Над 1.1 млрд. лева бюджетен дефицит в края на май отчете Министерство на финансите

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на май 2023 г. е отрицателно в размер на 1 178,5 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 316,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 137,7 млн. лева. За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 605,1 млн. лв. Докато приходите по КФП нарастват с 9,1 на сто, при разходите се отчита ръст от 17,3 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите и формиране на дефицит за периода, съобщи Министерството на финансите.

Приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. са в размер на 24 922,5 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лв. (9,1 %) спрямо отчетените към май 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 207,3 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 134,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 795,5 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лв. (11,4 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 398,0 млн. лв., като нарастват с 411,0 млн. лв. (13,8 %) спрямо отчетените към май 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 8 698,9 млн. лв. (спад с 19,5 млн. лв., 0,2 % спрямо отчетените към май 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 528,3 млн. лв. (в т. ч. 656,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 771,5 млн. лв. спрямо отчетените към май 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 6 170,2 млн. лв., което представлява ръст от 864,1 млн. лв. (16,3 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 4 147,5 млн. лв. (ръст от 180,2 млн. лв., 4,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 979,5 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. възлизат на 26 100,9 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22 244,4 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите пет месеца на 2022 г. с 3 856,6 млн. лв. (17,3 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1 716,4 млн. лв.), както и в частта на разходите за персонал (919,9 млн. лв.), капиталовите разходи (539,0 млн. лв.), разходите за субсидии (150,6 млн. лв.), разходите за издръжка (146,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. 

Нелихвените разходи са в размер на 25 053,6 млн. лв. (ръст от 3 853,5 млн. лв., 18,2 % спрямо отчетените към май 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 23 313,2 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 729,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 335,7 млн. лв. (спад с 36,6 млн. лв., 9,8 % спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.05.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 711,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.05.2023 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,9 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Излишък от 0.1% за юни очаква финансовото ведомство

На база на предварителни данни и оценки се очаква превишение на приходите над разходите на месечна база за месец юни в размер на около 1,4 млрд. лв., с което бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г. се очаква да бъде положително в размер на около 0,2 млрд. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). За сравнение, за първото полугодие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 1,2 млрд. лв. Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративения данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби, както и на постъпили приходи от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове и други.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31,3 млрд. лв. и нарастват с 3,1 млрд. лв. (10,8 на сто) спрямо отчетените към края на месец юни 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,4 млрд. лв. (10,7 на сто), неданъчните – с 0,9 млрд лв. (19,9 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,2 млрд. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато  косвените данъци остават номинално близки до отчетените за същия период на предходната година, основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос и приходите от мита. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол, внесен за преработка, спрямо отчетената за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. са в размер на 31,1 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27,1 млрд. лева., което означава, че разходите нарастват номинално с 14,9 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 0,85 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.