МАЕ повишава прогнозата си за ръста на търсенето на петрол с 242 хил.б/д през 2023 г.

Търсенето на петрол в света през 2023 г. ще се увеличи спрямо миналата година с 2,45 млн. барела на ден (б/д), се казва в месечния доклад на Международната агенция по енергетика.

Организацията преразглежда прогнозата си в посока към повишение. Преди месец очакването на експертите от МАЕ бе за ръст на потреблението от порядъка на 2,2 млн. б/д.

Търсене на петрол

Анализаторите запазват оценката си за търсенето през 2022 г. на ниво от 99,8 млн. б/д, а прогнозата за 2023 г. е увеличена с 242 хил.б/д – до рекордните 102,25 млн.б/д. Това означава, че през 2023 г. МАЕ очаква ръст на търсенето на петрол в света с 2,45 млн.б/д срещу 2,209 млн.б/д месец по-рано.

Експертите от агенцията повишават очакването си за ръст през всички тримесечия на 2023 г.: през първото – с 10 хил.б/д, до 100,53 млн. б/д, през второто – с 250 хил.б/д до 101,57 млн.б/д, през третото – с 240 хил. б/д до 103,37 хил.б/д и през четвъртото – с 460 хил. б/д до 103,49 млн. б/д.

Преразглеждането е заради възстановяване на търсенето от страна на Китай, където, според очакването на експертите от агенцията през април то е достигнало до рекордното ниво от 16,3 млн. б/д. По данни на МАЕ, през месец март потреблението на петрол в Китай е нараснало до рекордното ниво от 16 млн.б/д. „През тази година на страните, които не влизат в ОИСР ще се падат 90% от ръста, тъй като търсенето в страните от ОИСР, както и преди намалява на фона на спада на производството“, подчертават от МАЕ.

В допълнение анализаторите вече са готови и с първата си прогноза за търсенето на петрол в света през 2024 г. Очакването на МАЕ е, че то ще е в обем от порядъка на 103,108 млн.б/д. Това означава, че количеството ще се увеличи спрямо прогнозното ниво за 2023 г. само с 856 хил. б/д. Агенцията свързва този по-слаб ръст с очакването, че възстановяването на икономиката след пандемията в голяма степен вече ще се е изчерпало, а запазващият се макроикономически климат ще е с неблагоприятен характер.

Световните търговски запаси от петрол през април са се увеличили с 10 млн.барела. Увеличението се дължи на ръста в страните от ОИСР - с 27 млн. барела. В същото време запасите от петрол в танкерите са намалели с 15,9 млн. барела, а в страните извън ОИСР - с 1,1 млн. барела. Отбелязва се, че индустриалните резерви на ОИСР са се увеличили с 33,6 милиона барела, до 2,795 милиарда барела, но това са 89 милиона барела. под петгодишната средна стойност.

Добив

По отношение на добива, оценката на експертите от МАЕ, е, че страните от ОПЕК+ през месец май са добили петрол от порядъка на 36,86 млн. б/д , след като според условията на споразумението за намаляване на добива са могли да произведат 39,45 млн.б/д. Това означава, че изоставането от плана за миналия месец е било 2,59 млн.б/д. Спрямо април страните от обединението страните са намалили производството с 0,75 млн.б/д, поради влизане в сила на доброволните ограничения на добива от редица страни.  Саудитска Арабия е свила производството  500 хил.б/д, Казахстан – със 78 хил.б/д, Ирак – с 211 хил. б/д, ОАЕ – със 144 хил.б/д, Кувейт – със 128 хил. б/д, Алжир – с 48 хил. б/д, Оман – с 40 хил.б/д, Габон – с 8 хил. б/д.

Така добивът на страните от ОПЕК, участващи в споразумението през месец май е достигал до 23,68 млн.б/д, което е с 1,74 млн. б/д по-малко от плана. Страните извън ОПЕК през миналия месец са произвели с 0,93 млн.б/д по-малко от разрешеното ниво – с 14,86 млн.б/д.

Повечето от страните, заявили доброволно намаление са изпълнили своите ангажименти, констатират от МАЕ.

Експертите от агенцията очакват,  че през 2023 г. добивът на ОПЕК+ ще се понижи с 470 хил. б/д до 51,6 млн.б/д. Във връзка с продължаване на доброволните съкращения през 2024 г., а също така и с преразглеждането на целевите квоти спадът на производството може да продължи и през следващата година – 200 хил.б/д до 51,4 млн.б/д.

„Това като цяло може да доведе до дефицит на пазара на петрол през 2024 г., а второто полугодие ще бъде особено напрегнато“, подчертават от МАЕ.

Износ на петрол и нефтопродукти от Русия

Анализаторите от МАЕ изчисляват, че експортът на петрол и нефтопродукти от Русия през месец май са се свили с 260 хил.б/д в сравнение с април – до 7,8 млн.б/д и практически не са се променили в сравнение с миналата година.

При това експортът на петрол е нараснал с 90 хил.б/д  до 5,2 млн.б/д. Експортът на нефтопродукти е спаднал с 350 хил. б/д – до 2,6 млн.б/д. Освен това не по-малко от 56% от този експорт се падат на Индия и Китай. Други 12 % от доставките се падат на Африка, Близкия Изток и Латинска Америка, изчисляват от МАЕ. Предполагаемите приходи от този износ обаче са спаднали с 1,4 млрд. долара до 13,3 млрд. долара, което е с 36% по-малко отпреди година, при спада на средните цени на петрола от 60 долара за барел през април до 55 долара за барел през месец май.

Според МАЕ, добивът на петрол в Русия (без кондензат)  е бил в обем от 9,45 млн.б/д през месец май в сравнение с 9,6 млн.б/д през април. Според данни на вторични източници обаче, на които агенцията се позовава, нивото от месец май е едва с 370 хил. б/д под нивото от февруари (9,83 млн.б/д), от които страната е планирала намалението с 500 хил. б/д с продължението първо през юли, а впоследствие и до края на годината.