Росен Христов: България трябва да инвестира в най-новите енергийни и ядрени технологии

България трябва да защитава своите интереси и позиции пред ЕС и да развива икономиката, енергетиката и индустрията по най-добрия начин с оглед декарбонизацията. Затова страната ни трябва да насочи повече инвестиции към най-съвременните и чисти и ядрени технологии. Такова мнение изрази служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на участието си в кръглата маса на тема „Настояще и бъдеще на възобновяемите и нисковъглеродните горива“. Организатор на конференцията бе енергийният експерт Славчо Нейков с подкрепата на интернет портала 3eNews.

Министърът подчерта, че необходимостта за по-големи инвестиции в тези технологии трябва да бъде валидна както за европейското финансиране като Плана за възстановяване и устойчивост, така и по отношение на държавата и частните предприятия. Според Христов по този начин ще може много по-лесно да се разреши един много наболял проблем за България – какво да се направи за запазване на работните места и поминъка на хората в т.нар. въглищни региони. Енергийният министър е на мнение, че при евентуално затваряне на ТЕЦ-овете и въгледобива, без работа се очертава да останат 20-30 хил. души.

И именно инвестициите във внедряване и развитие на нови технологии ще доведе до диверсификация на типовете работни места в тези региони, съответно и до запазването на работата на хората. „Вместо да инвестираме в нещо умиращо, по-добре да инвестираме в нови технологии и производства, които да запазят тези работни места. Технологичното развитие и диверсификация на индустрията ще помогне в много по-голяма степен на тази региони“, смята Христов. Той допълни, че по този начин хората във въглищните региони ще имат дори и по-голям избор към какъв тип работа да се насочат при трансформацията на икономиката и индустрията с оглед декарбонизацията.

Министърът отбеляза, че в тези региони България разполага с най-необходимото – човешкият ресурс, който е с доста разнородни познания и умения, т.е. хората ще могат да покрият нуждата от кадри за различни позиции – от висококвалифицирани специалисти, през по-ниско ниво експерти като оператори на различни машини и инсталации до общи работници.

Христов припомни, че дори и към момента има налични иновативни технологии за напълно беземисионно използване на въглищата. За съжаление те все още са прекалено скъпи и към момента използването им не е икономически рентабилно. Като посочи и че за последните 20 години няма нито една работеща такава инсталация, която да е изградена и да се използва без субсидии. Именно поради тази причина мнението му е, че трябва да се инвестира в такива нови технологии, чието развитие ще доведе до това да станат по-рентабилни, а така ще се запазят и работните места.

На изпращане: Следващият енергиен министър да защитава пред ЕС интересите на България

България трябва не просто да изпълнява всички нови изисквания и директиви на ЕС, а да участва в писането им, да защитава своите интереси и позиции, каза още Росен Христов, часове преди да предаде щафетата на следващият го на поста експерт. Христов допълни, че това в пълна степен се отнася до декарбонизацията на икономиката и индустрията ни, въвеждането на нови технологии, но и запазването на съществуващите чрез развитието им, като ядрените и въглищните. Според думите му България трябва да обявява пред останалата част от ЕС исканията и интересите си, както и да ги защитава. И като успешен пример за това той посочи промените, които България успя да постигне, по отношение на едни от последните решение на Брюксел по отношение на газовите канали и ядрената енергетика във връзка с войната на Русия в Украйна.

Страната ни се забавя с развитието на био- и беземисионните горива в сравнение с повечето от останалите държави-членки, но това може да бъде разгледано и като положителна ситуация. Защото така България има шанса да прескочи популярните към момента преходни технологии и да въведе директно на модерните и ефективните, отбеляза още министър Христов. Мнението му подкрепи и организаторът на кръглата маса – Славчо Нейков. Той отбеляза, че цитираното забавяне наистина може да се превърне в предимство. Но също така подчерта и че политиците не бива да прекаляват със забавянето.

Зеленият водород да не се пренася, а да се произвежда на място до консуматора

По отношение на популярната в последните години в ЕС тема за замяна на природния газ с водород, произведен по екологичен начин, от думите на Росен Христов стана ясно, че е малко скептично настроен към тази теза. Според него между синьото гориво и водорода има доста сериозни разлики. Една от основните е, че находищата на природен газ са концентрирани на определени места, в случая на Европа в Русия, докато най-голямото потребление е съсредоточено в Западна Европа. Поради тази причина и са създадени мащабните газопроводи, които пренасят това гориво от източника до потребителя. При водорода, според Христов, нещата едва ли ще могат да се развият по този начин. Най-малкото защото е много по-рентабилно потребителят в лицето на дадено предприятие да си го произвежда на място, вместо той да се пренася от стотици или хиляди километри. Още повече, че за производството на водород са необходими единствено електроенергия и наличие на вода. Затова, според Христов, е много по-рентабилно да се инвестира в електроразпределителните мрежи и инсталации за екологично производство и съхранение на енергия, вместо в инфраструктура за мащабен пренос на водород, стана ясно от думите на енергийния министър.

Мнението му подкрепи и енергийният експерт от „Булгартрансгаз“ инж. Димитър Щерев. Той обясни, че въпреки широкоразпространяваната информация в последните години, че газовата инфраструктура може да бъде използвана за замяната на синьото гориво с водород, това не е точно така. Според думите му газопрeносните системи и в България, и в Европа, към момента не са годни да се използват за пренос и съхранение на алтернативни газови горива поради някои технологични и химични особености и разлики. Той даде пример с няколко инсталации в Германия, в които са направени опити за съхранени на водород в газохранилища. Поради това сондажите им са били затлачени вследствие на серните съединения на водорода, което е довело до много проблеми при нагнетяване и добив на водород от въпросните газови хранилища.

От думите на министъра стана ясно още, че най-удачният вариант е водородът да се произвежда там, където се консумира.