Дейвид Стивънсън, ECPA: Страните в Европа трябва да работят за гарантиране независимостта на националните картови схеми

Дейвид Стивънсън има над 30 години опит в областта на разплащанията с платежни карти. Заема  различни ръководни позиции в областта на международния маркетинг, както и при  въвеждането на чип технологията  за карти в Китай, където работи с производителя на смарт карти Bull CP8. По време на работата си за френската платежна схема Cartes Bancaires, той отговаря за връзките с всички големи международни картови схеми, както и за преговорните отношенияс европейските институции, включително Европейската комисия, Европейският парламент и европейската централната банка. В момента, той заема длъжността Генерален секретар на Европейската асоциация за картови плащания (ECPA). Говорим за дневния ред на цифровите плащания в Европа и ролята на България, за Националната картова и платежна схема и колко важно е държавите да запазят своите национални картови схеми. Той споделя своето мнение за новото европейско законодателство в областта на борбата с пране на пари и PSD2, за големите планове за приемане на дигитално евро.

Дейвид Стивънсън беше лектор на международната конференция „Shaping the future of payments in Europe”, организирана от БОРИКА и Национална картова и платежна схема.

 

Г-н Стивънсън, къде е България на платежната карта на Европа? Какъв е нашият отпечатък в дигиталните плащания в Европа?

Това, което е ясно за пазара в България е, че за много кратък период от време незабавните плащания нараснаха изключително бързо. Националната картова и платежна схема показва забележителен напредък, с което се превръща в признат играч в Европейския съюз.

На какъв етап сме според законодателството и изискванията, свързани с  разплащанията?

Ако разширим обхвата на първия въпрос,  френската картова схема Cartes Bancaires, която е най-голямата схема в Европейския съюз, има приблизително 80 милиона активни карти, със стойност на транзакциите от около 15 милиарда евро. Това илюстрира значимостта на френската национална картова схема за френските клиенти. Българската Национална картова и платежна схема напредва с бързи темпове и вече се признава за една от ключовите европейски схеми.

Къде сме по отношение на регулацията? Използвах примера на френската схема, защото тя има множество дейности, изискващи разделяне на процесора  от схемата  в  съответствие с правилата за междубанкови такси, съгласно разпоредбите на Европейския съюз. Знаем, че БОРИКА раздели картовата схема от процесора и отговаря на разпоредбите на Европейския съюз. В повечето европейски държави, националните схеми не са държавни компании и са признати и контролирани от Централната банка. Докато на други места, като например  Китай,  намесата на Правителството в работата на Националната схема е по-осезаема.

Какъв е вашият опит от Китай? Какви регулации имат и как хората там плащат дигитално? А какъв е вашият опит във Франция?

Китай има силно отворен пазар за китайски институции, като по-голямата част от дигиталните методи на плащане се използват широко. Сред китайското население, особено по-младото поколение, дигиталните плащания са общоприети. С над 1,5 милиарда души в Китай, използващи цифрови плащания, те станаха практически масови.

Във Франция, която е най-големият европейски пазар за картови плащания, Groupement des Cartes Bancaires (CB), под контрола на Banque de France (Френската централна банка), разработи т.нар. четиристранен модел,  както и правила на тази схема. Този модел включва банката на картодържателя,  банката на търговеца, който обработва транзакциите, търговецът и самият картодържател. Всяка схема регулира и четирите участника в тази система. Наблюденията сочат, че от най-младия до най-възрастния картодържател във Франция имат силна привързаност към своята CB карта и се наблюдава  постепенно преминаване към незабавни плащания.

Каква е разликата за клиента между картови плащания и незабавни плащания?

Картовите плащания предоставят на търговците гаранция, че транзакцията ще бъде изпълнена. От друга страна, незабавните плащания се извършват с мигновена скорост и средствата се прехвърлят на клиента. Незабавните плащания могат да използват съществуващата картово-базирана инфраструктура , осигурявайки бърза обработка. Това ги прави отлично решение за всички фирми и индустрии.

Вие сте генерален секретар на Европейската асоциация за картови разплащания. Коя е най-важната тема за Асоциацията?

Най-важната тема е да подпомагаме членовете, които са всички национални картови схеми, така че те да запазят своята независимост и суверенитет  в  страните си.

Дигиталното евро гореща тема ли е за Асоциацията?

Вярвам, че цифровата валута в крайна сметка ще стане реалност, но в момента не е сигурно дали има належаща нужда от нея. Работим активно по въпроса и внимателно наблюдаваме ситуацията. Въпреки че е неизбежно, моментът е неопределен и сега не е основен приоритет за всички.

Новата Агенция за борба с прането на пари (AMLA) ще извършва допълнителен контрол върху националните банки и финансови институции, какво е Вашето мнение по въпроса?

Целите на мерките срещу изпирането на пари наистина са необходими и всички са ангажирани да ги постигнат. Всяка отделна картова схема има свои собствени процеси за борба с измамите, осигуряване на идентификация на клиента и спазване на процедурите срещу пране на пари. Но създаването на супер агенция за контрол на тези мерки в Европа може би не е необходимо и потенциално би могло да доведе до прекомерна бюрокрация.

Разкажете ни повече за проекта за независимост и съвместимост на националните схеми. Само мираж ли е или може да стане реалност?

Думата, която използвах често по време на днешната конференция, е суверенитет (Sovereignty). Последните събития в Украйна и на други места по света  подчертаха нарастващото значение на плащанията от геополитическа гледна точка. Това се засилва още повече от факта, че плащанията в Европа са доминирани  от няколко неевропейски играча и трансакциите с карти често се обработват извън Европа. Това поражда риск обработката и съхранението на данните да не отговарят напълно на европейските разпоредби относно защитата на данните и поверителността, в ущърб на европейските граждани и търговци. Също така е общопризнато, че вътрешноевропейските картови трансакции са по-скъпи, когато се осъществяват чрез международна картова схема, в сравнение с вътрешна/национална схема. Европейската централна банка и Европейската комисия постоянно акцентират върху необходимостта от изцяло европейско решение за разплащания, не само по отношение на ефективен единен пазар, но и очертавайки необходимостта от европейски суверенитет в тази област. Европейската инициатива за плащания (EPI) стартира през 2020 г., за да обедини коалиция от участници на пазара за изграждане на европейско решение за различни европейски начини за разплащане. Въпреки че картовите трансакции първоначално бяха част от инициативата EPI, това вече не е така, и ако искаме европейските национални картови схеми да не изостават в динамичния европейски платежен пазар, е необходима жизнеспособна алтернатива, която да запази европейския суверенитет.

Невъзможна мечта ли е или може да стане реалност - Само времето ще покаже!