществото задава, заяви Нина Стоянова, зам.-управител на Българската народна банка (БНБ) по време на дискусията.

Приемането на еврото е значимо и положително събитие за страната. Днес еврото е валута на 346 млн. европейци, а 20 от 27 държави от Европейския съюз вече са въвели еврото, каза още тя. Все по-разширяващата се територия на еврото позволява на европейската икономика да има по-ниски разходи, повече инвестиции и конкурентоспособност. БНБ работи в тясно сътрудничество с Министерството на финансите и с Европейската централна банка в подготовката на приемането на еврото, посочи Нина Стоянова.

Въвеждането на еврото е фундаментална промяна, която ще донесе на страната ни множество икономически възможности, ще подпомогне по-бързо икономическото ни развитие, а това е пътят за по-добър живот на всеки един български гражданин. Това каза заместник-министърът на финансите Методи Методиев.

Методиев изтъкна, че присъединяването към еврозоната е ключова стъпка в процеса на пълната интеграция на България в Европейския съюз. Приемането на общата европейска валута е символ на принадлежността на България към европейската идея, посочи той.

Методи Методиев каза, че плавната и своевременна подготовка за приемане на единната европейска валута е от особена важност за безпроблемното въвеждане на еврото. Той отбеляза, че за тази цел работи Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, съпредседателстван от министъра на финансите и управителя на БНБ.

Въпреки че България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., служебното правителство продължава работа по подготовката на страната ни за членство с ускорени темпове, каза заместник-министър Методиев. Той припомни позицията на Министерството на финансите (МФ), че България полага всички възможни усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г. Методиев изброи част от работата по техническата подготовка, свързана с присъединяването към еврозоната. В процес на изпълнение са мерки, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в България, приет от Министерския съвет (МС) през май 2022 г., в процес на подготовка е и закон за въвеждане на еврото у нас, а проект на нов закон за БНБ, регламентиращ функционирането на централната ни банка в еврозоната, предстои да бъде одобрен от МС и внесен за разглеждане в Народното събрание, посочи Методиев.

Той припомни още, че наред с техническата подготовка за членство, следва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, чрез които се оценява номиналната конвергенция на България. Той припомни, че на този етап България не покрива критерия за ценова стабилност. Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция в държавата, отбеляза той.

Предизвикателство вече е и постигането на критерия за стабилни публични финанси и ограничаването на бюджетния дефицит на 3 процента от БВП, каза заместник-министърът, като добави, че през последните 25 години България демонстрира стабилна бюджетна позиция на сектор "Държавно управление" и традиционна държи добри позиция по отношение на тези критерии.

Заместник-министърът на финансите каза, че приетият от МС в края на април проектобюджет за 2023 г. отразява фискалните ефекти върху параметрите на бюджетната рамка при сценарий без промяна на политиките, повлиян е от рамката на политиките, заложени в Закона за бюджета за 2022 г. и актуализацията му, както и от политическия цикъл, свързан с процеждане на предсрочни парламентарни избори.

Методиев каза, че целта е 49-ото Народно събрание в качеството си на законодателна институция да заложи своето виждане за бюджета и политиките в него, за което по думите му МФ ще окаже пълно техническо съдействие. Имаме готовност с приходни и разходни мерки, с оценен годишен фискален ефект, които могат да бъдат разгледани в НС и ако получат необходимата политическа подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение, каза Методиев. По думите му от дискусиите в публичното пространство изглежда, че има консенсус за 3 процента дефицит.

Видно е, че голяма част от политическите партии ясно заявиха, че присъединяването на България към еврозоната остава стратегически приоритет за държавата, добави той. Методиев каза, че придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на европейската валута в страната, но и от гледна точка на стабилността на икономиката ни в настоящата динамична финансова и геополитическа обстановка. Фискалната политика трябва да бъде благоразумна и съобразена с икономическия цикъл, като това ще спомогне в усилията за овладяване на високата инфлация и за по-нисък дефицит, каза той.

От разговори с европейските ни партньори става ясно, че за държавите от еврозоната, освен икономическите критерии, които страната трябва да покрие, от ключово значение е и политическата стабилност и подкрепата за продължаване на европейската икономическа интеграция, гарантирани от наличието на едно стабилно правителство, отбеляза Методиев.

Заместник-министърът на финансите каза още, че за гражданите въвеждането на еврото ще бъде един по-пасивен процес, като даде примери - банковите ни сметки, спестяванията, кредитите, задълженията ще бъдат автоматично превалутирани, цените ще бъдат предварително изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати или получаване на ресто ще бъдат в евро. За да изглежда всичко това "автоматично" за гражданите, Методиев отбеляза важността бизнесът да партнира на държавата с предприемане на активни действия, необходимо е също публичните надзорни и контролни органи да положат усилия за намаляване на злоупотребите и спекулата, и за предотвратяване покачването на цените вследстве въвеждането на еврото.

Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, изтъкна, че членството на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са кауза и основни приоритети за българския бизнес.

Продължаваме, макар и спорадично и реактивно, да водим ожесточен политически дебат за ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото. Неоспорими факти и разумни аргументи често отстъпват пред популистки и манипулативни внушения, които се заиграват с естествения страх от големи промени, който понякога съпътства всеки човек, посочи Попдончев. По думите му липсата на широка обществена информираност за практическите аспекти на присъединяване към еврозоната, както и недостатъчната навременна и детайлна комуникация с всички заинтересовани страни, допълнително подхранват несигурност и негативни нагласи. Затова според него ефективната комуникация е ключова за доверието в еврозоната.

Попдончев отбеляза ползите за българския бизнес от въвеждане на еврото - по-ниски трансакционни разходи, облекчени условия за експортно ориентираните отрасли, по-ниски разходи за лихви, по-добър достъп до финансиране, стимулиращ ефект върху инвестиционната активност. Той добави, че пред българските предприемачи стоят и немалко въпроси и предизвикателства, повечето от които с регулаторен и технически характер, като необходимост от промени в организацията на работа, превалутиране на парични наличности и активи, собствен капитал и ценни книжа, адаптиране на информационните системи и бизнес софтуер за работа с евро, деклариране и отчитане пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов надзор.

Според Попдончев какви са ползите и как ще се справим с предизвикателствата, не са най-важните въпроси. Трябва да отговорим само на един въпрос - защо България трябва да е част от еврозоната възможно най-скоро и сме длъжни да го направим на разбираем и достъпен език, смята той.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази от името на КНСБ и на КТ "Подкрепа" позицията на синдикатите за подкрепа от самото начало на процеса по присъединяване на България към еврозоната. Влизането в еврозоната ускорява икономическата и социалната конвергенция на страната членка, и ръстът на доходите е видим, посочи Димитров ползи от членство в еврозоната. Той също акцентира на важността на информационна кампания за еврото, която да бъде по-близо до очакванията и тревогите на хората.

Според Димитров е важно да се каже ясно защо инфлацията в България, но и в Хърватия в самото начало след влизането й в еврозоната, върви в едни по-динамични темпове. Според него за България обяснението е в спекулативното увеличение на редица цени и стоки от първа необходимост. От изключително значение е сега да успеем да овладеем ценовите равнища на справедливите им нива, а не на спекулативните нива, особено на стоките от първа необходимост, на хранителните стоки, каза Димитров и добави, че ако това не стане, ще бъде трудно на информационната кампания за еврото.

Според президента на КНСБ е важно също страната ни да има ясна позиция по отношение на изработване на правилата в ЕС, свързани с бюджетния дефицит. Нека да се опитаме да влияем върху тези процеси, освен да ги констатираме, посочи Димитров. По думите му България няма ясна позиция по въпроса можем ли и следва ли заедно с други държави да поискаме гъвкавост по отношение на трите процента дефицит. Защо отличници като България, Естония на съотношението дълг към БВП не могат да предложат и да наложат полза и за тях, когато по една или друга причина временно ни се налага отклонение от тези 3 процента, дори и в годината преди влизането в еврозоната, попита Димитров. Не казвам, че трябва да имаме по-голям от 3 процента дефицит, но когато се обсъждат правилата да участваме активно и да си извоюваме такова право, добави той. Ако можем да влияем на тези процеси, сигурно ще убедим повече граждани, че еврозоната се отнася справедливо и към бъдещите държави членки, каза още президентът на КНСБ.

По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а после - и войната в Украйна, и енергийната криза, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната. Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той всъщност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. в еврозоната, коментира президентът на КНСБ.

Димитров смята, че България трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на Еврозоната. Той представи таблица с данни за средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в Еврозоната. Когато през 2015 г. Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%, посочи Димитров. Той изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната - поне 1000 - 1100 евро.

Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители", отбеляза, че ИСС с дейността си през последните години показва активно отношение към националната кауза за въвеждане на еврото в България. Трябва в откровен, прагматичен, човешки разговор да се преборим със страховете на голяма част на българските граждани. Това ще стане с дискутиране на предизвикателствата, а не с поглед към миналото, каза той. Българите като държава и нация отдавна сме възприели еврото, отбеляза той. Остава като един спортен отбор да си дадем сметка, че сме тренирали години наред, натрупали сме умение, знания и сега на финала - трябва просто да си завържем правилно обувките, да излезем и да отбележим гол, и да продължим напред, образно описа Николов процеса на присъединяване на страната ни към еврозоната.

Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединяването си към eврозоната

Те акцентираха върху развитието на икономиката след приемането на еврото. Eкспертите от трите държави коментираха членството на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген, припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия. Тя подчерта, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за стабилност. По думите й още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60 на сто от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75 на сто от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването.

Около 75 на сто от нашия външен дълг беше деноминиран в евро, посочи експертът. И добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка е представило евростратегията. След консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството одобри и прие 2018 г. тази стратегия, каза също Летунич.

Стабилността на цените е била едно от големите предизвикателства, посочи Ирена Вебер, главен директор на работодателската организация в Хърватия. Тя също подчерта, че в държавата всички са работели за общата цел – еврозоната.

По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите, каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Минималната и средната заплата се очаква да нараснат още догодина. По думите й така се постига някакъв баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите.

Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.

Литва беше във валутен борд, преди да влезе в еврозоната, обърна внимание президентът на КНСБ Пламен Димитров. Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, каза, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Европейския съюз. Въпросът не беше "дали", а "кога", подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г.

Гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен, посочи Степина.