Икономист: Завършването на АМ „Струма“ ще направи Солун и София да са на отстояние два часа

До 2027 г. се надявам да осъществим връзката на магистрала „Струма“ с граничния пункт „Кулата“. До момента са изградени 100 км със средства от Европа като инвестициите са над 1 милиард лева, но предстои най-голямото предизвикателство, което е преминаването през Кресненското дефиле. Това обясни министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков по време на тазгодишния Софийския икономически форум ІV, който се проведе преди дни в столицата.

По време на международното събитие бе подчертана отново ключовата значимост на магистралата през Кресненското дефиле. Темата бе една от основните по време на панела „Transforming the region brick by brick: Large infrastructure projects", заради значимостта на проекта в регионален аспект – това е основната пътна връзка на Гърция с континентална Европа.

До момента има изготвен проект, а европейското финансиране, което е одобрено отдавна, ще бъде изгубено, ако не се оползотвори. В действителност, има необходимост от намеса на ниво Брюксел от самия председател на ЕК г-жа Урсула фон дер Лайен, обясни по време на събитието и заяви и Джордж Кремлис, съветник на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата икономика. „Вярвам, че новото българско правителство има легитимността и на това най-високо ниво, както с президента, така и с комисар по кохезионната политика Елиза Ферейра, за да осигурят необходимата подкрепа за завършването на този важен инфраструктурен проект, добави Кремлис, който е и почетен директор на Европейската комисия.

Според експерта гръцките инвеститори следят с интерес големите инфраструктурни проекти в България, включително и завършването на АМ “Струма“. В рамките на форума той попита отново кога България ще завърши прехода от няколко километра на магистралата през Кресненското дефиле. Завършването на трасето ще позволи пътят от Солун до София да се съкрати до два часа, категоричен бе Кремлис.

Министърът на транспорта Гвоздейков подчерта още, че България разчита много на Гърция за приемането ни в Шенген. „Един от важните регионални проекти е за изграждането на инфраструктурата, която свърза Егейско море с Черно море и Дунав“, посочи още Гвоздейков. „Ще продължим нашата работа по този проект, като целта ни е да използваме финансиране от механизма за свързана Европа”. Сред приоритетите на държавата е и изграждането на магистралата Велико Търново – Русе, както и строителството на тунела под Шипка.

„Преди седмица отворихме проектите за кандидатстване по процедурата за транспортна свързаност, които са на стойност близо 3 милиарда лева, които финансират именно тези големи инфраструктури проекти и ако те са готови, ние ще ги разгледаме незабавно. Призовавам гръцкия бизнес да продължи да участва в търговете, които са с бюджетно финансиране и така да се засили конкуренцията“, съобщи още транспортния министър.

Нови възможности за свързване на АМ „Струма“ с магистрала „Тракия“

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ивайло Стайков даде допълнителна информация по няколко ключови инфраструктурни проекти у нас. Основното значение в момента пада върху бившия коридор 4 известен като „Ориент - Източно Средиземноморие“ както и довършването на участъка от Благоевград до Симитли на АМ „Струма“. При добро време и стриктна организация строителните дейности в този участък може да приключат до края на годината, категоричен бе заместник-министъра. ,,Важен е въпроса с Кресненското дефиле и екологичната загриженост и желание да стартираме това което вече е договорено. Ще вземем под внимание всички заинтересовани страни и гледни точки, като моето лично желание да стартираме истинско изпълнение. Като не мога да поема ангажимент със сроковете, в които това ще се случи. Редно е да изчакаме всички процедури, като това ще ни даде добра възможност за истинско изпълнение, а не да търсим причини, защо това да не се случи“, обясни по време на форума заместник-министър Стайков.

Другият голям проект също е по оста Север – Юг и става дума за трасето на коридор 4 Видин-Ботевград. Там сме в процес на изпълнение на 85 км от общо 190 км като през тази година планираме разрешение на строителство и за други отсечки, обясни специалистът от МРРБ. Много важен е тунелът под Петрохан, където може да се реализира автомобилно и железопътно движение. Проектът за магистрала “Рила” също може да се реализира, като ще започне строителството на участъка Дупница – Гюешево. Магистрала, която преди години лично съм защитавал като необходимост, защото е ключова. Тя всъщност и част от свързаността с АМ „Струма“ с АМ „Тракия“ и дори с опцията за свързаност с АМ „Хемус“, припомни заместник-министърът. По думите му важен проект е пътят Русе – Маказа, като вече има няколко започнати процедури. Този проект става особено интересен през лятото, когато много туристи пътуват до Гърция именно през Източните Родопи.

Не само магистрали, но и зарядни станции

Страната ни трябва да започне да преосмисля цялата енергийна и транспортна инфраструктура. Става дума за много бързи промени заяви и министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. Сега постоянно се говори за изкуствен интелект, а все още няма разработена законова рамка, въпреки, че той е факт от вече доста време. Същото важи и за зелената енергия, каза още министърът. По думите му, когато строим скъпи пътища, те трябва да се оборудвани с инфраструктурата на бъдещето, и тук не става въпрос само да станции за зареждане. Големите инфраструктурни проекти са от ключово значение, но много често сме в схватките на старите си идеи, а технологиите се променят и ние трябва да се съобразяваме с това, каза още министърът.

На Балканите, след много години, успяхме да се включим в някои хубави проекти. Решихме да отворим клон и в България, каза Йоанис Киркенезис, вицепрезидент на Hill International. „Вярваме в бъдещето на взаимосвързани Балкани“, добави Киркенезис. По думите му инвеститорите търсят региони, които могат да гарантират стабилност. Балканите се опитват да се превърнат в такъв регион и аз съм убеден, че има възможност за това, категоричен бе специалистът. Според него е добър варианта да има единен орган с пълномощия за изпълнение и насърчение на инфраструктурните проекти. По презумпция новите инфраструктурни проекти у нас, каквито са магистралните пътища например, задължително трябва да имат и оптично трасе, а подобна свързаност ще отвори нови възможности за дигиталната икономика у нас.

Нови възможности и за Западните Балкани и Черно море

Участниците във форума се обединиха и върху идеята, че е необходима още по-голяма инфраструктурна свързаност не само между България, Гърция и Румъния. Става дума за разширяване на сътрудничеството и възможностите и към Западните Балкани.  Това са проекти, които ще повлияят положително на качеството на живота ни и ще ни свържат с транс-европейските транспортни, енергийни и телекомуникационни магистрали, от които нашият регион толкова се нуждае, обясни още икономистът Кремлис.

Сериозно внимание беше обърнато на черноморските пристанища от турска, гръцка, българска и румънска страна, като важни коридори през които да се осъществяват доставките при очакваното възстановяване на украинската икономика и дори за преноса на зърно. Част от дискусията бе и идеята за подобряване на пътните връзки по линията Александруполис – Бургас – Варна – Констанца – Одеса.  Това ще бъде сериозно предизвикателство, което трябва да се посрещне с подсилване на големите инфраструктурни проекти, в това число нови пътища и магистрали, както и железопътни трасета.

Четвъртият Софийски икономически форум се проведе и под общ знаменател за бъдещото възстановяване на Украйна. Като подкрепяме Украйна, ние подкрепяме своята свобода, демокрация и достойнство, каза Соломон Паси, почетен председател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър на страната.

Росен Плевнелиев, президент на България между 2012 и 2017 година, каза пред участниците във форума, че още от първото си обръщение като президент е приемал ЕС и НАТО не като обект на външната ни политика, а като семейство. Каквото и да правим, важно е семейството да стане по-силно, каза Плевнелиев. България се развива добре след 2017 година, доближихме се до финансовия съюз на ЕС, разработихме програма за свързаност и приобщаване на Западните Балкани, Гърция, Румъния и Турция ни станаха големи търговски партньори, каза Плевнелиев.