Европейските акции затвориха предпазливо с повишение, централните банкери говорят за нови повишения на лихвите

Борсовите индекси на най-големите страни от Западна Европа започнаха търговията с ръст, с изключение на британския бенчмарк, и затвориха търговията с предпазливи повишения в четвъртък, тъй като инвеститорите оцениха коментарите на водещи централни банкери относно необходимостта от продължаване на борбата срещу инфлацията чрез повишаване на лихвите.

Инвеститорите очакваха данни за промените в потребителските цени в Германия и други страни в еврозоната.

Междувременно, в модериран от CNBC панел на форума на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Синтра, Португалия, в сряда, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, управителят на Банката на Ангрия Андрю Бейли и председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джеръм Пауъл обещаха да продължат напред и да не спират с повишаването на лихвите въпреки рисковете за икономически растеж.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард каза ден по-рано, че централната банка вероятно ще повиши лихвите през юли. В същото време тя отбеляза, че решенията се вземат на всяко заседание поотделно и зависят от постъпващите статистически данни. „Искаме да поддържаме лихвите високи, докато не се уверим, че инфлацията се движи стабилно към целта от 2%“, каза тя. Лагард също изрази надежда, че еврозоната ще успее да избегне рецесия тази година. През втората половина на годината се очаква ускоряване на икономическия растеж, в резултат на което ръстът на БВП като цяло през 2023 г. ще достигне 0.9%.

Управителят на Банката на Англия (BoE) Андрю Бейли каза, че британският регулатор също следи отблизо постъпващите данни, включително информация за рекордно ниска безработица, и взема решения въз основа на тях. Той не очаква рецесия в британската икономика през 2023 г.

Пауъл каза, че „предстоят още ограничения“, но има и „значителна възможност за спад на лихвите“, дори това да не е най-вероятният сценарий.

Потребителските цени в Испания през юни са се повишили с 1.9% спрямо същия месец на миналата година по предварителни данни. Така инфлацията се забави под целта на Европейската централна банка от 2% за първи път от март 2021 г., отбелязва Trading Economics. Цените без разходите за храна и енергия се повишават с 5.9%. За сравнение през май инфлацията в страната е 3.2%, а базисната инфлация – 6.1%.

Инфлацията в най-голямата европейска икономика, обаче, се е ускорила до 6.4% през юни от 6.1 на сто от май, предварителните данни на германската статистическата служба (Destatis), публикувани днес. Същевременно през юни потребителските цени в Германия, измерени спрямо предходния месец, се увеличават с 0.3 на сто, след спад с 0.1% през май.

Основната годишна инфлация в Германия, която не включва цените на храните и енергията, е достигнала 5.8 на сто през юни в сравнение с 5.4 на сто през май.

На годишна база цените на храните са забавили поскъпването си през юни (+13.7 на сто) спрямо май (14.9 на сто). За същия период цените на енергията са били нагоре само с 3 на сто. Това се дължи на т. нар. базов ефект, произтичащ от високото ниво на цените през юни 2022 г., обясняват експертите на Destatis.

Мерките за облекчаване на ценовия натиск върху гражданите и бизнеса, част от третия пакет от държавна помощ за 65 млрд. евро, също са допринесли за забавянето на енергийната инфлация. Въпреки това ситуацията с цените при услугите (+5.3 на сто през юни спрямо май) допринася за повишаването на инфлацията като цяло.

Като базов ефект се явява и въведеният през миналата година промоционален комбиниран месечен билет от 9 евро за обществения транспорт в Германия, който бе в сила от юни до август 2022 година.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се повиши с 0.2%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше италианският FTSE MIB (+0.7%), следван от френския CAC 40 (+0.5%), испанския IBEX 35 (+0.3%), германския DAX (+0.03%). В същото време британският FTSE 100 спадна с 0.1%. Следобед възходящият тренд като цяло се запази, макар че към британския основен индекс в „червената зона“ се присъедини и германският DAX.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст затвори италианският FTSE 100, а с най-силно понижение приключи британският индекс FTSE 100.

От секторните индекси, повечето от които завършиха на „зелена“, начело излезе измерителят на търговците на дребно, който добави 1.8%, воден от акциите на търговската верига H&M, докато акциите за пътувания и развлечения спаднаха с 0.7%.

Hennes & Mauritz AB (H&M), собственикът на втората по големина верига магазини за дрехи в Европа, отчете, че продажбите за второто тримесечие надхвърлят очакванията с настъпването на топлото време, а акциите й са достигнали 16-месечен връх. Компанията е увеличила продажбите на много пазари въпреки спада на потребителските разходи и неблагоприятната икономическа ситуация, съобщи главният изпълнителен директор Хелена Хермершон. По думите й продажбите на лятната колекция са тръгнали добре и за периода 1-27 юни са с ръст от 10 на сто на годишна база.

Оперативната печалба на шведската компания за периода март-май е била 4.74 милиарда крони (438.6 млн. долара) спрямо 4.98 милиарда крони за същия период на предходната година при прогнозирани от анализаторите 4.07 милиарда крони. След тази новина цената на акциите на шведската компания се повиши с 18.18% и се изкачиха на върха на Stoxx 600 Europe. Според съобщението на компанията, финансовите резултати са отрицателно повлияни от укрепването на щатския долар и по-високите разходи за суровини и транспорт.

Стойността на акциите на Renault днес нарасна с 4.97 на сто, след като френският производител на автомобили повиши прогнозата за финансовите си резултати през 2023 г. Renault предвижда маржът на оперативна печалба на корпорацията да достигне "между 7 на сто и 8 на сто през 12-те месеца" на тази година. Предишната оценка беше, че показателят ще достигне до "6 на сто или повече" на годишна основа.

Renault очаква маржът на оперативната печалба на компанията да остане над 7 на сто през първите 6 месеца на 2023 г.Подобрените финансови прогнози са на базата на успешните продажби на новите модели, по-специално на високопроходимия (SUV) Austral и на хибридния автомобил Dacia Jogger.

Пазарната стойност на британската аутсорсинг компания Serco скочи с 9.95%, след като увеличи прогнозите си за приходи и печалба за цялата година.

Шведският производител на камиони Volvo заяви в четвъртък, че Матс Бекман ще бъде новият главен финансов директор. Той ще встъпи в длъжност през втората половина на тази година. След новината акциите на Volvo поскъпнаха с 0.99%.

Цената на ценните книжа на Engie се повиши с 4.14%. Френската компания заяви, че е постигнала споразумение с Белгия за рестартиране на работата на две атомни електроцентрали - Doel 4 и Tihange 3. Това ще доведе до еднократни разходи от 4.5 милиарда евро, но Engie ще бъде освободена от всички бъдещи разходи свързани с ядрени отпадъци, които ще бъдат изплатени на белгийското правителство.

След като петролът поскъпна и акциите на производителите на петрол и дистрибутори на горива също се повишиха, но в късния следобед трендът се обърна и котировките на суровината отново започнаха да поевтиняват, цената на акциите в сектора, обаче, не затвориха в една посока: сред поевтиняващите бяха книжата на британската BP Plc (-0.12%), на британско-нидерландската Shell (-0.08%), на френската TotalEnergies (-0.17%), но поскъпнаха на испанската Repsol (+1.03%) и на австрийската OMV (+0.24%).

Междувременно стойността на Landore Resources се срина с 15.18% и слезе на дъното на Stoxx 600 Europe. Базирана в Обединеното кралство канадска добивна компания събра 600 000 британски паунда (758 000 долара) от предлагане на акции в сряда. Също така беше обявено, че Клод Лемасон ще стане новият главен изпълнителен директор на компанията от 4 юли.

В долния край на европейския индекс на сините чипове слезе и испанската електрическа компания Endesa, чийто акции се понижиха с 8.82%.

Сред губещите бяха и акциите на EssilorLuxottica, след като компанията обяви, че е подписала лицензионно споразумение с Jimmy Choo (част от Capri Holdings) за проектиране, производство и разпространение на световни колекции очила през следващите десет години. Акциите на италианско-френската EssilorLuxottica обаче загубиха 3.01%.