Д-р Зорина Петрова: Средствата за здравеопазване са инвестиция, а не разход

Д-р Зорина Петрова е завършила Медицински университет – София през 1994 година. От 1995 до 2000 г. е преподавател в Катедра по фармакология и токсикология на Медицински университет – София. Занимава се с преподавателска и научно-изследователска дейност. След 2000 година до днес продължава работата си в областта на лекарствената терапия в различни чуждестранни и български фармацевтични компании. Изпълнителен директор е в Medical Point

Автор: Надежда Николаева

Д-р Петрова, постоянно се увеличават средствата за здравеопазване, но резултатите все още не оправдават очакванията. Каква е причината за липсата на ефективност на системата ни, според Вас?

Много често, когато говорим за здравеопазване, всъщност имаме предвид болнолечение. На практика, фокусът ни е върху пациента, не върху човека. Цялата ни здравеопазваща система е изградена на логиката как да лекуваме, а не как да пазим здравето на гражданите, за да не стигат до лечение. Към лечението са насочени финансовите потоци, организацията, структурата на системата. От една страна имаме клинични пътеки, средства за лекарства, средства за медицински изделия, тоест всичко, което касае най-вече самото лечението, а от друга страна имаме хаотична, неясна и нестройна система за профилактиката. Реално съдържанието на здравната ни реформа беше как да се преобразува лечението, как да се модернизира, как да се промени и в тази насока са направени страшно много неща. Профилактиката и грижата за здравето на социума, обаче останаха обтекаеми и преплетени между социалните служби, трудовата медицина и държавни профилактични програми. В допълнение, профилактиката и цялата политика на здравеопазване са в ресора на Министерство на здравето, а болнелечението в голямата си степен е в ресора на Здравната каса, която по дефиниция е независим орган. На много късен етап започна да се изисква да се формира стройна система на профилактични програми, на вменяване на отговорност от самите пациенти, когато не реализират профилактичните си прегледи. Изпуснат беше момента фокусът да се постави върху профилактиката, в резултат на което здравеопазването вече е приравнено на болнолечението. Самият израз „парите следват пациента“ описва идейното съдържание на реформата.

Личните лекари, които са отговорни за профилактиката на пациентите, обаче са прекалено ангажирани, а и не могат да я осъществят. Доколко недостигът им е фактор, за да не може да се осъществява профилактична грижа?

Това е абсолютно вярно. На личните лекари, тъй като те бяха първата голяма вълна в реформата, се делегираха доста дейности (немалка част чисто административни) и се получи професионален разнобой между тях и специалистите. Вменените им задължения, без да се гарантират условията за изпълнението им, направи професията непривлекателна; дори заплащането per capita (на брой записани пациенти), което на пръв поглед изглежда стимулиращо, всъщност не мотивира резултат, а клиенти по списък. Следващият фактор за качествена профилактика е пациента, за когото, обаче няма механизъм, който да го задължава да провежда профилактика, а от трета страна няма абсолютно никаква ангажираност от страна на работодателите към профилактичните прегледи на служителите им. За мен профилактиката не е тема само на лекаря или на самия човек, а и на работодателя, защото колкото по-здрав е моя служител, толкова по-дълго ще работи за мен.

Тук по някакъв начин трябва да се включи индустрията, но тъй като това не може да й бъде вменено като задължение, трябва да се реализира чрез държавна политика (напр. с данъчни облекчения при положена здравно-профилактична грижа за служителите). Ще дам един прост пример. Работила съм много дълго време във фармацевтична словенска компания и моите колеги си събираха всички касови бележки за витамини, хранителни добавки, билкови продукти и т.н. Причината беше, че този разход им влиза в годишната данъчна декларация и получават данъчна отстъпка. Казаха ми, че по този начин доказват пред държавата, че са се погрижили да са здрави, съответно да ходят на работа и да плащат данъци.

Освен липсата на достатъчно заплатени от държавата профилактични прегледи, съществува и проблема със здравните застрахователи, които изискват клиентите им да са само здрави хора, по възможност без рискове. Как виждате Вие решаването на този проблем, тъй като Здравната каса, като единствен обществен фонд, оставя профилактиката на заден план точно заради скъпоструващото лечение?

Трудно е, а би било и много самонадеяно, да кажа, че ще дам решение и ще кажа как стоят нещата. За мен главното обаче е, че не може да се застрахова по един и същи начин стока и човек. Не може да третираш пациента като продукт. Трябва да има някаква регулация в тази категоризация и когато се застрахова човек да се включат приемливи рискове, които могат да си носят съответната по-висока вноска. Вероятно е възможно по-високия риск от неблагоприятно събитие да се „покрие“ от друг застрахователен продукт (стоки, движимо, недвижимо имущество), така, че застрахователят да си генерира търсената печалба.

Сякаш най-големият проблем е кой плаща да сме здрави.

Парите за здраве винаги са инвестиция. Парите за лечение са разход. Ние самите ги определяме като такива: „касата прави разходи“. Инвестицията за здраве е разнородна. От една страна е самият човек, който трябва сам да се грижи за здравето си. От друга страна, същият човек е средство за производство на индустрията и съответно тя трябва да би трябвало да се ангажира със здравеопазването му. Индустрията трябва да има ангажираност към детското здраве, към майчиното здраве, защото демографията не е просто показател; тя е прогноза как ще се развива страната/индустрията й в следващите десетилетия. Не бива една бременна жена да не смее да съобщи, че е бременна и да трябва да се върне на първия ден след раждането на работа, за да не загуби позицията си. Аз управлявам частно предприятие, плащам заплати, но съм готова абсолютно веднага да се погрижа за младите родители. Работя с много млади хора и в момента и съм готова да им създам условия, така че да се върнат максимално бързо на работа. Искам обаче да знам държавата как ще зачете тази моя ангажираност - чрез насърчение, данъчно облекчение... Така аз ще имам стимул да го правя винаги. Застрахователят (а, още повече държавната осигурителна институция - НОИ)също може да се включи в това. Предполагам, че лесно може да се съпостави разходът на едно предприятие за болничните на работниците плюс разходът на НОИ/застрахователи за същите хора спрямо инвестицията за профилактика, която би предотвратила част от заболеваемостта. И тук говоря само за директни загуби, без пропуснатите ползи. Смятам за много стимулиращо държавата да оцени грижата, която предприятието полага за служителите си.

По какъв да по какъв начин фармацевтичната индустрия би могла да се намеси в здравеопазването и по какъв начин хората могат да бъдат стимулирани да се ползват от достиженията й?

Фармацевтичната индустрия, затова се нарича индустрия, защото всъщност е доста фокусирана върху печалбата си; в последните няколко години това стана доста явно. Фармацевтичната индустрия е малко по-специфична и не бива да се приравнява на другите индустрии. Тя борави с човека и неговото здраве, а не с продукт, стока или услуга. Тя е звено от система за опазване на здраве, затова би трябвало да има ангажимент към достъпността на продуктите си например. На практика, обаче има неравнопоставеност на пазарите относно достъпността на лекарствените средства. Много често производителите се отказват да предлагат даден свой продукт у нас, защото сме много малък пазар. Общо взето съм някак разочарована от това, че утвърдените фармацевтични компании се водят единствено от икономическата обоснованост да присъстват или не на нашия пазар . Водени само от този показател (генериран профит от продукт), редица лекарства биват изтеглени от пазара ни, а регистрациите им прекратени. Това води до липса на равен старт на лечението на европейския и българския пациент, да не говорим, че и резултатите са несъпоставими.Фармацевтичните компании трябва да имат известна доза обоснован здравен дълг. Печалбата винаги трябва да има някаква граница, след която да е по-важна инвестицията в здраве, дори и на такива пазари, оценени като икономически непечеливши.