Общественици настояват за официална позиция на БАН и НИМХ за климатичните промени

Над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност и др. се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях. 

Повод за писмото са зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях. Такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени, посочват авторите на писмото. Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 година.

В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие. Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата.

Не случайно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към адаптация на държавите към климатичните промени, екстремното време и недостига на вода.

В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата.

В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това ограничено участие носят и политиците, и учените. А последствията са за всички нас. Например основните анализи за България на тема климатични промени през последните години са изготвени от външни консултанти от Световната банка. А те не са напълно запознати със специфичните за страната ни проблеми и уязвимости.   

Друг проблем е липсата на актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени. Последният анализ на риска е от 2014 г. Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени –  а това е изискване на европейското законодателство. В допълнение, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 година.

“Политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др. Това ще помогне на България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика,” каза Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика.

Научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични действия, базирани на научни изследвания,” казват авторите на писмото.

Сред подписалите писмото са д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и съучредител на Сдружение “Въздух за здраве”, Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще “Горичка”, Мартин Заимов, финансист и учредител на мястото за дизайн, вдъхновение и сътрудничество “Генератор София”, Саша Безуханова, бизнесдама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg, Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс - България”, и други.