Българската икономика e една от най-неконкурентоспособните в Европа през 2023 година

През 2023 г. България заема 57- мо място от 64 държави, представени в 35-то издание на традиционната Световна класация по конкурентоспообност, като спадът с четири места само за година. Продължителният спад от девет позиции спрямо 2020 г. и 19 позиции спрямо 2009 г. прави българската икономика една от най-неконкурентоспособните в Европа. Класацията се осъществява от Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), чийто партньор в България е Центърът за изследване на демокрацията.

Очаквано предвид продължаващата политическа нестабилност, правителствената ефективност и инфраструктурата, бележат най-съществено изоставане сред факторите на конкурентоспособността през 2023 г.

Въпреки това, икономиката остава устойчива, благодарение на усилията на бизнес сектора и издърпващата сила на Европейския съюз. Но и тази тенденция, вероятно ще се промени с повишената опасност от настъпване на рецесия в Еврозоната през 2023. Българското правителство трябва да предприеме спешни действия до края на годината за противодействие на този негативен тренд, като например: (а) приеме нова стратегия и политики за инвестиционна и икономическа сигурност, включително ефективни механизми за скрининг на инвестициите, контрол над чувствителни стоки и др.; (б) засили публичната инвестиционна активност в инфраструктура, като активира допълнителния заемен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост до края на август 2023; (в) възстанови фискалната дисциплина и даде ясен хоризонт за присъединяване към Еврозоната най-късно на 1 януари 2025; (г) върне стратегическата яснота и активизира прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика, включително реализира отдавна забавени възможности като инвестиции в нови източници на енергия от офшорен вятър в Черно море; (д) продължи активното дигитализиране на администрацията, икономиката и образованието.

Основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2023 г

• Продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и стратегическа неяснота по отношение на Украйна.

• Забавено влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба на средства от ЕС.

• Фискална несигурност, свиваща се работна сила и значителна неформална икономика.

• Задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от бедност.

• Бавен зелен преход и неясен график за излизане от въглеродната икономика.